Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомените за работата в "Хоризонт" на утвърдени журналисти

Студио,микрофони
Снимка: Ани Петрова

В месеца, в който отбелязваме 50 години от създаването на програма "Хоризонт" с поредица от репортажи ви разказваме историята на радиото. 

Връщаме се в далечната 1983 година, когато Лех Валенса получава нобелова награда за мир, годината в която Американският президент Роналд Рейгън назовава СССР „дяволска империя“, годината, в която на Антарктида е измерена най-ниската температура на планетата от -89,2 °C, а в България филмовата лента "Равновесие" на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Станислав Стратиев се завъртя в кината. Годината, в която програма "Хоризонт“ вече е на 12 години и когато Формация студио "Балкантон" изпяха своя хит „След десет години“. Годината, в която, група млади журналисти от програма "Хоризонт" се събират, за да измислят концепцията на първото нощно предаване, което стартира в радиоефира на 3 януари 1984 година.

Кръстник на новото предаване е журналистът Румен Ивайлов.

"Нощният хоризонт" е една моя идея, която откраднах от един испански филм. Той разказваше за един испански радиожурналист, който във всяко нощно предаване разказваше за неудачите и удачите в живота си - семейният живот, деца, приятели, познати. И всяка нощ  хиляди хора започваха все повече да го слушат, защото чрез него откриваха себе си", подчерта Румен Ивайлов.

За мнозина нощният блок ще се превърне в любимо предаване, където темите ще са разнообразни, гостите разпознаваеми и обичани, а слушателският интерес непрекъснато ще расте. "Нощен Хоризонт" остана и до днес запазена марка за радиото, където слушателите преоткриват себе си.

Сутрешният блок "Преди всички" и днес ни информира за предстоящите събития от деня, с първия коментар на политици, експерти и общественици. Всяка делнична сутрин точно в 6.00 часа предаването започва с първите кореспонденции от страната, а поколения слушатели помнят този сигнал който всяка сутрин звучи в 7 без 10, когато радиото се обръща с любов към децата, с приказната програма на „Ранобудно петленце“.

Мнозина са и онези, които пък освен "Ранобудното петле" си спомнят мелодията на популярната народна песен „Откак се е, мила моя майко ле, зора зазорила“, която десетилетия наред обявява началото на предаванията, които са в ефир от края на 70-те години на миналия век.

В подготовката на рубриката участват историци, публицисти, писатели и журналисти. Първо звучи на вълните на програма „Хоризонт“, а след това, поради големия слушателски интерес, и по програма „Христо Ботев“. Водещите, сред които са журналистите Валентин Зурлев и Елисавета Попова, както и участниците в предаванията разгръщат пред микрофона златни страници от българската история.

Сутрешният блок "Преди всички" звучи днес благодарение на десетките журналисти оставили своя отпечатък в ефира.

Старата къща" ми беше стара любов, аз това исках да правя в доста по-ранна възраст, когато "Хоризонт" пристъпваше с новата си програма и наистина беше много въздействащо. Късмет някакъв, успях да работя в продължение на 10 години точно на това място, на което исках в "Хоризонт", в сутрешния блок", каза журналистът Румяна Червенкова. 

Днес Румяна Червенкова не работи в радиото, но казва, че тук са били първите й уроци по журналистика. Щастлива е, че тук е работила с истински професионалисти.

Днес сутрешният блок на „Хоризонт“ се стреми към независима и честна журналистика, въпреки 111-то място по свобода на словото отредено за страната ни от "Репортери без граници". Какво обаче можем да кажем за българската журналистика?

"Каквото можем да кажем за българската държава през 2021 година - нещата винаги са в хармония, това е парадигмата на една държава, това е системата, в която вътрешните елементи взаимодействат", подчерта Румяна Червенкова.

През годините десетки са имената на репортери минали през "Хоризонт", благодарение на които сме се докосвали до най-значимите и ключови събития  в историята ни.

Репортерите са тези, без които слушателите няма да имат възможността да чуят онова, което се случва на мястото на събитието. Процесът срещу българските медицински сестри и д-р Ашраф продължи около 9 години и завърши с успех за България.

А репортажът ще е журналистическият жанр, без който няма да може да съществува новото предаване, което се появява в ефир на 4 януари 1989 година.

В края на 80-те години не е ясно на кого хрумва идеята да позапълни информационно-музикалната програма „Хоризонт“ в ранните следобедни часове, където до тогава звучи музика и "Рекламният компас" нещо като разширен рекламен блок. Създатели и първи водещи на предаването „12 +3“ са Йордан Лозанов, Чавдар Стефанов, Георги Папакочев и Петко Георгиев.

"Всички сме допринасяли с идеи, всички сме помагали за развитието на идеята на всички останали", каза Петко Георгиев.

След появата си „12+3“ успява да утвърди нов стил в журналистиката, нещо нечувано до този момент - с ексклузивни включвания от мястото на събитието, интервюта със значими събеседници, с интересните рубрики и модерната музика за няколко месеца предаването печели любовта и доверието на милиони радио слушатели.

Петко Георгиев е и първият български журналист, който веднага след падането на комунизма през 1989 година пръв се обръща към слушателите с "Дами и господа".

Едно от най-важните неща в радиото е музиката. Музиката, която може да те накара да слушаш едно радиопредаване или просто да изключиш приемника. В годините на комунистическия режим са съществували т.нар. музикални квоти, т.е. определен брой минути е звучала класическа, народна, съвременна музика. Днес не е така, но с музикалния редактор Красимира Прокопанова говорим за онези години, в които западната музика не е звучала много често по радиото.

Едно от най-важните неща в радиото е музиката. В годините на комунистическия режим са съществували така наречените музикални квоти, т.е. определен брой минути е звучала класическа, народна, съвременна музика. Днес не е така.

Спомените на музикалният редактор Краси Прокопанова са много. Кое е любимото й предаване?

"Първо, когато дойдеше някаква западна музика, която е в класациите, която е била модерна, която е била топ, първо тя минаваше през нашите музикални предавания - "Музикална стълбица", "Пулсиращи ноти", "Песни на седмицата", първо се представяха тези песни там и след това навлизаха в ежедневната програма, в блоковите предавания", подчерта Прокопанова.

Между 16 и 18 часа в програмата звучи предаването "Между обеда и вечерята", а по-късно дневното обзорно предаване на "Хоризонт" - "Нещо повече". Един от водещите му е Величко Конакчиев.

"Всички са минали по един или друг начин. Спомням си, че Доган не е идвал в студиото, но ходех да го записвам някъде в Родопите. Гледах да е шарено и да е интересно. Политиците загубиха човешкия си образ за тези години, особено сегашните. То се губи образа вече - "образа и подобието", както казваше Йордан Радичков, с когото бяхме приятели също".

Величко Конакчиев е водещ на предаванията "Нощен Хоризонт", "Нещо повече, "Неделя 150" и новините. На него се пада честта първи да прочете в ефира новината за свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 година.

Екипната работа в радиото е от изключително значение. Зад реализирането на едно предаване са журналистите, музикалните редактори и звукорежисьорите. За първите стъпки в работата като звукорежисьор ни споделя Алина Цекова. 

"Аз влязох в една апаратна и нищо не разбирах от това, което се говореше, въпреки че хората говореха на български. Чуваха се някакви гласове от някакви колони и от други места, аз нищо не можех да разбера и си казах - "Тук няма да ме бъде". 

Слушателските телефони все по-често намират място в програмата. За първи път се появяват в "Нощен Хоризонт", след това в "Хоризонт за вас", а по-късно и в други предавания. На живо слушателите коментират и задават въпроси на познатите телефонни номера.

"Хоризонт за вас" е предаването, в което журналистите ще разговарят със слушателите първо в неделния ден, а след това в петък. И така половин век "Хоризонт" ще информира и забавлява 24 часа, 7 дни в седмицата.

Днес програма "Хоризонт" смело крачи в 21 век, всичко - записи, аудио монтаж, излъчвания се реализират благодарение и на модерните технологии. "Хоризонт" намери своето място в дигиталната среда. Предаванията се публикуват на уеб страницата на БНР, програмата има Фейсбук страница, където всекидневно хиляди читатели имат възможността да се информират. Немалко са и предаванията, които правят подкасти, видеострийминги и така достигат до много други аудитории. Явно това ще е бъдещето!

В месеца, когато отбелязваме 50-тата годишнина на "Хоризонт" нека се поздравим: Честит рожден ден, колеги, честит рожден ден, скъпи слушатели, защото празникът е не само наш, но и на всички, които ни слушат, четат и гледат!

Повече можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15

Конференция за хората с увреждания откроява пробойни в системата за подкрепа

Като държава отдавна сме поели ангажимента да спазваме Конвенцията за правата на хората с увреждания, които обаче продължават да бъдат изключвани и много често стават жертва на насилие . Това каза в интервю за БНР адвокат Анета Генова, основател на фондация "Кера", преди конференцията "Правата на хората с увреждания: защита от насилие,..

публикувано на 18.04.24 в 10:17
Д-р Явор Владимиров

Д-р Явор Владимиров: Асистираните репродукции са водещи с покачващ се успех всяка година

Желанието да станеш родител и това да имаш наследник е съвсем естествен човешки стремеж. Съвременният начин на живот обаче, дефинира много репродуктивни проблеми . Причините са различни, но трудностите в зачеването намират своето решение в асистираната репродукция. Много са хората, в чието семейство е проплакало бебе, именно с нейната..

публикувано на 17.04.24 в 08:41

Жертви на трафик на хора стават всички от 12 до 50 + годишна възраст

Трафикът на хора е зло, което засяга не само жертвите, но и техните семейства и близките им.  "Трафикът на хора е престъпление, което е близко до всеки един от нас, ако той не е информиран, не знае за какви индикатори да гледа, и въобще не знае как да се предпази, каза в "Нощен Хоризонт" Моника Николова, директор на Фондация "А 21" . Моника..

публикувано на 16.04.24 в 12:39

Общественият съвет към ЦИК с редица мерки за прозрачност на вота 2 в 1

Общественият съвет към ЦИК излезе със становище, в което предлага редица мерки за прозрачност и подобряване на организацията на изборите 2 в 1 на 9 юни. Сред тях са достатъчно рано да се предадат необходимите елементи за удостоверяване на машините за гласуване на трите институции, посочени в Изборния кодекс, като се излъчва онлайн не само довереното..

публикувано на 15.04.24 в 09:19

Старт за Летище Балчик като приемна точка за малката авиация

Отварянето на Шенгенското въздушно пространство за България и Румъния беше отбелязано символично през изминалите почивни дни на Летище Балчик. Събитието беше организирано от пилотите на двете съседни страни и се проведе под надслов "Schengen check". Летище Балчик показа част от потенциала си през изминалата събота, приютявайки около 40 малки..

публикувано на 15.04.24 в 06:40