Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доц. Росен Калпачки: Съвременното лечение на инсулт намалява инвалидите

Внезапно лицево изкривяване, нарушение на говора, слабост на ръка или крак са сред сигурните белези за инсулт

Доц. Росен Калпачки
Снимка: УМБАЛ „Света Анна”

Невролозите отчитат по-малък брой инсулти у нас през последните месеци, но по - тежки като протичане. Оказва се, че това е един от краткосрочните ефекти от Covid-епидемията. Специалистите го отдават на страха от заразяване с коронавирус, който кара хората да пренебрегват симптомите и да търсят лекарска помощ чак когато състоянието им сериозно се влоши.

Първите 3-4 часа са жизненоважни за пациента с инсулт, затова реакцията на околните в такива случаи е от ключово значение, припомнят лекарите.

Първият белег е изкривяване на лицето – внезапно, не постепенно и не от три месеца. Вторият белег е проблем с говоренето с този човек. Всеки проблем с говора, внезапен, е може би инсулт. И третият проблем е слабост на ръка или крак, не изтръпване, не усещане за мравучкане. Слабост – тази ръка не може да държи вилицата, изпуска телефона, не може да уцели ключа за осветлението. Не от вчера, не от половин година, не ту я има-ту я няма. Внезапна слабост. Това почти сигурно е инсулт“, насочва ни доц. Росен Калпачки, началник на Клиниката по нервни болести в столичната УМБАЛ „Света Анна”.

Много рядко тези белези се явяват съвместно, но дори само един от тях да е налице, незабавно трябва да се потърси лекарска помощ, подчертава доц. Калпачки.

„Обикновено зад тези три белега се крие инсулт, който представлява това, което представлява да видите човек на бесилката. При обесения кръвта към целия мозък спира. При инсулта кръвта към определена зона в мозъка спира, но тя може да е жизненоважна и да доведе до смърт дори за няколко часа.“

Всяка минута е важна, категоричен е Росен Калпачки. „Лечение за инсулти вече има“, казва той и именно затова съветва близките на пострадалия да действат веднага, без паника и колебание и без да губят време да мерят кръвно и пулс и да дават някакви лекарства, храна, вода и т.н.

„Бърза помощ“ не е панацея, въпреки че там нещата съществено се подобряват и кодът „инсулт“ вече е спешно състояние, изтъква доц. Калпачки.

„Тя невинаги може да се озове веднага до вас. Всеки път, когато разполагате с транспорт, който може да стигне до болницата, не се питайте дали човекът може да бъде транспортиран, не се питайте дали може в такава кола, дали можете вие самият, дали ще му стане по-лошо в колата – просто грабнете вашия близък и го водете в спешното отделение.“

Инсултите рядко стават в работно време и това е нещо, което ни отдалечава от други заболявания, отбелязва още лекарят.

Ако приемем, че сме се справили с острата фаза, ефектът от това правилно, съвременно лечение е, че повече от два пъти се увеличава броят на болните, които няма да имат нужда от никакъв лекар след излизането си от болницата, допълва Калпачки. 

„Това е уникално – да видиш един парализиран или в безсъзнание човек, който след няколко часа или след няколко дни си тръгва на крак и ти казва „довиждане“, и се ръкува с теб, и може да ти благодари  – това е безценно“, коментира доц. Росен Калпачки.

"Много от болните, които губим, с инсулти, в България, ги губим в този, следостър период. Здравеопазването в България е длъжник на тези хора", допълва доц. Калпачки, визирайки по-тежките случаи на трайно или продължителна инвалидизация, които налагат постоянна грижа за болния след неговото изписване. И отново апелира – „бързайте, за да може доброто лечение на инсулта да не създава инвалиди“.

Със съвременното лечение намаляваме броя на инвалидите, обобщава специалистът.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

Трябва да се замислим какво става със свежото мляко , което се произвежда от фермерите, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко , потвърди той. За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15

Конференция за хората с увреждания откроява пробойни в системата за подкрепа

Като държава отдавна сме поели ангажимента да спазваме Конвенцията за правата на хората с увреждания, които обаче продължават да бъдат изключвани и много често стават жертва на насилие . Това каза в интервю за БНР адвокат Анета Генова, основател на фондация "Кера", преди конференцията "Правата на хората с увреждания: защита от насилие,..

публикувано на 18.04.24 в 10:17