Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Midnight Run на повече от 4 гуми

На Die-cast колите с любов от първо лице, множествено число

Нощем с белите коли...
Снимка: Божидар Киряков

Блъскани, удряни, разпарчетосвани на съставните си части, одрасквани, пребоядисвани, чупени и въобще – тероризирани под всякаква форма от ръцете и въображението ни. Такава е съдбата на не една и две малки колички, паднали в плен на ръцете и въображението ни. Някои играчки с размер на кибритена кутия обаче спасяват кожата и лака, защото попадат у малки и възголемички момчета и момичета, които – с почти окултен трепет – ги колекционират.

Така е от началото на историята на малките колички – 1953-а до днес. Всичко започва във Великобритания с умален модел на каляската от коронацията на английската кралица Елизабет II и няма край.

Феновете на т. нар. Die-cast автомобили са по целия свят. Събират обикновени и състезателни коли, камиони, мотори и какво ли не на N на брой гуми. Радват се на лимитирани серии с жълтата подводница на The Beatles или личното возило на Jamiroquai например. До степен, че най-редките малки коли могат да струват повече от оригиналните, по чиито модели са създадени.

Че количките са култови доказателство може би е фактът, че и двете най-големи компании производители в историята – британска и американска, са в Залата на славата на играчките.

Американците – от 2011-а, британците – от 2019-а, което е леко парадоксално, имайки предвид, че първи са били поданиците на Нейно Величество. Въпреки отложения старт, добрите стари британски колички колкото кибритена кутия финишираха първи в състезание с Грижовните мечета, Малкото пони и Господарите на Вселената. Така се наредиха до други 68 победителя в Музея „Стронг” в Рочестър.

Казано с други думи – малките коли за малки деца бързо стават любима играчка и на татковците. Но не само.

С един млад татко и с един също толкова млад нетатко „Изотопия” направи test drive, за да провери нивата на бензин в кръвта.

Те са Божидар Киряков и Атанас Кузманов или накратко Бобо и Наско. Първият е фармацевт, вторият – IT. Познават се от първи клас. От малки споделят любовта към колите. И така до днес, когато правят специални среднощни турове в търсене на Die-cast колички. В Midnight Run №5 имаше честта да се включи и Автономията за слушане. Резултатът в измръзнала София, някъде около полунощ: обиколени и щателно претърсени 4 бензиностанции и 1 денонощен хипермаркет, както и нелош улов. Слагайте коланите!

В синьо като полунощ

Почти като при Тери Пратчет, но не съвсем, думите имат значение за Наско. Любимия си цвят определя като среднощно синьо – Midnight Blue. Затова и кръщава обиколките за колички в тъмните часове Midnight Run-ове. Дотолкова обича думата, че чак назовава истинските си коли Midnight.

„На мен ми звучи като женско име от филмите за Джеймс Бонд. Имаше момиче с подобно име”.

Имаше! Тя не е среднощно синя на цвят, а е Брит Екланд в ролята на Мери Гуднайт от филма „Мъжът със златния пистолет”. Годината е 1974-а, Роджър Мур играе вездесъщия Агент 007.


Да извозиш скуката

Бобо и Наско започват с run-овете покрай пандемията и невъзможността да си купуват колички в затворените магазини. Денем имат всякакви задачи, от които не им остава много време за хобито. Особено Бобо, който се грижи и за 2-годишния си син Калин, така че отделя по няколко часа за „безцелни разходки” само нощем. В бъдеще всички колички на Бобо, купени посред бял ден или по тъмна доба, ще са за малкия, независимо колко голям е станал. И Наско някой ден ще въведе бъдещите Атанасковчета в хобито. Като малка, сестра му също се интересувала от колички. Всъщност и Наско, и Бобо имат бензин в кръвта от малки. Червен германски звяр във формат 1:43 събужда приятелството на Бобо и Наско в училище. Наско споделя, че веднъж Бобо го донесъл и очите му останали в него. Колата се пази прилежно и днес.

„При мен започна от най-ранна възраст”, категоричен е Наско. Шегуваме се, че е първото бебе колекционер в историята. А причината – страстта към колите. Когато си малък обаче и не можеш да караш, остават умалените модели. „Това ми бяха любимите играчки. Първите бяха наследство от баща ми”. Тоест от седемдесетте години на миналия век, за да ги получи Наско в началото на 90-те. Преди десетилетия по лиценз на една от най-големите световни компании, британския производител, правели част от количките и у нас. Бобо има почти всички модели, произведени в България. Майка му се погрижила. Към част от родните колички момчетата имат забележки за качеството. Признават обаче, че има и много добри колички, изработени в България, които се пазят до днес от различни колекционери.


Грижливо пазените колички на Наско, с които започва своята колекция, са точно от британската марка. Метални, с добра изработка. Има предимно ретро модели, които купувал на достъпни цени във Великобритания, където живял десетина години. „Като всяко хоби ти носи много неща: удоволствие, в някои моменти на стрес и изпитание ти носи успокоение”. Въпреки това Наско се стреми да ограничи количките си и да се впуска в хобито с умерен ентусиазъм. Иска да запази най-свидните колички и намалява бройката. През годините в ръцете си е държал стотици, може би до 1000. Сега иска малко кашонче, което да наследят децата му, и колички за себе си, които се побират в кутия за обувки. Бобо пък има завидните 300 само за 2 месеца. В годините разпалват интереса си към колите взаимно, затова се шегуват, че се допълват като Ин и Ян.

Ин и Ян на 4 крака и 8 гуми

И Наско, и Бобо ценят изяществото в изработката. Искат количките им да приличат максимално на истинските. Не си падат по измислени коли. Предпочитат да се запази красивата линия. По-често това става при колите, чиито врати и багажници не можете да отворите. Предпочитат по-малките размери и колекционират колички основно в мащаб 1:64 – най-стандартния и най-малък.

Имат желание да модифицират колите си, особено ако са от по-обикновените серии, при които има по-сериозно смесване на пластмаса и метал. Иска им се да направят работилничка, в която да се заемат с тунинговането. Но ще им трябват най-вече време, търпение, специални бои и тънки четки.

Макар че и сега Наско човърка из количките и даже си купува коли донори. Разглобява ги и сменя гуми и други части. С което убива донора, но... хобито може да бъде катастрофално в твърде много смисли на думата.


Ретро или всичко

Бобо и Наско имат и различия във вкуса. Наско е с отчетлив афинитет към старите коли. Колата му мечта е от 70-те. За жалост все още не е изработена в минивариант от предпочитаната от Наско компания. Бобо има повече късмет. Намерил е колата си мечта, а тя просто е първата истинска, която е подкарал и в живота. Никога не биха се разделили с част от колите си. Бобо ще ги завещае на Калин, няма против да ги счупи от игра, стига да му харесат наистина. Наско не би се отказал от лични подаръци – като колата, наследена от баща му, или като подарък за Коледа от Бобо – любима за Наско количка от аниме.

Бобо и Наско не се разделят съвсем с колите си, когато ги разменят, както правят и много други колекционери.

Уловът тази вечер хич не е за изхвърляне

Започваме с количка от 2018-а. „Изключително рядко може да се намери, вече е изкупена отвсякъде. Нещо, което се търси”, уверява Бобо. Откриваме подобна количка и от 2019-а.  Всяка година се произвежда точно определено количество от всеки модел. Бройките са указани на опаковката. Така всеки знае дали се е сдобил с последната или с първата например.

В денонощния хипермаркет откриваме съкровище, скрито най-отзад на щанда. Серия от 2021-ва. Съвсем нов модел. „Бобо е като хиена, много ги надушва”, признава Наско. „Друго е да си го намериш”, потрива ръце Бобо. Той не си пада по онлайн търсенето и пазарлъците за колички на доста по-високи цени от тези, на които могат да се купят в магазините.  Или просто някъде, където не очакваш.

„Такива неща трябва да се търсят, където хората не ходят”, убеден е Бобо. Това пък ги навежда на спомена за стара, изпочупена количка, намерена в пясъчник още в детските години. Тогава не се наели да я вземат, за да я поправят.

Колекционерската страст и способността да надушиш съкровището е разбираема и за част от хората, които Бобо и Наско срещат нощем.

„Бяхме спрели на бензиностанция, която – заради пандемията – беше затворена, не можеше да се влиза и жената ни донесе няколко колички, в които нямаше нищо интересно. Върнахме се в колата и бяхме готови да тръгнем, когато видях, че тя ни маха. Излязох от колата да отида да я видя и тя каза: „Ето ви още. Знам какво е, защото колекционирам запалки.” Така че – ето, че други колекционери ни разбират”, спомня си Наско.

На дамата и двамата трябва да благодарят специално – при второто разглеждане забелязват едно от най-редките си ретро открития. Жената със запалките сигурно ще приеме съвсем лесно и съществуването на т. нар. джобни колички. Това са моделите, които запалените колекционери носят винаги и навсякъде със себе си – заедно с телефона и ключовете. Така си „пълнят душата”. В аптеката на Бобо например също има малки модели, с които прави и кратки stopmotionанимации благодарение на приложение на телефона. Даже колежката му притежава няколко колички, а първата е подарък от малкия Калин. Всеки MidnightRunсъщо завършва със снимки на новите придобивки. И Бобо, и Наско качват съдържание в Reddit, платформата, от която научават повече за хобито си. Там се наслаждават на колички, които така или иначе не могат да намерят в България.

Като дете на Коледа

„Така се чувстваш всеки път, когато разопаковаш количка”, споделя Наско, който пази неотворен подаръка си от Бобо за рождения ден. Остарял съвсем леко, съвсем наскоро. Пази емоцията à la 25 декември за Midnight Run-а. Камион със състезателна кола. „Специален момент и изненада”, възхитен е Наско, който отбелязва детайли като гумите и металните части, изработката, както и възможността да подобри двигателя с подходящите бои.

Специални колички в колата на Бобо има още. Следващата има уникален цвят – British Racing Green. Блестяща, с отразяващи частици. Такива коли се правят рядко. Попадат в категориите Treasure Hunt и Super Treasure Hunt. За да ги притежаваш, трябва да поровиш здраво или да преработиш с усилие и талант по-обикновена количка.


Колкото кибритена кутия, а с емоция за цяла писта

Един от моделите на Наско, отново подарък от Бобо, е реплика на кола, която Наско е карал на специална писта в Лас Вегас. Скоростта е 300 км/ч. „Това е страхотен спомен, към който ме връща тази количка”. Друга от изненадите на Наско е стара полицейска кола, подарена в детството от семейни приятели. „Преди години издаваше звук и сигнал като натиснеш гумите, вътре има часовникарска батерийка, помня, че като дете съм си играл до припадък с нея. (...) В пясъчници, в какво ли не. Дори втората боя падна. Тя първоначално беше червена, след това помня, че с баща ми сме я пребоядисвали черна. (...) Точно на възрастта на сина на Бобо съм бил, когато съм си играл с тази и съм й викал „нино-нино”, защото издава такъв звук”, спомня си Наско. „Мисля, че след няколко години ще е много интересно на Калин да види всичките колички, защото още сега, като види тези, които съм отворил, като се качи и се получава една реакция на „Охооооо!”, допълва Бобо.

Много е възможно и вие да реагирате така... Просто изслушайте целия репортаж в звуковия файл.

Снимки: Божидар Киряков и Атанас Кузманов

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Диаграма на истината и лъжата

Може ли показателите на тялото ни - дишане, пулс, реакции, да покажат колко сме искрени? Едно техническо средство ни сблъсква с последствията от нашите действия в миналото. Това е полиграфът , известен още и като Детектор на лъжата . „Изотопия " се окичва с кабели и се заема с графичните, моралните и корпоративните измерения на истината и лъжата ...

публикувано на 09.04.21 в 17:00

Книга помага на децата в училище да опознаят връстниците си със специални потребности

Книгата "Да се запознаем с различните деца на България" ще стигне до своята публика в средата на април. Книгата е част от инициативата "Да се запознаем", насочена към децата в училище и запознаването им с техните връстници със специални потребности. Автори на идеята са фотографът Анна Йончева и Ваня Тодорова, председател на Фондация "Можем..

публикувано на 09.04.21 в 11:17

Българската антарктическа експедиция в очакване на ледоразбивача "Агилес"

Шестимата полярници от 29-та българска антарктическа експедиция вече повече от месец работят на база "Свети Климент Охридски" в изпълнение на задачите от Националната програма за полярни изследвания. Трябваше тези дни да потеглят от Антарктида към България на борда на чилийската антарктическа флота - ледоразбивачът "Агилес". Заради заболели от..

публикувано на 08.04.21 в 13:35

Деца доброволци помагат на възрастни хора по проекта „Внуци под наем“

Деца доброволци помагат на възрастни хора във второто издание на проекта „Внуци под наем“, който се реализира на територията на община Мадан. „Основната цел на проекта „Внуци под наем“ е да постави основите на социално предприятие, търсещо работа и реализация на младежи със специални потребности, които преди това ще преминават специални..

публикувано на 08.04.21 в 12:04

Избори до дупка или част от партиите да се прегърнат

И в Кюстендилско, както навсякъде в страната, темата за изборните резултати и това дали ще има правителство, дали предстоят скорошни нови избори, доминира. Дори и измества и епидемията с коронавируса и препълнените Covid отделения в болниците в Кюстендил и Дупница и ваксинирането. Още в деня на вота по селските и кварталните магазини и пред..

публикувано на 08.04.21 в 09:30

Как преживяват в Израел някои от ромите

Подобно на евреите, ромите са били преследвани и избивани по време на Третия райх , също толкова жестоко от Хитлер и съюзниците му.  Искра Декало попаднала на група роми преди 30 години по време на полет за Израел. Повечето от тях се трудели тежко на по 2-3 места и само в събота (почивния ден в Израел) се събирали да пеят и разговарят в..

публикувано на 07.04.21 в 13:18
МБАЛ - Добрич

Ще запомним ли уроците на пандемията

В Световния ден на здравето преглеждаме уроците, които пандемията ни накара да научим. Или поне да прочетем. Covid ситуацията в Добричко е един от красноречивите примери.  През лятото на миналата година Област Добрич влезе активно в новинарския поток , свързан с пандемията от Covid-19. Тогава районът беше един от първите в страната, в които..

публикувано на 07.04.21 в 11:24