Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомен за композитора Димитър Караджов

Димитър Караджов e български композитор, автор на няколко опери, поставяни в чужбина, но у нас напълно непознат. В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" отбелязваме 135 години от неговото рождение на 18 ноември 1885 г.

Димитър Караджов е роден в Пловдив. Музикалното си образование получава във Виена, Дрезден и Берлин, като най-голям принос при оформянето му като творец  има Резничек, но в творчеството му се усеща влияние от Рихард Щраус, Рихард Вагнер, Макс Регер, както и от френските експресионисти. Търсенията на Караджов са в областта на съвременната музика - вероятно той е първият български модернист.

За първи път концерт с негови творби прозвучава у нас на 12 декември 1919 г. в Народния театър, а следващата седмица и във Военния клуб. Свири Гвардейският оркестър под диригентството на Маестро Атанасов. В списание “Везни“ излиза рецензия за коцерта, подписана от Людмил Стоянов, в която четем:
“Богата и разнообразна мелодия, в която капризите на един модерен дух внасят чувствени емоции на някой минал или бъдещ свят. В нея няма нищо еклектично, нищо, което да напомня шаблон - светкавичен и необуздан, на места като Щраус, морен и сластен в своито източни мотиви - като Шуман и Римски-Корсаков, той им, все пак нещо напълно свое и близко нам - това е неговата славянска меланхолия.“

Въпреки че Караджов живее във Виена, той поддържа връзки с кръга около Гео Милев - на българските модернисти. За него Гео Милев отбелязва: „Композитор с огромна музикална култура“. През 1914 г. Караджов композира музикалната пантомима „Младият крал“ - либретото е на Теодор Траянов по творбата на Оскар Уайлд. Пантомимата е поставена във Виенската Фолксопер и е играна 14 пъти. Създал е и още няколко опери: „Дъщерята на Пилат“, “На морския бряг, “Милкана“ (приета в репертоара на Будапещенската опера), “Антигона“. Композира симфонична и камерна музика.

Има и литературни произведения - от замисления триптих „Златоструй“ през 1921 г. издава на немски език драматичната поема „Светицата“ с илюстрации на прочутия Оскар Кокошка. През 1920 г. той се връща в България, воден от мечтата си да създаде културен център в София, в който да има сграда за оперен театър, концертна зала и помещение за оперна музикална академия, и всичко това със собствени средства. Единственото нещо, което иска от Нардното събрание, е да му се отдели терен в центъра на София. Мотаят го две години и накрая, когато разрешават строежа, той внезапно умира - на 23 януари 1923 г., само на 48 години.

Тъжно е, че една такава светла личност като Димитър Караджов е напълно забравена - липсват партитурите на творбите му, почти нищо не се знае за живота му, дори и този невероятен жест - да построи културен център в София - никъде не се споменава. Питам се... толкова ли много композитори с европейска известност имаме, че да можем така, с лека ръка, да ги подминаваме?




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

“Великият Гетсби“ – новият балетен хит на сцената на Софийската опера

В едното от двете най-големи събития в областта на музикално-сценичните изкуства, заедно с “ Фантомът на операта “, които белязват ярко столичния афиш през изминалата и тази седмица, се превърна премиерата на Националния ни балет на “Великият Гетсби“ – спектакъл на знаменития хърватски хореограф Лео Муич по музика на Гершуин, Бърнстейн, Барбър и..

публикувано на 16.04.24 в 18:29
Мадам Бътерфлай

Великолепно начало на "Опера в киното"

С удоволствие се връщам към скъпите музикални спомени от миналото лято, когато имах щастието да присъствам на два изключително красиви спектакъла от юбилейното стотно издание на оперния фестивал на Арена ди Верона. Гледах продукцията на Уго де Ана на “Тоска“ и възстановка на продукцията на Франко Дзефирели на “Мадам Бътерфлай“. Разбира се, не е..

публикувано на 16.04.24 в 17:22

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В 25-ото издание от 31-я сезон на предаването на програма Хоризонт за музикално-сценични изкуства Каста дива:  20.05-21.00 ч.: Отзвук от три изключителни събития: - Бродуейският мюзикъл “Фантомът на операта“ гостува в зала 1 на НДК - Премиера на Националния ни балет на “Великият Гетсби“ – постановка на знаменития хърватски..

обновено на 15.04.24 в 18:53
Фантомът на операта

Отзвук от “Фантомът на операта“ в НДК

35 години след премиерата си, след близо 14 000 спектакъла и баснословни приходи, миналата година – на 16-и април, най-дълго играният на Бродуей мюзикъл – “Фантомът на операта“ на Андрю Лойд Уебър, слезе от афиша на нюйоркския Majestic Theatre заради постпандемичната криза. Знаменитият продуцент Камерън Макинтош обеща, че някой ден “Фантомът“ ще се..

публикувано на 15.04.24 в 16:05
Донка Шишманова

Помните ли... оперетната прима Донка Шишманова?

На 14 април голямата наша оперетна примадона Донка Шишманова можеше да отбележи своя 90-годишен юбилей, но си отиде от този свят преди две години. Можем само с носталгия да си спомним за нейните прекрасни героини, които сме гледали на сцената на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“.  Винаги съм си представяла оперетната примадона точно..

публикувано на 14.04.24 в 08:30

Сборник, посветен на вековния юбилей на Лиляна Бочева, ще бъде представен на тържествен концерт

На 13 април, само ден след вековния юбилей на хоровата диригентка Лиляна Бочева, в столичната камерна зала "България" от 16 часа ще се съберат верните ѝ бодросменци, за да почетат незабравимата си дългогодишна ръководителка. Лиляна Бочева е родена на 12 април 1924 г. Тя поема ръководството на световноизвестния детски хор „Бодра смяна“ след смъртта на..

публикувано на 12.04.24 в 19:50
Лиляна Бочева и хор

Спомен за хоровата диригентка Лиляна Бочева

Днес се навършват 100 години от рождението на Лиляна Бочева - изтъкната хорова диригентка, педагожка и пианистка. Нейното име свързваме с хор „Бодра смяна“ - една от емблемите на българското детско хорово пеене.  Трудно ми е да говоря без емоции за нея - цялото ми детство премина през този забележителния хор, станах музикант благодарение на..

публикувано на 12.04.24 в 19:38