Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дария Михалкова възражда автентичната женска носия манофил

Снимка: личен архив

Ще остави ли България поредния траен отпечатък в ЮНЕСКО. Повече от година амбициозен екип работи по автентичната женска носия - манофил.

Ръководителят на столичния ансамбъл "Хоро" Дария Михалкова е на път да сбъдне своята мечта и да възроди автентична фолклорна носия от шоплука. Родът на майка ѝ е от областта граово - района на градовете Перник, Брезник и Трън. Характерна за региона за началото на 19 век е носията манофил. Това е лятна женска дреха, изработена от грубо конопено или ленено платно в натурален цвят, богато извезано по пазвите, полите и ръкавите отвори. Под нея е имало дълга риза от памучно или ленено платно сравнително по-фино изтъкано от това на манофила, също много богато извезана особено по ръкавите.

"Като малка в ансамбъла съм танцувала с ансамблов манофил, който беше по модел на автентичния и това ми беше любимата носия. Постепенно се поинтересувах откъде е и се оказа, че от място, откъдето са майчините ми корени и разбрах защо ми е толкова любимо. Още от тогава си мечтая да имам манофил", каза за БНР Дария Михалкова.

Решена да направи възстановка, тя споделя идеята си със Светослав Петров, който от дълги години се занимава с реставриране на автентични носии и накити в Елена:

"Първият сблъсък с автентичния манофил беше може би 2016 година в София. Отидохме с нея на изложба в Националния етнографски музей и там имаше изложен автентичен манофил, цялата носия, направихме доста детайлни снимки, които ги запазихме и останаха в нас за известно време".

По думите му съхранените манофили в Националния етнографски музей са 300-годишни.

"Можете да си представите колко е разпространено това нещо щом е на 300 години - има запазени може би 2-3 комплекта, ако изобщо са цели комплекти. Принадлежи към един много стар тип облекло, което вече е отминало и за това говорят самите материи, самият начин на украсата, тъй като в по-ново време се залага повече на ширити, гайтани, докато при манофила всичко е бродерия, няма готови елементи, които да довършат украсата".

Снимка: личен архив

След дълги разговори се насочват към Самоков, откъдето е майсторът, който изработва носията - шивачът Ани Йовева:

"Мислех, че няма да ме затрудни кой знае колко, но после не се оказа съвсем така. Аз също отидох в Националния етнографски музей и също съм направила много снимки на този манофил, както и на ризата към манофила".

Тя решила да замени вълнените конци с памучни:

"За сметка на това съм използвала бод, който постига релефа на вълнените конци и плътността".

В момента носията все още е в процес на изработка. Накитите са изключително редки, но голяма част от тях вече са налични.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

"Коренът ни вика да се приберем." От чужбина до село - защо?

След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..

публикувано на 24.04.24 в 06:59
Елица Йорданова

Елица Йорданова - между Канада и България

В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между  двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..

публикувано на 22.04.24 в 09:59
Глория Костадинова - Петрова

Глория Костадинова - Петрова: Разказваме вдъхновяващи истории от врачанския край с щипка хумор

Глория Костадинова - Петрова  на 24 години от Враца е гост в  рубриката ни "Горещи сърца" .  От дете тя е  отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна.  Увлечението и  страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..

публикувано на 22.04.24 в 09:22
Анна Ризова и театралната школа

Анна Ризова в рубриката "Горещи сърца": Уча децата, че трябва първо да обичат себе си!

За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..

обновено на 21.04.24 в 09:30
Ивайло Шопски

Ивайло Шопски от НД "Традиция" за очите към Дунава в българската история

Днес се навършват 148 години от избухването на Априлското въстание . По този повод за героичното време в българската история след подвига на априлци говорим с Ивайло Шопски от Националното дружество "Традиция" . Отбелязваме 148-мата годишнина от избухването на Априлското въстание по стар стил Да се обърнем към народното..

публикувано на 20.04.24 в 18:17
Анна Йончева, основател на инициативата

Анна Йончева: Благодарна съм за всичко научено от семействата на деца с увреждания

Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно.  Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..

публикувано на 19.04.24 в 15:53

"Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш". Проект на студенти от НБУ за незрящи

Студенти по журналистика от 4-ти курс в Нов български университет предизвикват въображението на незрящите, за да ги отведе там, където не могат да отидат. Това се случва в проекта "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш", създаден от млади хора за техни връстници със зрителни проблеми. Премиерата на студентското радиопредаване беше..

публикувано на 19.04.24 в 11:15