Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Във френското градче Юнгерсайм извозват отпадъците с коне и каруци

Френското градче Юнгерсайм
Снимка: Община Юнгерсайм

Във френското градче Юнгерсайм в Елзас извозват отпадъците с коне и каруци. Наскоро у нас беше прожектиран филмът „Какво чакаме още?“, посветен на този град с 2200 души, който прави много неща, за да намали своя екологичен отпечатък.

В специално интервю за БНР кметът на Юнгерсайм Жан-Клод Менш каза, че са се насочили към иновативни решения и действия.

Община Юнгерсайм стартира през 2009 г. програма за демокрация на участието, озаглавена „21 дейности за 21-ви век“, която обхваща всички аспекти на ежедневието: хранене, енергия, транспорт, място за живеене, пари, работа и училище.

„Тази програма се основава на три големи глави – интелектуална автономия, енергийна независимост, която е свързана с гражданското общество, демокрацията, свободата, солидарността. Най-емблематичната дейност е гражданското участие – демокрация на участието. Хората правят инвестиции, участват със своите знания, ноу хау и житейския си опит. По втората глава – енергийна независимост – най-емблематичната дейност е монтажът на фотоволтаични панели, така че оттук нататък ще произвеждаме толкова енергия, колкото е необходима на общината за консумация. А по отношение на изхранването – последната глава – създаване на верига от зърното до чинията. Това означава, че ние сеем, трансформираме процеса, ако е необходимо, комерсиализираме го и накрая се изхранваме с онова, което сме си произвели. Така създаваме веригата от зърното до чинията".

Френското градче Юнгерсайм                                       Снимка: Община Юнгерсайм

По думите му цената на тока в това селище е по-ниска.

„По-евтино е, доколкото ние консумираме онова, което сме произвели. След това продаваме голяма част от продукцията на доставчици на енергия и тогава енергията не е по-евтина.

В Юнгерсайм е създадена местната валута „репичка“ - „Le Radis“. 

„Обращението на валутата репичка се измерва със скоростта на движението ѝ или с процента на нейната употреба – т. е. колко домакинства я използват. Това са приблизително между пет и десет процента от домакинствата през годината. Това все още е доста малко. Но в сравнение с процента, който забелязваме в други региони на Франция – сме доста добре. Освен това валутата се измерва съобразно скоростта на циркулация. Колкото по-бързо циркулира, толкова повече са хората, които я използват, толкова по-добре е за икономиката", допълни в предаването "Графити по въздуха" Жан-Клод Менш.

Защо местната валута е наречена репичка? 

Репичка, защото отдавна бяхме решили да създадем допълнителна местна валута и за да намерим име, стартирахме конкурс. Така че помолихме населението да ни предлага идеите си за име. Избрахме репичката в резултат на конкурса, за да покажем, че идеята ни има и хумористична страна, за да не се вземаме много на сериозно, освен това можем да произнасяме думата и на местния диалект. Ние си имаме местен елзаски диалект, който все още се практикува и думата при нас се произнася не Ради, а Радик".

Френското градче Юнгерсайм           Снимка: Община Юнгерсайм

В Юнгерсайм е създадена фермата „Червената детелина“.  

„Да кажем че с коронакризата, точно в тази област забелязахме най-голямата промяна. Хората бяха затворени и малко или повече бяха принудени да купуват местни продукти. И точно тук видяхме възможност за развитие на местното производство, че има повече консуматори на местна продукция и хора, които са склонни на тази форма на консумация. С една дума – кризата понякога дава възможност да бъдат изтикани напред определени дейности. Такъв е случаят и със зеленчуковото производство. Такава е тенденцията – хората все повече да се придвижват към био и местни продукти“.

Някои от земеделските стопани използват стари сортове зърно от 19 век. На въпрос може ли човекът на бъдещето да се изхрани с храна от миналото,  Жан-Клод Менш отговори:

"Това е дълга история. Тук не става въпрос да се храним с храна от миналото, а да се храним с натурална храна. Установено е, че нашите предци, нашите прадядовци и баби са отглеждали натурални храни, натурално зърно. В последните генерации все повече отиваме към индустриални сортове зърно, хибридна, мутираща пшеница с все по-силно скъсени стъбла, за да се избягнат пораженията от проливните дъждове, за да се произвежда по-едра пшеница с по-високи добиви. Но този начин на производство води до много болести по зърното – гъбични заболявания, заболявания, причинени от насекоми, заради които растенията трябва да се третират. За да се избегне употребата на пестициди, която след това остава в произведения продукт, се обръщаме към тези стари сортове пшеница, това се видя и във филма – това често е сорт зърно с височина на стъблата от около два метра, които просто задушават плевелите. Няма нужда от химически препарати, понеже са резистентни на заболявания. Добивите са по-ниски, но човек трябва да знае какво иска. Така че това не е храна от миналото, а по-натурална храна, с по-ниска продуктивност".

Жан Клод Менш                                  Снимка: личен архив

Той коментира, че екологията означава да живееш сред природата и да я уважаваш и да се държиш към нея, както са правили предците ни.

"Земята се предава от поколение на поколение. От нашите прадядовци и баби, нашите дядовци и баби не са живи вече, те са притежавали тази земя, тя си остава и винаги е била предавана в добро състояние на следващото поколение. Но сега ние ще предадем тази земя на следващото поколение и това е голям проблем – в лошо състояние. Това не е много логично. Не е доброжелателно към тях. Трябва да направим така, че да предадем тази земя – майка, която ни дава храна, в добро състояние".

Той отправи съвети към българите, които традиционно гледат скептично на подобни екологични инициативи:

"Ще им кажа – не правете грешките, които ние направихме. Грешки, които се състояха в това да слагаме тонове и тонове химически торове върху почвата, за да се борим с болестите и да имаме по-високи добиви, когато има други решения. Да не хвърляме тези тонове торове върху почвата, за да не я тровим. По тази причина и върху бидоните с подобни препарати има знак на череп. Когато се казва пестициди,  се има предвид препарат, който убива. Така че не правете същите грешки. Разполагате с прекрасна земя, грижете се за нея по правилния начин. Станете шампиони на натуралните култури. Както вероятно се стремите да бъдете, и както бяхте в недалечното минало".

Интервюто можете да чуете и в звуковия файл.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Как прилагат в Русе евродирективата за намаляване на пластмасовите изделия

След влизането в сила на директивата на Европейския съюз за намаляване на пластмасовите изделия за еднократна употреба, България трябва да нанесе поправки и в своето законодателство и да ограничи и спре използването на пластмасови опаковки. "Първата община, която промени поведението си в това отношение и вече го прави е Русе, каза в "Преди висчки"..

публикувано на 08.09.21 в 10:33
Местността „Поляните“ над скалната забележителност известна като „Корабите“ край Синеморец.

Екосдружения с нови сигнали за незаконни строежи в Синеморец

Сдружение “Спаси Синеморец” и фондация „Биоразнообразие“ с нови сигнали за незаконни строежи в парк Странджа. Прокуратурата спря строителството на хотел над плажа "Бутамята" в Синеморец „ Нарушенията са по Закона за защитените територии и касаят това, че в границите на парк Странджа има строежи, които не могат да са..

публикувано на 03.09.21 в 13:29
Носато мече

В Центъра за защита на природата и животните в Добрич има три бебета носати мечета

В Центъра за защита на природата и животните в Добрич двойка от рядката порода австралийски щраусови птици - Емо има вече седем новоизлюпени пиленца, които чакат някои да им измисли имена. Голямото семейство на Центъра за защита на природата и животните в Добрич се увеличи с три бебета носати мечета. Това е първото поколение на родителите им..

публикувано на 01.09.21 в 17:44

Дивите роднини на културните растения са по-приспособими към трайни засушавания

Защо е важно да опазим застрашените диви роднини на културните растения? Това е заглавието на сайта climateka.bg. Автор е Радина Калдамукова. "Тези растения са много важни, защото са близки генетично до нашите културни растения и всички наши културни растения, които познаваме и използваме например за трапезата си за като фураж, за..

публикувано на 31.08.21 в 12:18

Инж. Димитър Куманов: Кресненското дефиле ще се превърне в поредица от блата, „надрусано“ с ВЕЦ-ове

В София, Луковит и край Брестовица днес предстоят протести на риболовци и природозащитници срещу корупционни според тях поправки в Закона за водите и в Наредбата за ползване на повърхностните води . Поправките са предложени от служебния министър на околната среда и водите Асен Личев и са публикувани за обществено обсъждане до 6 септември...

публикувано на 24.08.21 в 08:43

Туристическата камара във Варна предлага да отпадне PCR тестът за още няколко държави

"Целият път от Кичево, откъдето идват главно румънците в момента е разкопан и разбит. Той е на чакъл, този път не беше наложително да се ремонтира през лятото и в момента имаме струпване на автомобили по долната артерия , която е по пътя за Златни пясъци", каза за БНР председателят на Варненска туристическа камара Илин Димитров. По думите..

публикувано на 18.08.21 в 17:41

Над 40 хиляди квадратни метра от Борисовата градина ще бъдат ремонтирани

Столичната община е подготвила проект за ремонт на историческата част на Борисовата градина. Посетители на на парка споделиа: "Липсва осветление, няма кошчета и пейки". „Някои от алеите са тотално изоставени и неподържани. Има счупени пейки. Според мен е добре да не се поддържа само тази централната част, а и горната част на парка..

публикувано на 10.08.21 в 09:20