Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ваксини, история, страхове - как светът се е справял със заразните болести

Снимка: Pixabay

„Ваксината срещу едра шарка – доброто, лошото и грозното”. Това е заглавието на една от множеството научни разработки за ефекта от ваксинацията при масови епидемии, каквато имаме и днес – пандемията от Covid-19. Различни учени и документалисти правят паралел между настоящата ситуация и опита от предишни години, когато масови кампании за ваксиниране са срещали сериозен обществен отпор. Мнозина гледат с нарастваща тревога към антиваксърското движение, заради което в Европа и Съединените щати спада процентът на имунизираните срещу различен вид болести, а това поставя под въпрос и т.нар. групов или стаден имунитет. Други – не без политически привкус, коментират, че нарастващият брой на мигрантите от държави в Африка и Близкия изток, където имунизационният календар не винаги се спазва стриктно, също допринасят за бъдещи или може би вече настоящи опасности. И все пак – кои са най-емблематичните примери за смъртоносни болести и били ли са овладени те чрез ваксина? 

Откритието на ваксината срещу едра шарка, известна и като вариола, датира от края на 18-ти век. То е направено от британския учен Едуард Дженър, считан за бащата на имунологията. Още тогава откритието на Дженър се сблъсква със скептицизъм.  

В Древен Китай се правят първите опити за формиране на имунитет. Там се събирали корички от обривите на болните, стривали се на прах и се втривали в носа или вдишвали. Подобна техника през вековете е използвана в Древна Индия, както и в други части на Азия, но опитът показва, че макар и при някои хора да сработва, починалите все още били много.

Едуард Дженър открива ваксината, след като пристига в графство Глостършир, където работи като селски лекар. Той забелязва, че преболедувалите шарка по кравите не се разболяват от едра шарка, а първият имунизиран срещу вариола е 8-годишният Джеймс Фипс. Лекарят надрасква леко ръката му и втрива секрет от гнойните мехурчета на доячката Сара Нелм.  

Днес имаме много ваксини, но тогава е имало само една. Думата „ваксина” идва от латинското „вака”, което означава – крава, разказва Ланс Джиджър от телевизионния канал „History” в своя разработка за ваксинацията, концентрирана основно върху Съединените щати. Там едрата шарка пристига с два кораба, на които е имало заразени и изведнъж целият Бостън пламва.  

„Един африкански роб, наречен Онисим – също като в Библията, е запитан от своя американски господар дали в Африка има вариола и Онисим отговаря „И да, и не“, продължава да разказва Джиджър. Оказва се, че в Африка също използват подобен метод, както в Древен Китай и Индия, за да се предпазят.  

В българските земи, тогава част от Османската империя, едрата шарка също е била разпространена. Данни за това намираме в писанията на Мери Монтагю – британска аристократка, която пътува със съпруга си в тази част на света.

Пренасяме отново във Великобритания, но в много по-далечни времена, когато  бубонната чума или „черната смърт“ също отнема милиони животи и принуждава мнозина да живеят в карантина, както прави и Уилям Шекспир. Прекрасната шекспирова трагедия „Крал Лир“ е написана в изолация, когато театрите били затворени с години.

Чумата също се предава от човек на човек, но основен източник на заразата са плъховете и по-скоро бълхите по тях. Сали Кингберг и Трейси Търнър избират именно този епизод от историята на медицината в своята книга „Комичното разсъбличане на историята на света”, за да онагледят заблудите и неизвестните. В комикса, посветен на чумата, е нарисувана огромна бълха, който със задоволство признава „Да, ние бяхме”! 

Чумата и едрата шарка вече се считат за част от миналото на света, макар учени, които работят в областта на биотероризма, да предупреждават, че в някоя лаборатория някъде по света може да се пазят „образци“ от тези болести, а имунизации срещу тях отдавна не се извършват. През ноември 1969 година американският президент Ричард Никсън обявява, че Съединените щати прекратяват разработките на биологични оръжия.

Това се случва в момент, когато Студената война е в разгара си. Дори в съвременни публикации на американски учени се срещат твърдения, че в руски лаборатории се пазят щамове от едрата шарка.

През ноември 1803 година от бреговете на Ла Коруня потегля корабът „Мария Пинта”. Това е първата хуманитарна мисия, а на борда му има 20 сирачета, които поддържат щама на ваксината жив в телата си, за да бъде извършена имунизация в Нова Испания. Оттам отправили призив за помощ към крал Карлос IV, а той го взел присърце, защото именно едрата шарка отнела живота на дъщеря му Мария-Тереза. Експедицията започва да действа от Канарските острови и обикаля много земи. Пуерто Рико се счита за първата държава, успяла да се справи с едрата шарка. 

Заблудите, неизвестността и страхът правят хората недоверчиви към новостите, включително и през 50-те години на миналия век. В САЩ малките деца са имунизирани бързо, но юношите и студентите не вярват в необходимостта да се ваксинират.

Телефонът звъни в дома на Елвис Пресли – Краля на рокендрола, а на отсрещната страна е Рут Тайбър – представител на медицинския департамент в Съединените щати. „Наистина се обадих на Елвис“, уверява Рут, която сега е на 91 години. И не просто говори с него, но го имунизира малко преди участието му в телевизионно шоу.  

Снимките как Елвис се ваксинира обикалят всички вестници на следващия ден, пояснява Анджи Марчийс, докато вади оригиналните снимки от архива. Процентът на тийнеджърите, които се ваксинират, се покачва от 0,6 до над 80 процента само за шест месеца. Е, имало е и още един фактор – който не е ваксиниран, не може да отиде на танци. От друга страна „всеки може да влезе безплатно, ако покаже имунизационната си карта с поставена ваксина“, научаваме от друг документален филм за ваксинацията, заснет отново заради пандемията от Covid-19.

А какво мисли Рут Тайбър? „Всеки един певец – звезда, може да отправи апел към своите почитатели. Всъщност, няма значение какъв е, важното да е много известен“, убедена е 91-годишната Рут.

И тъй като още в началото на декември човек един от първите ваксинирани британци срещу Covid-19 бе възрастен гражданин на име Уилям Шекспир, можем да си поставим и въпроса - да бъда или да не бъда ваксиниран? 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

"Коренът ни вика да се приберем." От чужбина до село - защо?

След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..

публикувано на 24.04.24 в 06:59
Елица Йорданова

Елица Йорданова - между Канада и България

В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между  двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..

публикувано на 22.04.24 в 09:59
Глория Костадинова - Петрова

Глория Костадинова - Петрова: Разказваме вдъхновяващи истории от врачанския край с щипка хумор

Глория Костадинова - Петрова  на 24 години от Враца е гост в  рубриката ни "Горещи сърца" .  От дете тя е  отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна.  Увлечението и  страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..

публикувано на 22.04.24 в 09:22
Анна Ризова и театралната школа

Анна Ризова в рубриката "Горещи сърца": Уча децата, че трябва първо да обичат себе си!

За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..

обновено на 21.04.24 в 09:30
Ивайло Шопски

Ивайло Шопски от НД "Традиция" за очите към Дунава в българската история

Днес се навършват 148 години от избухването на Априлското въстание . По този повод за героичното време в българската история след подвига на априлци говорим с Ивайло Шопски от Националното дружество "Традиция" . Отбелязваме 148-мата годишнина от избухването на Априлското въстание по стар стил Да се обърнем към народното..

публикувано на 20.04.24 в 18:17
Анна Йончева, основател на инициативата

Анна Йончева: Благодарна съм за всичко научено от семействата на деца с увреждания

Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно.  Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..

публикувано на 19.04.24 в 15:53

"Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш". Проект на студенти от НБУ за незрящи

Студенти по журналистика от 4-ти курс в Нов български университет предизвикват въображението на незрящите, за да ги отведе там, където не могат да отидат. Това се случва в проекта "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш", създаден от млади хора за техни връстници със зрителни проблеми. Премиерата на студентското радиопредаване беше..

публикувано на 19.04.24 в 11:15