„Това е пример, показателен за много случаи от последните няколко години, когато има опит за реформа, но често нейният смисъл или не се разбира, или не се вижда нейната добавена стойност. Така е и в този случай, в който се настоява за промяна или за премахване на външното оценяване в 4 и 10 клас. Не защото не е смислен инструмент, а защото в момента не показва добавената си стойност в този формат“, изтъкна Димитрова.
От няколко години Сдружение “Образование България 2020-2030” изготвя годишен мониторингов доклад с препоръки как българското образование да отговаря на очакванията на обществото за промяна. Промяната на изпитните формати е част от образователната реформа за развиване на ключови компетентности, която е свързана с промени и в учебните програми, и в държавните образователни изисквания, припомни Златка Димитрова.
„Но нашите проучвания досега показаха, че тези промени са били по-скоро повърхностни и не толкова задълбочени. Учителите не получават необходимата подкрепа за това как да преминат към преподаване, което формира компетентности. Когато говорим за промяна на форматите – то върви ръка за ръка с разговора какво очакваме учениците да научат в училище и как подготвяме учителите, така че да могат да подкрепят децата да развиват тези умения, които ще оценяваме у тях.“
Дори обновените учебни програми в много по-голяма степен все още поставят фокус върху това какво трябва да научи детето, но не и върху това как да работи в сътрудничество, да се аргументира, как да мисли критично, как да прилага креативност, категорична е Златка Димитрова. Според нея става дума за умения, които не биха могли да бъдат оценени в сегашния тестови формат, който оценява предметни знания. „Това са много по-ценни умения, върху които препоръчваме да поставят фокус тези учебни програми.“
На учителите им липсват ясни указания как да определят всяка от деветте ключови компетентности, смята Димитрова. По думите й преподавателите имат много по-голяма яснота какво следва да постигнат за учебното съдържание, отколкото за уменията.
Златка Димитрова даде пример за посоката, в която трябва да се върви. Вместо фактологични въпроси кога се е случило дадено събитие, да се даде за разчитане диаграма от областите история и география в определен исторически период и да направи изводи от това за определени тенденции или събития, защо са се случили.
Под въпрос е дали и през учебната 2022/2023 година ще бъдат въведени интегративни изпитни формати. Нормативната уредба просто дава такава възможност, уточни Златка Димитрова. Тя смятау че обществото очаква повече конкретика по този въпрос още отсега.
„Тези формати ще бъдат подложени на обществено обсъждане, но досега виждаме, че не са предприети от МОН стъпки за предварителен диалог.“
Томов разделя нещата на информация и знание – едното е да знаеш кога се е състояла дадена битка, а другото – да можеш да обясниш защо се е случило така, да можеш да формулираш теза и да я защитиш.
„Ползването на факти за мен не е знание. Основният проблем за мен е именно в това, че в България се е насочило образованието към технология, а не към знания.“
Повече по темата чуйте в звуковите файлове.Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..
Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..
Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..
Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...
"Все по-осезаема, направо веществена, става антиутопията, в която живеем. Очевидни са обвързаностите на правосъдието с политици, с криминални кръгове . Прокуратурата се превърна в един от тези органи, които вместо да изпълняват правомощията си, събират компромати, "консервират" ги като зимнина в буркани за по-удобни времена – обикновено това..
Днес отбелязваме Деня на Земята. Основната тема тази година е за пречистване на планетата ни от пластмаси . И днес "За Земята" настоява за подмяна на еднократните пластмасови изделия с многократни , заяви пред БНР Евгения Ташева от екологичното движение. И даде пример с използването на лични бутилка за вода, чаша, кутия за храна или чанта за..
След месеци забавяния американската Камара на представителите одобри дългоочакваната финансова помощ за Украйна на стойност 61 милиарда долара. Средствата са от критична важност за защитата на страната във войната с Русия, като голяма част от парите ще бъдат използвани за въоръжаване на украинската армия. Финансовият пакет за Украйна беше приет с..
Навършиха се 6 години от показния арест на кмета на столичния Район "Младост" Десислава Иванчева и на нейната заместничка Биляна Петрова. В..
След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в..
Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат..