Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бездомникът, подпалил Тютюневите складове: Добър човек ме намери и вече виждам бъдещето си

Любомир Данчев/вляво/ и Марин Павлов / вдясно /
Снимка: клошар тютюневи складове село Кошарица

„Една вечер гледах по телевизията репортаж за бездомен човек, който запалил сградата на тютюневите складове в Пловдив. Казах си, този човек защо не взема да му помогна. Свързах се с журналистите от телевизията и после се срещнах с него“. Това разказа в предаването „Преди всички“ Марин Павлов, един от бившите кметове на несебърското село Кошарица, който осигури работа и подслон на бездомника Любомир Данчев, осъден преди години за палежа на Тютюневите складове в Пловдив.

„Аз и преди съм приютявал хора, които обаче не издържаха, защото пиеха, а аз такива хора не понасям. Той като дойде, поговорихме си и му казах, че ще трябва да ме слуша. Оказа се, че няма телефон, няма очила, има медицински проблеми, заех се, захванахме се личен лекар и пенсията да му уредим. Тук при нас се храни в нашата къща и така ще е“.

Павлов е ангажирал бездомника да му помага в стопанството.

След излежаването на 4-годишната присъда Любо остана на улицата. Случаят с Данчев е от 2016-а година, а версията на прокуратурата беше, че огънят е тръгнал от незагасена цигара. Случаят стана нарицателно за нагласен процес.

Любомир Данчев е кореняк пловдивчанин. Рано губи родителите си, а братята и сестрите му го изоставят. Успява да завърши средно образование, но заради заболяване не може да си намери постоянна работа. Две години е живял в Тютюневите складове, но в деня на инцидента твърде, че не е бил в сградата. Сега, след излежаната 4-годишна присъда, продължава да отрича, че има вина за унищожените постройки и нанесените щети за над 11 милиона лева.

„Аз не съм бил там по време на пожара. Мина една жена и каза, че има запалена сграда, отидох там да видя какво е станало, защото имах там мои неща“. Това сподели в „Преди всички“ Любомир Данчев.

„Не разбирам защо ме посочиха за виновен, тук никой от свидетелите не ме посочи, че аз съм го направил. Прехвърлиха вината на мен. Но ме посрещна един добър човек като Марин и аз ще съм вечно благодарен – Господ здраве да му дава. Селото е много хубаво и чисто. Но никога няма да простя на тези, които ме осъдиха, на добрите прощавам, но на лошите – никога“. Думи на приютения бездомник, намерил своя лъч надежда за бъдещето.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

"Коренът ни вика да се приберем." От чужбина до село - защо?

След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..

публикувано на 24.04.24 в 06:59
Елица Йорданова

Елица Йорданова - между Канада и България

В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между  двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..

публикувано на 22.04.24 в 09:59
Глория Костадинова - Петрова

Глория Костадинова - Петрова: Разказваме вдъхновяващи истории от врачанския край с щипка хумор

Глория Костадинова - Петрова  на 24 години от Враца е гост в  рубриката ни "Горещи сърца" .  От дете тя е  отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна.  Увлечението и  страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..

публикувано на 22.04.24 в 09:22
Анна Ризова и театралната школа

Анна Ризова в рубриката "Горещи сърца": Уча децата, че трябва първо да обичат себе си!

За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..

обновено на 21.04.24 в 09:30
Ивайло Шопски

Ивайло Шопски от НД "Традиция" за очите към Дунава в българската история

Днес се навършват 148 години от избухването на Априлското въстание . По този повод за героичното време в българската история след подвига на априлци говорим с Ивайло Шопски от Националното дружество "Традиция" . Отбелязваме 148-мата годишнина от избухването на Априлското въстание по стар стил Да се обърнем към народното..

публикувано на 20.04.24 в 18:17
Анна Йончева, основател на инициативата

Анна Йончева: Благодарна съм за всичко научено от семействата на деца с увреждания

Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно.  Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..

публикувано на 19.04.24 в 15:53

"Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш". Проект на студенти от НБУ за незрящи

Студенти по журналистика от 4-ти курс в Нов български университет предизвикват въображението на незрящите, за да ги отведе там, където не могат да отидат. Това се случва в проекта "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш", създаден от млади хора за техни връстници със зрителни проблеми. Премиерата на студентското радиопредаване беше..

публикувано на 19.04.24 в 11:15