Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Истории от Антарктида по време на коронавирус

На ръба на айсберга с Живко Константинов и българската ни експедиция в Антарктида

Живко Константинов
Снимка: личен архив

Репортерът Живко Константинов имаше възможността да се включи в едно необикновено пътуване из далечните земи на старата Гондвана. Той стигнал до Пунта Аренас, Чили и от там пристигнал с военен самолет "Херкулес" на остров Кинг Джордж на Антарктида. Там бил приютен в китайската база, тъй като българската база е на остров Ливингстън.

"Докато чакахме кораб да ни вземе, за да ни закара до там, трябваше да спим няколко дни в китайската база. Точно, когато стигнахме до китайската база влязохме вътре и научихме за коронавиурса, че положението е много сериозно. И именно там в китайската база ни гледаха много странно, защото те очакваха, че може да сме преносители на коронавируса и започна измерване на температура, изолация", каза в предаването "Нощен хоризонт" Живко Константинов.

Снимка: Живко Константинов

Красотата на Антарктида оставя без дъх всеки, който е бил там. На Антарктида има растения, подчерта Живко Константинов, който е бил четири пъти на ледения континент. 

"Звуците там са различни от всичко, което сме свикнали - там се чуват ветровете , които са много силни понякога. Когато няма вятър е такава тишина, че чуваш скърцането на ледниците, от които се отчупват айсберги, които влизат във водата, чува се сгромолясване. Това са по-страшните звуци. Най-приятният звук е на пингвините, които крякат и са много забавни, когато започнат да издават тези звуци, като в детска градина".

Снимка: Живко Константинов

Най-големият страх е изолацията и това, че разстоянието до България е 15 хиляди километра, изтъкна Живко Константинов:

"Ако не ти хареса и не се чувстваш добре не можеш да си хванеш първия влак, самолет или кораб - има определени дати, на които може да се случи това. Най-трудното нещо е да свикнеш, че си на една замръзнала повърхност, на едно изолирано място, отдалечено от света и най-хубавото е, че ти не си сам, там си с група от учени и винаги, ако изпиташ някаква трудност - психологическа, че си на някакво отдалечено място и не се чувстваш добре, винаги има с кого да споделиш, ако ти се случи нещо подобно".

Снимка: Живко Константинов

Всеки отива на Антарктида с мисия.

"В случая аз бях журналист, който отразяваше дейностите в базата, какво правят учените. Аз нямам сериозна планинска подготовка".

Най-страшното е да стъпиш на ледници, които се движат и имат огромни пукнатини, каза Живко Константинов:

"Вързан си за алпинистите, които отговарят за теб, но това е предизвикателство да стъпиш на нещо, което не знаеш колко е дълбоко и най-малкото невнимание може да доведе до инцидент".

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

"Коренът ни вика да се приберем." От чужбина до село - защо?

След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..

публикувано на 24.04.24 в 06:59
Елица Йорданова

Елица Йорданова - между Канада и България

В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между  двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..

публикувано на 22.04.24 в 09:59
Глория Костадинова - Петрова

Глория Костадинова - Петрова: Разказваме вдъхновяващи истории от врачанския край с щипка хумор

Глория Костадинова - Петрова  на 24 години от Враца е гост в  рубриката ни "Горещи сърца" .  От дете тя е  отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна.  Увлечението и  страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..

публикувано на 22.04.24 в 09:22
Анна Ризова и театралната школа

Анна Ризова в рубриката "Горещи сърца": Уча децата, че трябва първо да обичат себе си!

За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..

обновено на 21.04.24 в 09:30
Ивайло Шопски

Ивайло Шопски от НД "Традиция" за очите към Дунава в българската история

Днес се навършват 148 години от избухването на Априлското въстание . По този повод за героичното време в българската история след подвига на априлци говорим с Ивайло Шопски от Националното дружество "Традиция" . Отбелязваме 148-мата годишнина от избухването на Априлското въстание по стар стил Да се обърнем към народното..

публикувано на 20.04.24 в 18:17
Анна Йончева, основател на инициативата

Анна Йончева: Благодарна съм за всичко научено от семействата на деца с увреждания

Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно.  Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..

публикувано на 19.04.24 в 15:53

"Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш". Проект на студенти от НБУ за незрящи

Студенти по журналистика от 4-ти курс в Нов български университет предизвикват въображението на незрящите, за да ги отведе там, където не могат да отидат. Това се случва в проекта "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш", създаден от млади хора за техни връстници със зрителни проблеми. Премиерата на студентското радиопредаване беше..

публикувано на 19.04.24 в 11:15