Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Проф. Ивайло Христов, УНСС: Учебниците по история ще нарекат днешните събития у нас разруха

Въпреки политическите различия след Освобождението интересите на България са били на първо място

проф. Ивайло Христов, УНСС
Снимка: БНР

Лесно е да се каже да бъдем свободни и независими, но бедният човек нито може да бъде свободен, нито независим. Ако не са решени за масовия човек основните екзистенциални проблеми, не можем да бъдем нито свободни, нито независими. Това мнение изрази в интервю за БНР проф. Ивайло Христов, преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“ на УНСС.

Според него се намираме в период на огромни неравенства и неразбирателства за пътя на българската държава.

„Свободата и независимостта са духовно състояние, за което всеки един от нас трябва да воюва и трябва да се бори“, подчерта проф. Христов.

Той смята, че днешните събития у нас ще влязат в учебниците по история след години с определението „разруха“, а буйната и страстна енергия от 90-те години е била пропиляна от политиците.

Актът на независимостта не идва случайно, той е закономерен и подготвен, подчерта Ивайло Христов. По думите му това е своеобразно увенчаване на периода след Освобождението.

В този период се откроява градивният потенциал на нашата народопсихология. В този период окончателно кристализира оформената европейска същност на българската нация.“

Формираният в България след Освобождението елит прави чест на всяка европейска държава от края на 19. век, отбеляза преподавателят.

Въпреки политическите си различия, те поставят интересите на България на първо място.“

Годините от Освобождението до войните са белязани от съзидателния потенциал на българското Възраждане, но втората, третата генерация на българския политически елит вече не са на нивото на първата, коментира проф. Христов.

Относно личността на владетеля Фердинанд той изтъкна:

„Дълго време личността и делата на Фердинанд бяха отричани, бяха премълчавани. Тогава се създават основите на една модерна европейска държава.“

Следосвобожденските младежи се дипломират в реномираните университети на Западна Европа, посочи Христов. За няколко десетилетия там са се образовали 8 хиляди души, което за страната ни е солидна цифра, допълни той.

На практика това е третият златен век в историята на българската култура.“

Трудно е да се прецени кое надделява – позитивите или негативите при династията на Кобургите, заяви Ивайло Христов, като открои водещите постижения на страната от този период.

След Първата световна война се появява братоубийственият синдром, който ще бъде по-нататък една от големите драми в новата българска история, каза още проф. Христов.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Христо Панчугов

Христо Панчугов: Не разбирам защо се бяга от въпроса за лицата

„За пореден път започваме да чуваме повече от същите заявки, които сме виждали през годините.  Необходима е много повече конкретика, как изглеждат приоритетите на бъдещото управление и кои проблеми ще адресират.“ Това каза пред БНР политологът Христо Панчугов. На старта на новия парламент Според него публичността на коалиционните..

публикувано на 03.12.21 в 08:49
Любомир Аламанов

Любомир Аламанов: Про- и антиваксърите са в окопна война, хората са настроени срещу всичко

„В момента да се прави кампания вече не е много лесна задача, защото  хората са толкова настроени срещу всичко, което се каже , че почти няма нормални комуникационни инструменти. Кампанията трябваше да се води миналото лято, даже не това лято. Тогава  да се предвидят опасенията на хората , да се помисли как да им се разкаже, че няма от какво да се..

публикувано на 02.12.21 в 07:53
Стоян Панчев

Стоян Панчев: Инфлацията е по-опасна от пандемията

" Инфлацията е по-опасна от пандемията , тя е по-голям проблем, защото не се разбира първоизточникът ѝ и не се признава, че това е политиката на ЕЦБ. Докато при пандемията има консенсус по това откъде идва и как можем да се справим с нея , ясно е, че ваксинирането намалява смъртността и т.н. При инфлацията знаем какво трябва да се направи, но..

публикувано на 01.12.21 в 16:30

Защо децата се оказаха във фактически локдаун за разлика от всички останали

„Цялата система е в някакво очакване всеки момент да се случат някакви добри неща – дали ще е намалена заболеваемост, дали ще са държавни тестове, неинвазивни. И това очакване вече продължава седмици наред, което натрупва едно напрежение – хайде да е този понеделник, ама няма да е този, може би следващия, може би по-следващия. Времето..

публикувано на 01.12.21 в 09:16
Демонстранти срещу мерките и зелените сертификати в Италия. Надписът на плаката гласи: „Голямата съпротива“, зачертавайки термина „Голямото зануляване“, станал известен от изявленията на шефа на Световния икономически форум в Давос Клаус Швааб.

Ще има ли демокрация след Covid

Днес ще бъдат представени резултатите от проекта „Кризата с Covid-19 и бъдещето на либерално-демократичните конституционни модели“. Това ще се случи по време на дискусията „Ще има ли демокрация след Ковид-19?” Изследователският проект обединява усилията на  юристи и анализатори на общественото мнение. Реципрочността и пропорционалността на..

публикувано на 01.12.21 в 08:12

Защо нова наредба предвижда децата да се връщат на градина без бележка, че са клинично здрави

Проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2007 г. за здравните изисквания към детските градини предвижда децата да се връщат на градина, без да представят така наречената „контактна бележка“ . Сега по нормативен акт има изискване общопрактикуващият лекар да издава медицинска бележка за липсата на контакт на детето със заразно..

публикувано на 30.11.21 в 12:11
Д-р Калин Лисички

Д-р Калин Лисички: Ваксинирането на деца между 5 и 12 години е доста дискусионно

Трябва много внимателно да подходим с ваксините срещу Covid в групата между 5 и 12-годишна възраст, особено ако новият вариант Омикрон не засяга по-често и по-тежко децата, трябва да се съобразим . Това мнение изрази пред БНР д-р Калин Лисички, началник на Клиниката по педиатрия в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. За децата между 12 и 17..

публикувано на 30.11.21 в 08:51
Подкасти от БНР