„Вече навлязоха в Пролива на Дрейк, очаква се да не е много бурен – все пак това е проливът, който свързва два океана и почти винаги има бури“, обясни в предаването „Хоризонт до обед“ ръководителят на експедицията проф. Христо Пимпирев.
По думите му тази експедиция е много особена, както и животът през цялата изминала година в целия свят. „Вече сме 23 февруари, а базата ни все още не е открита. Това е 29-а експедиция. Досега хората от базата ни вече се завръщат по това време и се готви зазимяване на базата. Това е една екстремна година и за полярните изследвания.“
„Ние не сме приготвени за зимуване, нашата база е лятна база и като ръководител на експедицията трябва да координирам цялата дейност. (…) С настъпването на зимата се усложнява ледовата обстановка. Самото прибиране не е толкова лесно“, разказа проф. Пимпирев. Той отбеляза, че тази година полярниците ще работят в стеснен времеви отрязък, „захапвайки от идващата полярна зима“.
В момента денят на Антарктида намалява, нощта заема по-голямата част от денонощието, докато в края на декември и януари, когато традиционно работят учените там, има бели нощи и повече възможности за работа при по-благоприятни метеорологични условия.
В базата "Св. Климент Охридски" не е имало човек от март миналата година и могат да се очакват изненади, включително нуждата да се направят ремонти, уточни Христо Пимпирев. Там миналата година са оставени уреди, с които учените работят.
„Тези уреди, с алтернативни източници на енергия, събират данни целогодишно. Те са изключително ценни – това са метеорологични данни за промените в климата.“
Тази година за Антарктида заминаха шестима полярници. В базата ни се работи по 12 научни проекта.
Мерките срещу Covid-19 са изключително строги. За да отидеш на Антарктида, изкарваш карантина повече от две седмици, затворен в хотел на Пунта Аренас. Правят се и два PCR теста, посочи проф. Пимпирев. „Въпреки тези мерки на Антарктида се пренесе вирусът, който беше веднага отстранен. Заразените хора бяха върнати в Чили и излекувани.“
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..
Глория Костадинова - Петрова на 24 години от Враца е гост в рубриката ни "Горещи сърца" . От дете тя е отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна. Увлечението и страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..
За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..
Днес се навършват 148 години от избухването на Априлското въстание . По този повод за героичното време в българската история след подвига на априлци говорим с Ивайло Шопски от Националното дружество "Традиция" . Отбелязваме 148-мата годишнина от избухването на Априлското въстание по стар стил Да се обърнем към народното..
Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно. Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..
Студенти по журналистика от 4-ти курс в Нов български университет предизвикват въображението на незрящите, за да ги отведе там, където не могат да отидат. Това се случва в проекта "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш", създаден от млади хора за техни връстници със зрителни проблеми. Премиерата на студентското радиопредаване беше..
Преди 23 години е учредена Бреслеровата награда . Учените или лекарите, които имат право да се състезават за нея могат да живеят в която и да е държава по света, но трябва да имат медицински или научни изследвания, които да допринасят за лечението на хората, загубили зрението си . През 2019 г. в списъка на учените получили високото отличие е..
Нито един от министрите, които бяха предложени от Димитър Главчев, не е предварително съгласуван с президента. Това заяви пред БНР Крум Зарков,..
Рокадите в Министерство на външните работи и назначаването на служебния премиер Димитър Главчев и за дипломат №1 на България показват липса на..
175 са потвърдените нови случаи на коклюш . Общо за страната - все още се очаква анализа за миналата седмица, но ще бъдат може би малко над 280 ...