Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Манфред Фишедик: Зелената сделка е шанс за пострадалата от Covid-19 икономика

Снимка: ec.europa.eu

Постепенно премахване на въглищата и изкопаемите горива, климатично финансиране, устойчивост и адаптация. Това са основните измерения на Европейската зелена сделка. През последните години винаги се намираше тема, която да изтласка на заден план необходимостта от екологичен обрат в икономиката.Така е и сега - наближава рецесия в много страни от ЕС, пандемията изтощава европейските здравни системи и поддържането на идеята за намаляването на емисиите и инвестициите в развитие на зелени технологии, като един от най-големите приоритети в дневния ред, изискват още по-голямо усилие.

Същата връзка прави и проф. Манфред Фишедик, но стига до друг извод - Европейската зелена сделка е шанс за пострадалата от Covid икономика. Проф. Фишедик ръководи института за климатични изследвания в икономиката във Вупертал.

"Първата задача на ЕС е да изпълни програмата за възстановяване, което ще даде глътка въздух на задъханата ни икономиката. Едва след това бизнесът може да мисли за инвестиции в повече ефективност, в преминаването от двигатели с вътрешно горене към електроавтомобили, към производство, което използва въглеводорода като енергиен източник. Така че планът за възстановяване на ЕС е началото на един дълъг процес, а Европейската зелена сделка е следващата стъпка. Бизнесът иска да има ясни правила, така че да може да планира проектите си в бъдеще. Инвестициите в опазването на климата изискват дълъг период на планиране, защото са свързани с въвеждането на нови производствени процеси и нови продукти. В тази връзка е важна политическата стабилност не само в национален, но и в европейски мащаб. Още повече, че опазването на климата е глобален проблем и европейският бизнес се намира в конкуренция с целия свят".

Европейската комисия поставя амбициозна цел - до 2050 година парниковите газове да бъдат сведени до нула. Реалистична ли е тази цел и коя ще е най-голямата трудност при постигането й?

"Това е наистина голямо предизвикателство. Но ние вече разполагаме с нещо много важно - това са технологиите. Това, което може да ни „спъне“ е нашата издръжливост. Имам предвид, че ако искаме да постигнем целта, трябва няколко десетилетия наред да сме постоянни. Нещо повече - не първите 95 процента от постигането на целта ще са проблем, а последните 5 процента. Защото последните 5 процента касаят области, в които все още не разполагаме с технологиите, които ще позволят преминаването към безвредно производство. Такава област е земеделието, например".

Напълно преструктуриране на индустрията, кардинална смяна на енергийните източници и транспортните средства - всичко това е свързано с иновации и струва много пари, проф. Фишедик.

"Въпросът е, каква е алтернативата? Преходът в стоманената индустрия например ще струва наистина много пари. Но не бива да забравяме, че преходът има положителен ефект, при това дългосрочен. Новата индустриална епоха ще създаде нови професии и нови работни места. Новите технологии дават предимства на световните пазари. Да не говорим за качеството на въздуха, който дишаме, и за възможността да спрем или дори преборим климатичните промени. Убеден съм, че накрая печалбата ще е по-голяма от инвестицията в бъдещето, която трябва да направим сега. В момента съм сигурен, че много компании са притеснени и изживяват труден период. Точно затова бизнесът има нужда от ясни правила и рамка, която да зададе политиката".

Декарбонизацията на индустрията е първият остър препъникамък, както стана ясно още по време на преговорите за Зелената сделка. Как може ЕС да убеди държавите членки, например Полша и България, да се откажат от въгледобива?

"Първата задача е да се вникне в проблема, да се разбере, защо трябва да се откажем от въглищата. И това се отнася не само до източноевропейските държави, а за цяла Европа. Не трябва да изпускаме момента и да допуснем да се инвестира в тази остаряла и вредна технология. Рано или късно конкуренцията на световните пазари няма да ни прости тази грешка. Освен това климатичните промени може да ни принудят да се преструктурираме още по-бързо. Да провеждаш структурни промени под още по-голям натиск съвсем не е лека задача. Затова е важно да се променяме своевременно и да мислим поне с един ход напред. Именно това се опитва да постигне ЕС със Зелената сделка. И още един аспект - в много части на света, включително и в Европа, алтернативните технологии вече са значително по-изгодни. Говоря за фотоволтаици, вятърна енергия и т.н. По-изгодно е да се инвестира във възобновяемите енергийни източници, отколкото във въгледобива или ядрената енергетика".

Споменахте конкуренцията на световните пазари. Бизнесът в Европа все още смята, че преминаването към по-зелена икономика ще нанесе щети в съревнованието с Китай. В същото време Пекин се обвързва с ясна цел за декарбонизация на икономиката си. Ако я изпълни, това ще бъде един от най-значимите приноси за справянето с климатичните изменения и ще задвижи последваща реакция от други райони на света. Няма ли да ни коства тази инвестиция в бъдещето много усилия в момент, когато Европа отново е изправена пред икономически трудности?

"Китай отбелязва напредък в прехода към опазващи климата технологии. Въпреки това Китай остава най-големият замърсител в световен мащаб. През септември Пекин обяви, че се стреми да постигне климатичен неутралитет през 2060 година, т.е. 10 години след Европа. Япония и Южна Корея са си поставили същата цел като ЕС - 2050-та. В Съединените щати вероятно ще настъпи промяна в климатичната политика. Така че Европа отдавна не е сама по пътя за опазване на климата. Европа обаче е първопроходец и трябва да използва този аванс, особено по отношение на технологичното развитие, което ще ни даде дългосрочно предимство в световен мащаб. Затова е важно да изпълним зелената сделка със съдържание. Естествено, сега всички сме вперили поглед в преодоляването на пандемията. Здравето е абсолютен приоритет. В същото време обаче трябва да мислим и за оздравяването на икономиката. Трябва да мислим за бъдещето и затова смятам, че зелената сделка е добър инструмент".

Интервюто на Весела Владкова с проф. Манфред Фишедик в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Андрей Пленкович

ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила има шанс за кабинет

Според най-новите данни на Държавната избирателна комисия в Хърватия управляващата дясноцентристка Хърватска демократична общност печели 61 мандата в 151-местния парламент на проведените вчера избори. Това означава, че тя няма да може да управлява самостоятелно и ще трябва да води преговори с други партии, успели да влязат в хърватския Сабор...

публикувано на 18.04.24 в 23:05
Милорад Додик

Босненски сърби протестираха срещу проекторезолюция за геноцида в Сребреница

Десетки хиляди босненски сърби се отзоваха днес на призива на лидера си - президента на Република Сръбска - Милорад Додик да протестират срещу проект на резолюция на Общото събрание на ООН, с която от идната година 11 юли може да бъде обявен за международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница. По време на войната в Босна през първата..

публикувано на 18.04.24 в 23:00
Избори в РСМ

Започна кампанията за парламентарните избори в Северна Македония

В Република Северна Македония днес официално започна кампанията за парламентарните избори на 8 май.  БТА предава от Скопие, че на стената на коритото на река Вардар в центъра на града с големи червени букви на бял фон е изписано "Българите в конституцията е предателство”. Агенцията отбелязва, че това е прессъобщение от партията "Левица",..

публикувано на 18.04.24 в 22:57
Иранският първи дипломат Хосейн Амир Абдолахиан.

Иранският външен министър: Ще накараме Израел да съжалява, ако ни нападне

Иранският външен министър Хосейн Амир Абдолахиан се зарече днес пред Съвета за сигурност на ООН, че страната му ще "накара Израел да съжалява" за всяко нападение срещу нея, предаде БТА като се позова на Франс прес. "Действията за самозащита и контрамерките на Иран са приключили, така че израелският терористичен режим трябва да прекрати всякаква..

публикувано на 18.04.24 в 22:47

До края на април ще е готова методиката, гарантираща сигурността на машинния вот

До края на април ще е готова методиката, която ще гарантира, че машините за гласуване ще отговорят на условията. Въпросът е бил обсъден на работна среща в Министерството на електронното управление.  Работна група от министерството, от Института по стандартизация и на Института по метрология ще изготвят актуализацията на методиката.  След това тя..

публикувано на 18.04.24 в 22:17

Шест грузински партии призоваха за протести срещу законопроекта за "чуждестранните агенти"

Шест грузински опозиционни партии призоваха за масови протести срещу правителствения законопроект за "чуждестранните агенти", който вече стана причина за многохилядни протести в столицата Тбилиси. Според опозицията, спорният законопроект цели да блокира пътя на южнокавказката страна към Европейския съюз и НАТО.  Грузия прие на първо четене..

публикувано на 18.04.24 в 22:00

Нов музеен обект край с. Шуменци разказва за Тутраканската епопея

Нов музеен обект отвори врати днес край тутраканското село Шуменци, където през 1916 година се е провела една от най-големите битки, дала началото на освобождението на цяла Южна Добруджа, битката за Тутраканската крепост. Той е на стойност близо 8 милиона лева. Нови технологии пресъздават битката при Тутракан Лентата на иновативния музей,..

публикувано на 18.04.24 в 20:15