Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Д-р Калина Йорданова: 1/3 от българите биха решавали сами психично-здравните си проблеми

Снимка: Pixabay

Все още е висок процентът на хората, които вярват, че е добре психично болните да не бъдат в общността, а изолирани, въдворявани някъде. Това каза в предаването „Преди всички" д-р Калина Йорданова от екипа на Платформата за психично здраве „КОЖА“. Та се позовава на съвместно изследване с „Галъп“, открояващо основни маркери в нагласите на българите към психичното здраве.

Изследването отразява по-скоро нагласи, отколкото реалната ситуация. Затова и стереотипите, навиците и културалният натиск са много по-силно отразени, отколкото личната ситуация на всеки респондент. Засяга се чувствителна тема, затова и въпросите са зададени условно, поясни Йорданова. „Рамката на изследването предполага много от стереотипите да бъдат водещи пред психическите преживявания на запитаните лица.“

На пръв прочит прави впечатление, че само 21% биха се обърнали към приятел, за сметка на доста високия процент запитани, които биха потърсили специалист, ако имат психичен проблем, което е притеснително, ако го преведем на езика на соматичната болест, например бъбречна криза, обясни д-р Калина Йорданова.

„Едва ли 21% ще попитат приятел, 7% ще се опитат да се справят сами, а 6% няма да знаят какво да правят. Това ме кара да мисля, че около една трета от българите все още се опитват да решават въпроса за психичното си здраве, без да адресират специалисти и също така тези, които се обръщат към специалист, чакат много време.“

Д-р Йорданова сподели примери от практиката си за хора, които от години страдат от панически атаки или депресивни състояния, но им отнема много време да ги разпознаят като такива, а след това да се осмелят да говорят за това пред друг.

Калина Йорданова отбеляза още ролята на информираността дали става дума за феномен на съвремието ни или за конкретен проблем на отделния човек, който се нуждае от внимание и професионален съвет. „Тоест колко от нас могат да разпознаят едно състояние като личностова характеристика, като временно състояние или наистина това е сериозен проблем.“

Като проблем респондентите в изследването открояват предимно заболявания с ярка клинична картина или такива, които от дълго време циркулират в общественото пространство с етикети, посочи специалистът. „Например човек в остър психотичен епизод като че ли ще бъде много бързо разпознат като човек с психична болест, но такъв, който е просто оттеглен, който е тъжен, няма да събуди същата тревога у другите.“

Шизофренията и депресията веднага се назовават като психични болести, но тревожността или обсесивно-компулсивното разстройство будят съмнения дали трябва да се консултират със специалист или не, което е белег, че хората трудно се ориентират, отчита още д-р Йорданова.  

От изследването става ясно, че когато става дума за психичното здраве на децата, жените са по-запознати от мъжете, допълни Калина Йорданова.

При зависимостите единствената, която категорично се разпознава като проблем, е наркотичната. При зависимостите от алкохол и хазарт доста висок процент от анкетираните смятат, че те са въпрос на слаба воля и ще отминат от само себе си.

Има известно отместване на представите за посещението при психиатър и психоаналитик, за обръщането към специалист, смята д-р Йорданова. Това е валидно най-вече за хората в големите населени места с по-висок образователен ценз, които имат повече информация и могат да разпознават състоянието си по-добре.

Чуйте цялото интервю в звуковия файл. 


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Как картите променят света

Атласи, карти и глобуси са универсалните средства за общуване на хората открай време. Те могат да бъдат разчетени и разбрани от всички, които говорят един специфичен език – на картографията . Старите карти и глобуси казват много за начина, по който някога хората са възприемали света. Дали това важи с пълна сила и за днешните? За картите..

публикувано на 04.12.20 в 16:20

Надежда Сучева: Социалният живот на Централната баня е ключов при нашия проект

„Ние решихме да се обединим около това да възстановим банята отново във вида, в който е била, правейки минимални намеси “. Това каза в „Хоризонт до обед“ архитект Надежда Сучева от Гражданско движение „Историческа баня“, вторият от трите класирани екипа по архитектурния конкурс за реконструкция на Централните минерални бани в София.   „Когато..

публикувано на 04.12.20 в 11:26

Туризмът в плен на пандемията

Много хора, платили екскурзии и ваканции за 2020 година, не успяха да ги осъществят заради пандемията от коронавируса. За туроператорите остана ангажиментът да върнат парите, да предложат ваучери със срок на валидност 2 години, нова дата или туристически пакет на своите клиенти. Ежеседмичните промени в условията на пътуванията, изисквания за..

публикувано на 04.12.20 в 10:50

Доброто е заразно

„Заедно с доброволци от БЧК ние сме подготвили топла рибена супа за социално слаби хора в Пазарджик“ , това каза в „Преди всички“ Даниел Капсъзов от мотоклуб „Синовете на вдовицата“ във връзка с инициативата „Супа на две колела“, насочена към самотни и бедни  хора. „Ние искаме да подпомогнем и на хора, които заради пандемията останаха без..

публикувано на 04.12.20 в 10:15
Пламен Карталов

Акад. Карталов: Всеки театър да поеме отговорност и да не допуска спиране на едно живо изкуство

"Всички театри в Европа работят, с изключение на няколко държави", каза пред БНР акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет. Той уточни, че институцията, която ръководи, е член на организацията "Опера Европа" и постоянно са във връзка с оперите на другите държави. "Много лесно е да бягаме и да се отказваме. Въпросът е как..

публикувано на 03.12.20 в 17:52
Красимир Кънев

Красимир Кънев, БХК: Няма външен контрол върху психиатричните болници и социалните домове

„ Докладът на Комитета за предотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа е шокиращ и показва влошаване на ситуацията . Една от причините е драстичното понижаване на статута на социалните работници и на лекарите психиатри. От 2014 година психиатричните болници и социалните домове функционират при една пълна непрозрачност... Това публично..

публикувано на 03.12.20 в 10:33
Председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев

Георги Дичев: Все повече хора ни търсят с молба за разсрочване на задълженията

„ Опитваме се да поставяме обществения интерес на първо място . Нашата професия е с публични функции и държавата ни е създала да вършим дейност от нейно име“. Това каза пред БНР председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев по повод 15-годишнината от създаването на професията в България.  По думите му в такава икономическа..

публикувано на 03.12.20 в 09:53