Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Има ли прегради пред псевдонаучната кариера у нас

Снимка: Pixabay

Има ли реална опасност от обезценяване на научните титли? Достатъчно самокритична ли е академичната система в раздаването им или е пропусклива за хора, които гонят трупането им без следване на ясни критерии и отчетливо израстване в определена научна област?

Следващият разказ е за Венелин Терзиев, роден през 1970 г. в Севлиево. Той демонстрира стремглаво научно развитие след опит да пробие в политиката. 

Завършил е химия в Бургас, преминал е през поста на заместник-изпълнителен директор на Националната служба по заетостта, опитал е да стане кмет на Русе, а след това се обърнал към научната кариера.  

През юли 2014 г. във Варненския свободен университет Терзиев прави първата си доктурантура. Пет месеца по-късно защитава първата си голяма докторска дисертация и става доктор на науките в Националния военен университет във Велико Търново. След още 11 месеца ректорът на Стопанската академия в Свищов му връчва дипломата за доктор на науките по финанси. За трети път доктор на науките Венелин Терзиев става през януари 2018 година в Бургаския свободен университет.

Венелин Терзиев  Снимка: Личен архив

Докато ръководи предприятието "Скални материали" в Русе, Терзиев се насочва към преподавателската работа в Русенския университет, през 2015 г. е избран за професор в направление "Архитектура, строителство и геодезия". Следващата година е назначен за професор във Висшето училище по телекомуникации и пощи в направление "Администрация и управление", а след това във Военния университет в Търново по направление "Национална сигурност".

Автономията на висшите училища им дава възможност да назначават когото искат да преподава каквото преценят и тук идват пропуските в закона.

„Освен към нашия университет той тръгна към други университети, започна да развива други докторски големи дисертации“, спомня си проф. Велизара Пенчева от Русенския университет.

„Проф. Терзиев е един от неособено добрите примери за академично развитие“, отбелязва проф. Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи. Академичното развитие трябва да бъде планирано във времето, а не стихийно, изтъква тя и допълва, че във всяка една област, не само в науката, „компетентност от Бах до Офенбах не е за предпочитане, не е за уважение“.

През 2019 година комисия, назначена със заповед на министъра на образованието, е констатирала, че „във всеки следващ дисертационен труд на Терзиев процентът автоплагиатство се увеличава“.

На това основание е сезирана Комисията по академична етика за проверка относно висока степен на плагиатство и автоплагиатство.

Междувременно Терзиев е освободен от заеманите длъжности на професор както в Националния военен университет в Търново, така и от столичното Висше училище по телекомуникации и пощи.

Частната Руска академия по естествознание обаче го прави член-кореспондент и академик, а последното му отличие е наградата Учен на годината на International Achievements Research Center, Chicago, USA.

Като изпълнителен директор на "Реставрации" ЕАД, предприятие на Министерството на културата, е отличен с почетен знак "Златен век" през ноември. Терзиев продължава да преподава във Военната академия в София и в Русенския университет.

Като си залепиш 10 титли отпред, ти знаеш, че по дрехите посрещат, по ума изпращат, но докато разберат умът какъв ти е, много време минава. Като си сложиш титлите отпред – шапка долу, голям учен и т.н. Такива стремежи да придобиеш научни звания, степени, да ги сложиш на визитната си картичка – в целия свят ги има“, коментира пред БНР доц. Марко Тодоров, министър на образованието в две правителства.

Тук нещата опират до това колко е халтава държавата и какви са правилата за присъждане на тези неща“, допълва той. „И понеже у нас това е абсолютно халтаво, всеки, който иска да се изпъчи с две гърди напред пред другите, го прави и номерът минава.“

Това явление в науката е за мен Остап Бендер в науката. И не са единични случаи. Лошото е, че никакви спирачки няма. Само държавата може да ги спре“, категоричен е доц. Тодоров. По думите му има отрицателна обществена нагласа към тези неща, хората мърморят, но когато могат да се облагодетелстват от тези отрицателни процеси, го правят с най-голямо удоволствие.

Посоката е да се върви към по-обективно външно оценяване, смята социологът проф. Петя Кабакчиева, председател на Националната агенция за оценяване и акредитация.

Със Закона за развитие на академичния състав и с неговия правилник се поставят ограничения, които трябва да канализират безразборното раздаване на научни титли, подчерта тя в предаването „Хоризонт до обед“.

„Не просто да се оставя на субективната преценка на колегите, които дават, „благославят“ определен тип хабилитиране чрез експертните си оценки, но и да има индикатори, показатели, които да дават външната гледна точка.“

Петя Кабакчиева  Снимка: БГНЕС

Все повече ще се увеличават случаите на интердисциплинарни научни области, което е предизвикателство, подчертава Кабакчиева. По думите й науката се развива в различни посоки, появяват се хора, които работят в повече от едно професионално направление и повече от една научна област и те трябва да бъдат оценявани комплексно.

Законодателят ограничава тези феномени по две линии, поясни още проф. Кабакчиева. С една от поправките в закона се цели ограничаване на „туризма“ на преподаватели.

Петя Кабакчиева допълни, че е изключително важно изискването за публикуване в престижни научни списания вън от страната. „Там има оценка от двама рецензенти, които не ви познават и дават по-обективна оценка на това, което се предлага.“

В сериозни научни форуми и списания много по-трудно би било да се скрият псевдопостиженията.“

Във всички университети се въведоха системи за контрол на плагиатството. Този контрол би следвало да бъде завишен, изтъкна още Петя Кабакчиева.

Повече по темата слушайте в звуковия файл.


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доставка на дезинфектант

Има ли държавен орган, който контролира съдържанието на дезинфектантите

Дезинфектантът за ръце, използван от изборните комисии и гласоподавателите на 4 април, е със съдържание, което не отговаря на изписаното на етикета, и е довел до заблуда на потребителите . Това доказват химичните анализи, направени по поръчка на Българското национално радио и от фирмата производител във Велико Търново. Разследване на..

обновено на 14.05.21 в 13:59
Биляна Гяурова

Биляна Гяурова: 70 на сто от запитаните не желаят нова Конституция

„Ще представим наше проучване има ли нужда от промени в сега действащата Конституция или трябва да се приеме нова“, поясни в „Преди всички“ Биляна Гяурова, директор на Българския институт за правни инициативи, преди дискусията „30 години Конституция“. „Поводът за нашата конференция е навършването на 30 години от приемането на най-новата..

публикувано на 14.05.21 в 08:45

Туроператори очакват указания от МОН за организирани почивки за абитуриенти

Редица предложения, свързани с предстоящите абитуриентски балове отправят към завършващите училище туроператорите. Те не са така многобройни и разнообразни, както в периода преди пандемията от коронавирус. Но и търсенето и записването за такива пътувания все още не са масови, въпреки, че интерес има. В редица сайтове могат да бъдат намерени..

публикувано на 13.05.21 в 18:20
Снимката е илюстративна

Инж. Ясен Ишев: Да се направи ревизия на всички договори за пътни отсечки

„Новото правителство трябва да направи ревизия на всички договори за изграждане на пътни отсечки “, това посочи в предаването „Преди всички“  инж. Ясен Ишев, председател на Научно-техническите съюзи в транспорта: „Съмнявам се, че тези договори, които вече са сключени, могат да се стопират, но е полезно да им се види какви им са сроковете, какво..

публикувано на 13.05.21 в 10:55
Станимир Хасърджиев

Д-р Хасърджиев: Зелените коридори не достигат до малките населени места

„Ще бъде добър резултат, ако през следващите месеци служебният министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров не забрави, че последните години се посвети на  защитата на правата на пациентите “, каза в „Преди всички“ д-р Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация. „Следващите два месеца обаче могат да се направят..

публикувано на 13.05.21 в 09:21
Президентът Румен Радев представи структурата, състава и приоритетите на служебното правителство

Какво направиха и не направиха служебните кабинети на България

От вчера е факт шестото служебно правителство на България от демократичните промени насам. Негов премиер ще е досегашният секретар по сигурност и отбрана на президента - Стефан Янев. Той беше министър и в предишния служебен кабинет , назначен от Румен Радев. Обръщаме поглед към техните предшественици - какво направиха и не направиха..

публикувано на 12.05.21 в 11:55
Иван Стамболов - Сула

Иван Стамболов - Сула: Новият кабинет е изненадващо симпатичен

Пред служебното правителство има три големи задачи - въпросът е как ще бъдат подредени по важност. Това каза в интервю за БНР блогърът, писател и публицист Иван Стамболов - Сула:  „На първо място ще се грижат за изборите, на второ място ще ревизират, ще разследват, ще хващат нарушения, престъпления и т.н. и на последно място ще се грижат за..

публикувано на 12.05.21 в 10:22