Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България - дом, съдба и спасение за три жени от Иран, Йемен и Афганистан

Интеграция е да има хора, които да ти се усмихнат и да ти кажат „Здравей!“

От ляво надясно: Силсила Махбуб, Сара Алкаф, Фаегех Ешкевари и Диана Радославова
Снимка: Личен архив

Къде е домът за четири жени, които застават зад една кауза? Как се градят усещането за дом и любовта към него - в изпитанията на преживяното, през вещите, запазили спомена за родната страна или пък с хората, които са наоколо и те подкрепят, а доскоро не си познавал? 

Четири пътеки се кръстовсват в следващата история, за да ни убедят, че не е страшно са сме отворени и приемащи различните около нас. Че за тях това може да бъде както спасение и протегната ръка, така и съдба и посока. 

Фаегех Ешкевари или Фей е журналист, преводач и активист. Идва от Иран, където се бори за природата и за равенство, през 2009-а и от 12 години живее в София. Пътувала е из България, за да я опознае и разбере. Много обича Черно море. Сравнява приятелите си с водата. Смята, че е имала изключителен късмет тук.

„До степен, че не ми се е налагало да си сменям апартамента през годините, в които съм тук. Живея на първото и последно място, което съм наела. Хазяйката ми е възхитителна жена и може би най-близката ми приятелка. Подкрепяла ме е в различни моменти. Тя е преподавател в Софийския университет. Водим дълги разговори, с часове. Трудно ни е да се разделим, защото ни е много приятно да общуваме. Има много хора около нас, които улесниха пътя ни да приемем това място като дом“, казва тя в предаването „Изотопия“.

Сара Алкаф пристига в България от Йемен преди 6 години. „Аз съм интериорен дизайнер. За съжаление, сега не работя по специалността си, но се надявам да имам повече проекти в бъдеще“, представя се тя.

И въпреки че дизайнът не е постоянното й занимание, Сара вече е проявила уменията си в създаването на дом у нас, но не за себе си, а за местни семейства в нужда. Заедно с близките си е обновила мебели за дарение на български семейства, като е вложила йеменски дух и щрих в работата си. Надява се инициативата да се разрасне, за да бъде по-уютно на повече хора. Уютът на доброто тук за Сара идва с думата „Здравейте!“

Топли я споменът за жената от кварталната книжарница, която поздравила нея и семейството й.

„Живеехме в „Овча купел” близо до училище. Там имаше и книжарница, в която работеше тази дама. Тази жена просто отговори на нашето „Здравейте” сутринта, в която сестрите ми отидоха да си купят книги от нея. Излезе и поговори с цялото семейство, докато чакахме момичетата отвън. Казах си: „О, Боже, само вижте лицето й! Вижте как ни се усмихва!”.

„Всеки пък, когато ни видеше, ни поздравяваше и се интересуваше дали имаме нужда от нещо. Тогава си казах, че не мога просто да отвръщам на поздрава. Бях много щастлива, но през 2016-а не разбирах български. Запитах се какво мога да направя в знак на благодарност. Тогава реших, че трябва да й направя специална торта. Може да се каже, че е доста трудна, защото има почти 20 блата, редуват се бели и черни. Това е традиционен сладкиш в Йемен. Сервира се само при специални поводи като сватбите.“

Илюстративна снимка: БГНЕС

Да помниш доброто, така е научена и Силсила Махбуб от Афганистан. „Дошла съм преди 6 години в България. Завършила съм инженерство в Афганистан. В момента съм студентка по икономика в Нов български (университет) и си имам собствен бизнес – шиене на дрехи, които показват афганистанската култура върху модерните дрехи.“

За нея работят три жени бежанки – две от Афганистан и една от Ирак.

Да работи и да учи никак не е чуждо на Силсила още от годините в Афганистан, където 4 години е водила телевизионно предаване.

И трите - Силсила, Сара и Фей са част от Бежанския консултативен съвет към Върховния комисариат на ООН за бежанците в България. С други бежанци у нас искат да бъдат гласът на възможния ни живот заедно. Целта не е чужда и на българи като Диана Радославова, която помага на хора, пристигнали тук по различно време и всеки - нарамил на гръб собствената си история, която често не звучи никак приказно.

От ляво надясно: Фаегех Ешкевари, Сара Алкаф, Силсила Махбуб и Диана Радославова  Снимка от личен архив

Диана е адвокат. Занимава се с бежанско и мигрантско право през последните 15 години. Съучредител е на Център за правна помощ „Клас“, който предоставя подкрепа за бежанци, мигранти и търсещи закрила.

До подкрепата на Диана не са стигали нито Фей, нито Сара, нито Силсила. Но мнозина други са я търсили с надеждата да чуят добри новини.

„Моята работа е свързана с хора. Хората винаги са добри новини. Това са различни светове, безкрайни вселени.“

А нейната работа е свързана с навлизане в световете на всички тези хора.

България все още е транзитна държава – това не се променя“, отбелязва тя. Не са малко обаче онези, които остават тук. „Ние сме избрали да бъдем глас за тези хора, но и да се учим от тях“, споделя Диана Радославова.

Благотворително събитие в помощ на бежанците, 2017 г., София   Снимка: БГНЕС

Интеграция е да имаш общност, да бъдеш приет, да има хора, които да ти се усмихнат и да ти кажат „Здравей!“

Повечето хора, които идват тук като бежанци и мигранти, са минали през тежки житейски битки – това ги е направило силни, смята тя.

„Ние не трябва да се плашим, а трябва да сме любопитни, да научим от тях. Защото може би ние в ситуация като тяхната нямаше да можем да излезем от депресия или щяхме да се пречупим така, че да не можем да продължим.“

Част от мигрантите и бежанците работят по специалността си, но повечето намират работа във фабрики или в пекарни. Независимо дали имат документи или не.

„Почти няма някой, който да няма работа. В момента има глад за работна ръка в България във всяка една сфера. Имаме огромен брой работодатели, които ценят именно тези работници. Те са съвестни, много от тях идват със специфични умения. Обществото ни се нуждае от хора. Ние сме от държавите, които се обезлюдяват, буквално.“

Илюстративна снимка: БГНЕС

Независимо от наложеното схващане, че интеграцията е въпрос на политика, Диана Радославова е убедена, че „органично нещата много по-лесно се случват от долу нагоре“.

Като общество имаме потенциала да се усмихваме и да поздравяваме, а не да се плашим и да бягаме, категорична е Диана.

„Да те приемат като човек - във всички религии това го има – ние сме хора, дошли сме тук един път: един път идваме, един път си отиваме. В исляма също е казано да се обичаме един друг, да се уважаваме един друг, защото сме от един Бог“, казва Силсила.

„Аз съм агностик и идвам от страна със стари традиции в агностицизма. В страните от Близкия изток религиите са вървели ръка за ръка и са се развивали паралелно“, допълва я Фей. „У всекиго има толерантност към околните, докато не се появи сила, заради която хората започват да се мразят. Когато едно общество е достатъчно силно, разрешава различията и позволява на хората да говорят, сякаш създават симфония.“

„Можем да се учим и от силните, и от слабите си черти. Ако обществото е достатъчно силно, то не страда, просто защото някой мисли различно, изглежда различно или идва от място, различно от познатата среда“, убедена е Фей от Иран.

Фей често се е сблъсквала с отговора „Не”. В България това продължило осем години. Отговорът „Не”, когато си бежанец, но не си признат за такъв, тежи на много мигранти, решили да се установят тук.

Илюстративна снимка: ЕПА/БГНЕС

„Смята се, че бежанецът изглежда съсипан, задължително е гладен и все се нуждае от нещо, но образът му не се изчерпва с тази картина“, казва тя.

Според Фей различните, ако не заплашват околните, са ценност за обществото, защото „общество, в което всички мислят еднакво, е много опасно“.

И ако попитате Фей защо е избрала обществото на България, тя ще отговори с въпроса: „Защо не?”. Неведнъж са я питали, неведнъж е давала същия отговор.

В първия момент, когато със семейството ми пристигнахме в България, ни отведоха в отделна стая, настрани от останалите пътници, защото изглеждахме различно. Заради дрехите ни и цвета на кожата. Бях първата, отведена в отделен офис. Тогава бях на 25, но бях и много дребничка и не изглеждах на годините си. Първото нещо, което ме попитаха, беше: „22-ри май 1990 година - това ли е рождената Ви дата?”. Отговорих: „Да.” Но те решиха, че паспортът ми е фалшив, че сме направили нещо лошо, че нямаме истински документи“, спомня си Сара.

Това обаче не обезкуражава нея и семейството й.

„Това може и да е било първото ни преживяване тук, в България, но сега, когато си лягам вечер, затварям очи и си мисля за дома. Смятате ли, че мисля за Йемен? Не. Когато затворя очи през нощта, си мисля, че домът ми е тук.

Дъщерята на Сара е родена в България. Казва се Ая. Името й значи „знак”. Кръстили я така, защото Сара преминала през много трудности и се помолила за знак, за да разбере, че все някога, все някак животът ще потръгне.

Илюстративна снимка: crw-bg.org

„Какво е домът? Къде е той? Започнах да чувствам, че домът не е конкретно място. Той е там, където се чувствам добре, с малкото хора около мен, които ме подкрепят и имат моята подкрепа. Хората, които ще ми помогнат по всеки възможен начин и ще ме напътстват. Така започнах да чувствам и хората около нас в България.

Ходя по улиците и изглеждам различна, но се чувствам на мястото си, чувствам принадлежност. Съседите ми дават своите хубави усмивки, онзи поглед, когато изляза на улицата и, знам ли... Усещането е просто страхотно! Мъжът от цветарския магазин ме кара да се чувствам като Сара. Не като жената с хиджаба или арабката, или жената от Йемен. Просто Сара, която се разхожда с дъщеря си. Чувството е прекрасно! Толкова много хора го търсят, дори да не притежават нищо материално. Може би се нуждаят точно от това чувство. То е безценно. Не ти трябва да си някой или да правиш нещо специално, за да го споделиш. Трябва само да приемеш другия.“

Да възприемем имиграцията като уникална възможност и позитивно явление – за това призовава Диана Радославова.

Те са тук и са добре. Не прииждат, както си мислят мнозина. Няма да отминат, но и няма да оставят 100 беди след себе си. Искат да оставят знак. Може да е малък, може и да е голям. Може да е торта, дреха, дете или песен...

Фестивал на солидарността в София през 2018 г.  Снимка: БГНЕС




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елица Йорданова

Елица Йорданова - между Канада и България

В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между  двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..

публикувано на 22.04.24 в 09:59
Глория Костадинова - Петрова

Глория Костадинова - Петрова: Разказваме вдъхновяващи истории от врачанския край с щипка хумор

Глория Костадинова - Петрова  на 24 години от Враца е гост в  рубриката ни "Горещи сърца" .  От дете тя е  отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна.  Увлечението и  страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..

публикувано на 22.04.24 в 09:22
Анна Ризова и театралната школа

Анна Ризова в рубриката "Горещи сърца": Уча децата, че трябва първо да обичат себе си!

За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..

обновено на 21.04.24 в 09:30
Ивайло Шопски

Ивайло Шопски от НД "Традиция" за очите към Дунава в българската история

Днес се навършват 148 години от избухването на Априлското въстание . По този повод за героичното време в българската история след подвига на априлци говорим с Ивайло Шопски от Националното дружество "Традиция" . Отбелязваме 148-мата годишнина от избухването на Априлското въстание по стар стил Да се обърнем към народното..

публикувано на 20.04.24 в 18:17
Анна Йончева, основател на инициативата

Анна Йончева: Благодарна съм за всичко научено от семействата на деца с увреждания

Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно.  Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..

публикувано на 19.04.24 в 15:53

"Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш". Проект на студенти от НБУ за незрящи

Студенти по журналистика от 4-ти курс в Нов български университет предизвикват въображението на незрящите, за да ги отведе там, където не могат да отидат. Това се случва в проекта "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш", създаден от млади хора за техни връстници със зрителни проблеми. Премиерата на студентското радиопредаване беше..

публикувано на 19.04.24 в 11:15
Проф. Владимир Кефалов

Проф. Владимир Кефалов сред най-добрите специалисти в света в изучаването на човешкото зрение

Преди 23 години е учредена  Бреслеровата награда . Учените или лекарите, които имат право да се състезават за нея могат да живеят в която и да е държава по света, но трябва да имат медицински или научни изследвания, които  да допринасят за лечението на хората, загубили зрението си . През  2019 г. в списъка на учените  получили високото отличие е..

публикувано на 17.04.24 в 12:33