С концерти и зрелищен спектакъл Търново отбеляза 835 г. от въстанието на Петър и Асен

„Било лето 1185-о от рождението на спасителя Христа бога наш. Тогава се заговорило, че мъченикът войн свети Димитър, закрилник на Солун, по чудодеен начин е пренесъл святата си икона от Солунската крепост в Търново, за да я спаси от враговете нормани и защото обикнал града на Теодор и Асен, смели вони и негови праведни следовници. Славните братя боляри, смирени раби християни, съградили прекрасен храм, дом божий за святата икона“, с тези думи започва историческата пиеса „Величието на Асеневци“.

Тя завладя в навечерието на Димитровден площада пред крепостта „Царевец“. Пиесата е по адаптирани текстове от византийския хроникьор Никита Хуниад, на Антон Дончев и Камен Зидаров, има реплики от историка Моско Москов, стихове от Иван Вазов и Радко Радков. „Длъжници сме на болярите Асеневци и тяхното велико дело“, посочи режисьорът на спектакъла Антони Цонев:

„Вечното стремление на българина към свободата през вековете. Това е първият път, когато отхвърляме едно чуждо владичество, което, макар че ни е близко като религия, до известна степен и като култура. Все пак ние сме били част от една империя, която не е нашата. И това е великото дело на Асеневци, което ние трябва да почитаме всяка година. Акцентът е това, че двама братя не са конкуренти за властта, а са съюзници, съмишленици, които искат да освободят България. Това е великият род на Асеневци“.

Първите Асеневци, възседнали верните си коне и придружавани от най-близката си болярска свита, отново влязоха в Царевец, за да поставят по Димитровден началото на Второто българско царство и да обявят Търновград за столица.

„Имаме още една възможност да си поискаме България за всички недоволни българи. Опитът ще се плаща с глави. За оня, който иска да бъде свободен, трябва да знае, че връщане назад няма. Трябва да вдигнем хората и да делим с тях, каквото дойде. Как ще докажеш на неукия, че трябва да бъде свободен, той е вторачен в залъка си и подозира, че всеки, който стои над него, не е вчерашен. Бог, Бог ще внуши на недоволните, че мъртвото ни царство трябва да се надигне от гроба. Толкова години чакаме“, разказа още режисьорът.

Великотърновските актьори Иван Митев и Детелин Кандев пресъздадоха образите на болярите Петър и Асен:

„Из мрака, из нищото, из пустошта, из тишината, из мъглата изникват двама мъже, изправят се срещу бог, срещу дялова, и срещу всички останали в името на това да освободят България и да върнат оная България, която техните прадеди са имали. Това е нещо много сакрално. Това са двама екстраординарни, абсолютно различни от всичко онова, което в момента живее на тези земи, и затова те успяват. Аз имам такава думичка: „Господи, приеми нас като курбан в името на свободата на българската държава“, посочи Иван Митев. 

„По-лудият и по-хашлашки характер е бил Асен. Петър е бил по-умереният. Трябва да се знае, че, на съвременен език казано, една много голяма манипулация правят двамата. За да вдигнат хората, тогава са били набожни, и те по някакъв начин внушават на цялото население в Търново, че иконата на свети Димитър изчезнала от Солун и те трябва я приберат в църквата, която двамата строят и кръщават „Св. Димитър“. И хората повярват в светеца Димитър, напуснал е Солун и е дошъл да помага на въстанието. Те в кръвта си са носили тази така наречена държавност, за която говорим днес“, сподели Детелин Кандев.

Търновският майстор Драго бил общителен и болярите Петър и Асен решили да го приобщят, за да вдигнат народа, възлагайки на майстор Драго градежа на църквата „Св. Димитър“. 

„Ръцете са ми изпонапукани, одраскани, не мога да ги свия от болка пръстите, ама знам, че ако искаш да изградиш нещо и държиш да остане след тебе, трябва да дадеш живота си. Камъни и греди не правят темелите здрави, болярино, това става върху човешки кости. Мост не може да свърже два бряга, ако няма зазидан човек в него. Зазидах сърцето си в тая църква и успях. И пред народа, и пред бога успях“ , са част от репликите на майстор Драго в постановката. 

За всяка промяна е нужен човек от народа и сега, и преди девет века“, споделя актьорът Виктор Терзийски, на когото е поверена ролята на майстор Драго в историческия спектакъл „Величието на Асеневци“:

„И в сегашно време пак стават такива манипулации. Ако сега плащат на някого, за да свърши някаква работа, то в този случай, по това време, е бил този майстор Драго. Той е общувал с много хора, на много знатни хора е строя, включително и на византийци. Бил е влиятелен човек. И така, привличайки го на своя страна, народът по-лесно ще повярва на един по-обикновен човек, защото, независимо, че е майстор, той е до народа, другите са богати – Асен, Петър. Те използват тази стратегия, но го карат, освен да построи тази църква, да направи измама. Църквата е построена с двоен купол“.

Историческата църква „Св. Димитър“ в днешната Асенова махала във Велико Търново е музеен обект и действително е с двоен купол, който се разтваря и през него е била спусната иконата на Св. Димитър Солунски, все едно господ я спуска.

Във въстанието на Асеневци помагат и куманите: :

„Ако мислите лошо, няма да се дам без нищо… Човек едно наумява, друго върши“.  

Няма безплатна услуга, дори и между роднини, а куманите са били възлов съюзник на Асеневци, обяснява актьорът Милен Иванов, в ролята на куманина Барлаган Узу:

„Интересният момент е, че се водят и нещо като преговори, макар че са роднини, има някакви договорки какво ще има за мен, какво ще има за вас. Нашият герой, като че ли най-вече иска сигурност за това, че няма да бъде употребен и даден в жертва без сметка, и си търси лична изгода и сметка, най-вече в известно количество плячка. По онова време, когато е имало войни, плячката е била една неизменна част от нещата“.