Имахме възможност да разговаряме с Петър Вълчанов. Третият филм, който той режисира в тандем със съпругата си Кристина Грозева, стана следващото българско предложение за чуждоезичната категория на наградите "Оскар". Това е "Бащата" - пирамида от смешни случки, породени от загубата на близък човек. Повече от десет години Грозева и Вълчанов правят такова реалистично, социално, достъпно, тъжно-весело кино.
В доминирания от американските блокбъстъри кинопазар спъваните от ограничено финансиране и някои национални комплекси за малоценност български филми трудно намираха пътя си към зрителите. Новата вълна от режисьори, сред които Грозева и Вълчанов, Стефан Командарев, Камен Калев, Милко Лазаров, Павел Веснаков и много други успяха да счупят калъпа и формираха международно признато течение. Тази година например "Бащата" получи голямата награда в Карлови вари - едно от най-престижните европейски киноотличия.
Грозева и Вълчанов стигнаха до одобрението както на високопарните критици на "Ню Йорк Таймс" и "Варайъти", така и до това на обикновените български зрители. Как? С простички истории за учителки, кантонери, графични дизайнери, пиари и стари художници, които търсят пътя си в странната ни действителност. Двамата успяват и в нещо друго, което невинаги се получава в социалното кино - да държат зрителя под напрежение с историите си.
Как се случва всичко това може би ще разберете от думите на самия Петър Вълчанов в интервюто му за "Изотопия".
За "Бащата" - първият от пълнометражните им филмите, който не е вдъхновен от вестникарско заглавие
"Поставихме си предизвикателството да разкажем за загубата на близък човек с горчива усмивка. "Бащата" е вдъхновен от случка от моя личен живот. След смъртта на майка ми една съседка се обади и каза, че е получила съобщение от телефона на майка ми. Оказа се недоразумение с мобилните връзки - съобщение, което стоеше непрослушано и даваше сигнали на телефона на нашата съседка. Много неща са вътре - преодоляването на отчуждението, този омагьосан кръг, в който чувството на вина пречи на комуникацията, а пречупената комуникация води до още чувство за вина. С времето осъзнахме и че "Бащата" е филм за Майката. Тя е катализаторът на действието, божественият персонаж, това, че не я виждаме, засилва това внушение."
Политиката и абсурдът в "Урок" и "Слава"
"Политиката е част от времето, в което живеем. Но е само част. Историите ни са вдъхновени от това, което виждаме и преживяваме, усещане. Няма нещо, което тенденциозно искаме да заклеймим чрез усещането ни за времето. Водим се преди всичко от импулса и усещането ни как да изградим една история. Не даваме приоритет на "какво искаме да кажем"."
Трилър-писането
"За нас е важно историята да ни вълнува - всяка сцена да я изгражда, всяка една сцена да поражда следващата. Да ни е интересно, да ни вълнува и да вярваме на това, което снимаме. Има, разбира се, специфики в изграждането на една драматургия - нещо, за което сме и учили, и дълго време сме работили. Трябва обаче да има баланс между осмислянето на тези правила и интуитивния творчески импулс. Отделно на снимките нещата се трансформират и вече като режисьор трябва да изведеш духа и усещането на текста. Особено в първите опити се случва да се опиташ да снимаш едно към едно (спрямо сценария) и не се получава, защото е просто механична регистрация. Отиваш на снимките и виждаш, че това, което си си представял, не се получава, просто защото работиш с живи хора и си в истинска среда, не си в средата на своята фантазия."
Новото българско кино и връзката му със зрителя у нас
"Необходимостта от това да четеш книги, да разглеждаш картини, да гледаш филми, да се обогатяваш духовно зависи от нас хората, а живеем във време, в което се казва: "Това не ми го рекламираха, не го видях". От това отношение хората закърняват като личности. Появи се и разделението на "фестивални" (награждавани, но тежки и високопарни - б. р.) и "зрителски" (гледаеми) филми, което е пълна глупост. А българското кино е в стабилен подем - сещам се за селекцията на последния филм на Камен Калев в Кан; селекцията на филма на Павел Веснаков на един от престижните филмови фестивали, този в Кайро; заедно с "Бащата" излязоха филмите "Сестра", "Котка в стената", "В кръг" на Стефан Командарев - всички тези филми имат изключително много зрители по света. В Холивуд всички се борят за премиера във Венеция, Торонто. У нас това изкуствено противопоставяне е защото някой се дразни, че друг има успех извън България, от което се получава противопоставяне в самата гилдия. Това е ретроградно и недалновидно."
Търсенето на по-лесни емоции на екрана
"В световен план филмите, които масово вървят по кината, се връщат към зората на киното, когато то е било панаирджийско забавление. От друга страна в интернет, чрез различните платформи, чрез връщането към сериалите, минисериалите, киното продължава да се развива. Има и по-голям достъп до европейски филми, азиатски филми, независимо американско кино. Продължават да се правят стойностни филми и включително благодарение на фестивалите, те стигат до по-широк кръг от публика."
Препоръките за хубаво кино, с което по-лесно да преживеем Covid-затварянето, защо българските актьори изглеждат странно на екран, що за "Триумф" ще е следващият филм на дуото, вдъхновен от "дупката" в Царичина - всичко това можете да чуете в звуковия файл.
През април отбелязваме 105-годишнината на един много обичан баритон през 50-те и 60-те години на отминалия век - Петър Петров. Предполагам, че всички, които са гледали спектакли на Софийската опера с негово участие, веднага ще си го спомнят - той беше много емоционален певец, веднага привличаше вниманието на публиката със сърцатата си..
На 23 април в Добрич започва Седмицата на камерната музика "Константин Илиев". С изданието тази година се отбелязва 100-годишнината от рождението на диригента Константин Илиев, един от основателите на фестивала, както и на местния камерен оркестър. Концертите са четири и се провеждат всяка вечер до 26 април включително в концертната зала..
Песен за заслепеното човечество, което иска да се предреши, но не може. Така, както не успява да се предреши в измислената история за несъществуващата Астория. Зойфер не е особено познат в България. Единствената книга с негови пиеси, публикувана на български, Валерия намира случайно в библиотеката на НАТФИЗ. " Стоеше на едно..
На 13 април публиката в Стъклената зала на Музикферайн имаше удоволствието да присъства на забележителна, емоционална галавечер с изкуството на гениалния композитор Фредерик Шопен. Концертът беше организиран от изявената българска пианистка Донка Ангъчева като поредна блестяща инициатива в рамките на създадения от нея в Австрия проект „Изкуството..
"Героят Наско Х. се появи отново след толкова години на забвение. Най-накрая пак излезе и се надявам да продължи да живее неговия приказен живот . Появи се в три романа, но след това Александър Секулов започна да се занимава с драматургия, написа други романи и малко ми липсваше. Той самият предложи да напише една от историите за Наско Х. Така..
Първа изложба на автентични български килими в Париж след повече от век се открива утре вечер - 18 април. Изработени преди стотици години екземпляри ще бъдат показани в галерията на Българския културен институт във френската столица. Става дума за 40 оригинални български килими от 19 -ти и 20 -ти век, които до този момент не са показвани и..
Годишните музикални награди БНР Топ 20 ще бъдат връчени на 3 май, петък, в столичния клуб "Строежа". Отличия ще бъдат връчени на: - песента с най-висок резултат от гласовете на слушателите на сайта top20.bnr.bg ; - песента с най-висок резултат от гласуването на музикалната редколегия на БНР Топ 20; - песента, заемала..
" След направените конституционни промени българската правна система прилича на човек, на когото са предписали силни лекарства, които нямат нищо общо с..
Българският Червен кръст започна раздаването на хранителни пакети за нуждаещи се от цялата страна по програмата за храни и основно материално..
У нас се прилагат едни от най-модерните стратегии за лечение на сърдечносъдови заболявания. Има сравнително бърз достъп до нови лекарства и до някои..