"Към момента са поставени около 50 нови съдове за смет, а намеренията на местната власт са поетапно да бъдат подновени контейнерите и на други места на територията на район Искър. Процесът се осъществява по изцяло автоматизирана технология и може да се извършва само от шофьора на камиона за смет без допълнителни служители", съобщи в „Хоризонт до обед“ кметът на район Искър Ивайло Цеков.
"Съдовете се отварят с педал и са огнеупорни. Не задържат миризма и в тях не може да влиза дъждовна вода, нито животни, но тези контейнери са само за битови отпадъци. На тях не трябва и да се облягат извънгабаритни отпадъци“, пояси още той.
Успоредно с развитието на инфраструктурата за управление на отпадъците екологичните сдружения алармират, че голяма част от генерираните битови отпадъци продължават да се депонират въпреки полаганите усилия.
Статистиката сочи, че цели 2/3 от отпадъците отиват на депа, вместо да бъдат подготвяни за повторна употреба и рециклиране.
През последните 15 години са построени около 50 големи регионални депа, отговарящи на европейските изисквания. На този фон обаче страната ни депонира около 60 процента от генерирания битов отпадък.
"Това количество трябва да бъде сведено до 10 процента в следващите две десетилетия", допълни в "Хоризонт до обед" Евгения Ташева от "За Земята":
"Мерките за подобряване на ситуацията са удобно и достъпно разделно събиране за всички в малките и големи населени места, промяна на таксата "смет", която да отразява поведението на гражданите, а не да се формира на база данъчна оценка на имота, както е сега. Когато по-големи количества опаковки, например, останат в контейнерите за смесени отпадъци, това се превръща в допълнителна финансова тежест за местната власт".
Разделянето на отпадъците при източника е част от отговорностите на частните оператори, които поддържат познатите цветни контейнери за разделно събиране.
"Данните показват, че вместо да бъдат изхвърляни разделно, много ценни материали се озовават в съдовете за смесен отпадък, за които се грижи Общината", посочи още Ташева и допълни:
"От общата смес могат да се извадят едва между 3 и 10 процента отпадъци, годни за рециклиране".
Събирането "от врата на врата" се е доказало като много по-ефективно от анонимните улични контейнери, считат еколозите. Разчита се на индивидуални контейнери за всяко домакинство, така че генераторите на отпадъците да са известни и да е ясна отговорността за неправилното разделяне на боклука.
"Системата успешно се прилага в община Свиленград, която е член на европейската мрежа за нулеви отпадъци. 1000 домакинства разполагат с съдове за хартия и пластмаса отделно, кофа за битов отпадък има също към домакинството", каза в "Хоризонт до обед" заместник-кметът Мария Костадинова.
Моделът е приложим при еднофамилните къщи, в чиито дворове се поставят съдовете за смет. При етажната собственост подходът е различен - изгражда се т.нар. "екокът пред блоковете".
Общината Свиленград организира и друга екологична услуга - от 2017 година извозва разделно събраните отпадъци директно от търговските обекти. Отскоро се разработва и компостираща инсталация за зелена маса.
Новите цели на Европейския съюз в областта на отпадъците предвиждат от 2023 година да започнем и разделно събиране на биоразградимите отпадъци.
"При общото събиране се запалват сметищата заради метана, който се образува при разграждането им", поясни още екологът Евгения Ташева.
Още по темата в звуковия файл.
"Планета срещу пластмаса" е темата на "Деня на Земята", който отбелязваме днес. Организацията, която координира дейностите по случай празника на планетата, настоява за прекратяване на използването на пластмаса в името на човешкото здраве и планетата. Според нея може да бъде постигнато намаляване с 60 процента на производството на всички видове..
Изложбата "Ледовете на Антарктика" на Марина Великова ще бъде открита на 22 април, в Деня на Земята, на Моста на влюбените до НДК в София. Марина Великова е музикант и музикален редактор в БНР и наскоро посети Антарктида, за да осъществи проекта си "Звуците на Антарктика", който ще завърши в края на тази година. Предстои да представи и свои..
Използването на изкуствен интелект за откриване и почистване на замърсявания в морето е сред иновативните технологии, които ще бъдат представени на провеждащия се днес форум „Синият Лимасол“. Най-големият крайбрежен град на Кипър, търговски и корабен център в Източното Средиземноморие, е включен в мисията на ЕС за постигане на климатична..
Започваме протести и няма да спрем, докато въпросният законопроект не бъде спрян. Това каза пред БНР адвокат Димитър Палов, председател на гражданско сдружение "Ти решаваш" , което в неделя, 14 април, ще бъде част от протестите на екоорганизации срещу промени в Закона за насърчаване на инвестициите, с които се слага край на възможностите..
До 2029 г. на територията на ЕС следва да бъдат изградени депозитни системи за връщане на празни пластмасови бутилки. В 17-те европейски страни, които вече имат подобна система, се регистрира висока събираемост. Пред страната ни са три задачи - анализ къде какво количество отпадък се генерира, промяна в законодателството и инвестиции в..
Фотоволтаичните системи са едно от решенията, с които можем да компенсираме вредата на човешката дейност върху природата. Все повече обществени сгради се захранват с възобновяеми енергийни източници и това е модел, който показва ползата от тази технология. Дали в Екозумея с аквариум в Русе има възможност за такава система и как може да се случи..
Столична община приема проектни идеи по Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие“ на ПРР 2021-2027 Столичната община в качеството си на териториален орган по подбор на проектни идеи по Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие“ на ПРР 2021-2027, кани всички заинтересовани страни за подаване на проектни идеи по Приоритет 1 на ПРР за изпълнение..
Навършиха се 6 години от показния арест на кмета на столичния Район "Младост" Десислава Иванчева и на нейната заместничка Биляна Петрова. В..
Всеки, който отива в телевизия, изказва собствените си мисли и носи отговорност. Това заяви пред БНР Диана Дамянова, бивш пиар на ПП. В..
Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат..