Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Денят на Независимостта в контекста на съвременните политически събития

Стефан Дечев
Снимка: Ани Петрова

На 22 септември 2021  година ще отбележим 113 години от обявяването на Независимостта на България. 

"Нормално е да хвърлим мост върху текущата политика. Още повече, че ние се  намираме в година, в която ни предстои за трети път да отидем на парламентарни избори  заедно с президентски. Зависима или независима, по-малко зависима или независима, отговорът на този въпрос не може да бъде еднозначен. От една страна България е член на Европейския  съюз, а също така е член  на НАТО, съответно на едната организация от 2007, а на другата от 2004  и това членство влече след себе си някакви конкретни ангажименти. Но от друга страна и едното, и другото беше резултат от политически избор на българската политическа класа, която политическа класа взема тези избори и тези външнополитически решения, след като е избрана от българския избирател на редовни парламентарни избори. От друга страни ние виждаме, че продължаваме да бъдем един особен член на Европейския съюз и сме независими както по отношение прилагането на върховенството на закона, така и за високите нива на корупция, независими сме и по отношение на ниските нива на ваксинация в страната“, каза за БНР доц. Стефан Дечев, преподавател в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград и Софийския университет "Свети Климент Охридски". 

Денят на Съединението на 6 септември и Денят на Независимостта на 22 септември са официални празници от 1998 година.

Той припомни, че дълги години двата исторически празника не са  имала същата тежест в официалния календар, каквато имат след 1998 година.

„Причините са за това в някакъв смисъл са доста прозаични, защото 6 септември освен ден на Съединението е ден, в който политически дейци в Източна Румелия са били свалени от власт и са понесли в десетилетието след това политически последици от това, че са били свалени от власт", допълни в предаването "Нещо повече".

Доц.  Стефан Дечев е завършил история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Бил е гост-преподавател в Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Грац.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Синя България" посочи идеите, формациите и лицата, които обединява

Икономистът Никола Янков е едно от лицата, които решиха да се включат в екипа на "Синя България". "Тя е единствената дясна формация в политическото състезание в момента. Стои зад идеите  да се предефинира ролята на държавата в икономиката , като това е основният разказ за борбата с корупцията, която не се случва...

публикувано на 25.04.24 в 14:52
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

Трябва да се замислим какво става със свежото мляко , което се произвежда от фермерите, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко , потвърди той. За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15