Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Една история от жълтите павета, разказана на рибарски столчета и кофа от боя

Стрийт арт икона е последният проект на Urban Creatures

Снимка: Urban Creatures

От днес София има съвсем нова художествена придобивка. Непосредствено до размирния "Триъгълник на властта", в една от преките - „Триадица“, вече се извисява образът на Свети Георги преди битката му със змея. Стенописното изображение, което някои определят като стрийт арт икона, е последният проект на Urban Creatures, с който те отбелязват десетгодишен юбилей. Още докато образите излизаха на бял свят под ръката на Божидар Симеонов - Бозко, успяхме да се срещнем с част от хората, които стоят зад най-новото стенописно бижу на града. 

Една история от жълтите павета, разказана на три рибарски столчета и кофа от боя, със солидна стръв за въображението ви - герои, гълъби, шише отрова, много боя и катафалка, но не се плашете.

Ако тръгнете от булевард „Дондуков“ към точната локация „Триадица“ №6, ще се озовете фронтално пред стената. Тя ще изникне пред вас на фона на административни и жилищни сгради, магазини, кафенета, близо до трамвайната линия, под зоркия поглед на две красиви скулптури, запазени на покрива на стара софийска къща. Каменните съседи се нравят на художника Бозко, с когото говорим, докато творбата му е все още в тъмни краски. И в процеса на рисуване, и метафорично изображението се изгражда от тъмно към светло:

"Това е голямата борба".

Тя обаче никога не може да бъде изведена докрай.

"Затова Свети Георги е старец".

Наблюдавайки този старец, няма да разберете дали ще нападне змея, или не:

"Тази битка няма край. Дори не съм сигурен, че ако доброто победи някога, това ще е добро. Няма краен резултат в съществуването".

Urban Creatures

Божидар търси да приближи рисунката към каноничното изобразително изкуство. Освен че темата го предполага, и образованието му го тласка към това решение:

"Аз съм завършил стенопис и съм учил иконопис. Ако се запознае човек с това, което правя, винаги има заложена някаква иконографска стилистика в моите неща".

Защо сега Свети Георги се явява в центъра на София и защо точно на тази улица? Божидар нарича локацията „претенциозна”, от Urban Creatures се борят с нея три години:

"Имаше доста пречки да се случат нещата".

За Божидар последната година е турбулентна и го кара да се съмнява в бъдещето на цивилизацията:

"Има стресове на много нива. Случват се трусове и в обществен план, и в здравословен. Трудна година".

Urban Creatures

Тогава да търсим ли надежда и упование в изображението на Божидар? Особено ако шишето с отрова, заседнало в гърлото ни, не се движи нито напред, нито назад:

"Нито искам да разведря живота на някой, нито да го вмрачня. Правя нещо, което е резултат на палитра от усещания в самия мене".

"Божидар работи с подсъзнанието на всеки един човек, който вижда нещото. Той работи с всичките му житейски натрупвания. Моментът на виждане на стената е само спусъкът, който кара тези житейски натрупвания да имат форма. Над 100 различни версии чух за тази стена - от "гърба на Путин" до "Защо не сложихте маргаритки?" и всякакви безумия. Но те са безумия за мен, за тези хора - това са техните неща", допълни и Ясен Гешев, създател на платформата за градско изкуство Urban Creatures.

Фотографът на проекта, Владимир Груев - FREAX, се самоопределя като професионален наблюдател. Впечатлен е от спокойствието, с което екипът се справя с трудностите. Запечатва в две седмици емоции, кондензирали три години. Търси си най-добрите гледни точки, дори ако трябва да ги изрови между две кофи с боклук. Когато вдигне поглед и обектив вижда:

"Супер много труд и време. Като погледна цялото нещо колко е огромно - не ми го побира умът как имаш толкова много търпение да изградиш всеки детайл с такава прецизност".

И понеже освен фотограф, Влади е и танцьор, усеща и движение в стената срещу себе си:

"Тази симпатична лъскава ламя прави цялото нещо още по-приковаващо".

Той следи и реакциите на минувачите в този особено оживен район. Забелязал много увиснали ченета:

"Почти при всеки е подобна реакцията. Всички са позитивно настроени".

Urban Creatures

"90% от хората се радват, че това нещо се случва тук. Най-много ме радва фактът, че съседите много го ценят. Те ще живеят най-дълго с тази стена и това много ми допада", каза и Ясен. Питаме Владимир дали това не се дължи на предположението, че за изображение на светец малцина биха се изказали негативно. За него от Urban Creatures са проявили едно определено качество:

"Те имат доста смелост да правят икона като стрийт арт".

И все пак за Владимир комбинацията е успешна. Освен това е одобрена и от духовници, защото - както е научил Ясен за десет години:

"Всеки приема града за своя собственост. Има всякакви хора. Хубаво е да направиш консултация с висши духовни лица, за да получиш благословията им. Тя беше много важна, защото след благословията им проектът тръгна, а преди това 3 години буксуваше. Виждам нещо символично в цялото това нещо".

А препятствията никак не са били малки. Не просто, за да нарисуват Свети Георги. Да рисуват на „Триадица” №6 въобще.

В този смисъл стрийт арт фигурата на Свети Георги закриля и собствените си създатели. Готовото му изображение ще има добавена реалност, достъпна през телефона ви. Ако сте на място и следвате инструкциите, с помощта на приложение и снимайки изображението с телефона си, ще чуете музика. Дълбочината на възприятието е подсигурена от Веселин Митев. 

"Тя стената си носи музика, но се чудехме коя точно е тази музика". 

Urban Creatures

Американецът Лукас Флорас от години живее в България и се сблъсква с рисунката на път за парка:

„Няма как да не я забележиш”.

Лукас не се нуждае от специфичен контекст, за да я интерпретира, нито знае, че на метри от мястото, на което си говорим, е късноантичната ротонда от началото на четвърти век „Св. Георги”, която се смята за най-старата запазена сграда в София. Признава, че не е особено религиозен. Не претендира, че познава библейските истории в дълбочина, но знае, че:

„Историите са символични, трябва да откриеш смисъла в тях така или иначе. Доброто срещу злото е много двуизмерна интерпретация. Можеш да отидеш отвъд нея. А отивайки отвъд нея, трябва да погледнеш в себе си.”

И това е мисълта, която спохожда Лукас още първия път, когато вижда работата на Божидар:

„Да видим змейовете в собствения си живот, нещата, пред които не се чувстваме комфортно да се изправим. А е много важно да го направим. Такъв змей може да бъде нещо, което не искаш да кажеш, за да не обидиш някого, битката ти за позиция в живота или битката със самия себе си. И е много подходящо, че се случва тази година, когато трябва да се изправим лице в лице с много нови неща и да се вгледаме в същността си. Пандемията направи всичко много ясно. Животът ни няма винаги да е комфортен, сега вече имаме нещо ново, над което да помислим и да преоценим как ще продължим напред”.

Лукас е убеден, че всеки човек може да се изправи срещу страховете си, стига да поиска. Вярва, че това, което вижда, е красиво и би трябвало да бъде оценено високо:

„Много харесвам изображението, защото гърбът на Свети Георги за мен е като част от щит, който поема напрежението на света, а той се запътва към злия змей”.

Urban Creatures

Чувства се така, сякаш трябва да промени своя живот към по-добро. Определя се като ценител на уличното изкуство. Вижда много страст и желание в артистите в центъра на София.

Такава имаше и у художника, който първоначално трябваше да работи по стената...

Покойният вече Роберт Прох - стенописец и аниматор, си отива едва на 33 години, но вече е оставил незаличима следа в света на графитите далеч отвъд границите на родната Полша. И понеже по радиото също се случват малки магически моменти - запознайте се с Роберт - в запис от 2016-а по повод изложбата му „Да прекрачиш границата” в галерия в Рим.

В него Роберт споделя, че работата на улицата винаги поставя художника в определен контекст, в който артистът трябва да се впише, включително във всички случайности, които могат да го сполетят. Уличните проекти са по-отворени, смята Роберт. Ще бъде запомнен с добро от любителите на изкуството, проверете прекрасните му рисунки онлайн. А ето какво беше планирал той за София:

"Роберт щеше да нарисува един падащ човек", разказа Ясен.

А може ли Свети Георги да е падащ човек? 

"За мен Свети Георги е един възрастен човек, който се е изкривил от всичките гърчове, които е виждал в живота, но въпреки това е запазил волята и силата си и донякъде рутинирано подхожда към поредната битка, която знае, че пак ще спечели". А иначе интерпретацията, за която се досеща внезапно Ясен, или №102, както шеговито я определя той, е:

"Защо е с гръб, защото по канон той не трябва да е с гръб? Защото ние сме зад него, защото води народа". 

Дали в Свети Георги ще прозрете пълководец, старец, сродник на Шива, падащ или побеждаващ човек, повод за смирение и молитва или призив за битка и зов за самоосмисляне - изборът е ваш.

Направете го като видите стрийт арт иконата и чуете целия репортаж в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Синът на Чарли Чаплин ще представи концерт – спектакъл в България

Юджийн Чаплин ще представи у нас концерт – спектакъл, който разказва за живота на неговия баща – Чарли Чаплин. "Останах впечатлен от предствата на Юджийн за неговия родител. Тя е различна от образа на легендарния комик. Чарли Чаплин е бил тих и спокоен човек, който  е играел със своите деца, правил им е фокуси  и ги е разсмивал.  Често е..

публикувано на 23.04.24 в 19:32
Железни момчета

"Железни момчета" и романтиката на българските железници

Цялата история на България може да се разкаже през историята на железниците. Това обясни пред БНР Емил Спахийски, сценарист на филма "Железни момчета". "Има изключителна романтика, свързана с времето на парните локомотиви. Оказва се, че тези машини, създадени от човешката ръка, са изражение на гениалността на инженерната технология...

публикувано на 22.04.24 в 19:34

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В 27-ото издание от 31-я сезон на предаването на програма Хоризонт за музикално-сценични изкуства Каста дива :  20.05-21.00 ч.: Специален гост: младата звезда на Националния музикален театър “Стефан Македонски“ Илона Иванова – единият от гласовете в саундтрака на видеоиграта Baldur's Gate 3, който беше отличен с награда на Британската..

обновено на 22.04.24 в 18:53

Еничарството – болната тема в нашата история

Най-новата книга на великолепната разказвачка Елена Петрова от Пловдив, която живее в Гърция, със заглавие "Храмът на греховете" засяга една жестока тема от нашата история - принудителното еничарство на българи по време на турското робство. Конкретни лица и образи превъплъщават по истински случаи темата за любовта и греховете, но..

публикувано на 22.04.24 в 13:45
Петър Петров, баритон (1919-2005)

Спомен за баритона Петър Петров

През април отбелязваме 105-годишнината на един много обичан баритон през 50-те и 60-те години на отминалия век - Петър Петров.  Предполагам, че всички, които са гледали спектакли на Софийската опера с негово участие, веднага ще си го спомнят - той беше много емоционален певец, веднага привличаше вниманието на публиката със сърцатата си..

публикувано на 19.04.24 в 19:25
Български камерен оркестър - Добрич с диригент Арто Чифчиян

Седмицата на камерната музика в Добрич с почит към диригента Константин Илиев

На 23 април в Добрич започва Седмицата на камерната музика "Константин Илиев".  С изданието тази година се отбелязва 100-годишнината от рождението на диригента Константин Илиев, един от основателите на фестивала, както и на местния камерен оркестър. Концертите са четири и се провеждат всяка вечер до 26 април включително в концертната зала..

публикувано на 19.04.24 в 18:51

Независимите артисти на път: Историята на "Астория"

Песен за заслепеното човечество, което иска да се предреши, но не може. Така, както не успява да се предреши в измислената история за несъществуващата Астория. Зойфер не е особено познат в България. Единствената книга с негови пиеси, публикувана на български, Валерия намира случайно в библиотеката на НАТФИЗ. " Стоеше на едно..

публикувано на 19.04.24 в 14:59