Имаме повод да си припомним първия български оперен режисьор Христо Попов, познат по-скоро като Хитьо Попов - на 23 септември се навършват 130 години от рождението му.
От 20-те до 60-те години на ХХ век, близо 40 години той е стълб на българския оперен и оперетен театър, поставя 120 музикално сценични творби, в повечето случаи за първи път на наша сцена. Според изчисленията на музиковедите почти половината от постановките, които се играят у нас в този период, са негово дело. Христо Попов има огромен принос за развитието на българския оперен и оперетен театър.
Роден е в София и още от малък театърът го влече - на 16 години той е вече на сцената в Пловдивския драматичен театър, след това и във Видинския. Баща му, съдия по професия, оценява таланта му и го изпраща да учи в школата на МХАТ (Московски художествен академичен театър), а това е театърът на Станиславски и Немирович-Данченко - прочута школа, призната от цял свят.
През 1910 г. Попов учи и в школата на Анри Масе в Париж, после продължава следването си в Москва. Три години по-късно, вече в София, той заема длъжността помощник-режисьор в Оперната дружба. Фактически той е първият оперен режисьор у нас с нужната квалификация - до тогава оперите са поставяни от певците Константин Михайлов-Стоян и Драгомир Казаков.
Първите постановки с негово участие като режисьор са „Кармен“ и „Гергана“. Самостоятелният му дебют е през декември 1919 г. с операта „Евгени Онегин“ на Чайковски, а след това поставя “Миньон“ от Тома, “Хофманови разкази“ от Офенбах. В годините 1924/1925 Попов специализира оперна режисура в Западна Европа - в Парижките Гранд опера и Опера Комик, в Миланската Скала, Берлинската държавна опера, Виенската държавна опера. Продължава дейността си в Софийската опера до 1937 г., когато е пенсиониран. Тогава заедно с диригента Тодор Хаджиев основават първата студия за млади певци, съществувала до 1942 г.
След това се насочва като режисьор към оперетния театър - първо в Художествения оперетен театър, след това в Народната операта и създадения Държавен музикален театър, който носи днес името на Стефан Македонски. Даже Хитьо Попов става негов директор от 1954 до 1957. В целия този период той поставя редица опери и оперети в извънстоличните театри - във Варна, където за кратко е и директор на театъра, в Русе, в Стара Загора. Сред най-често поставяните от него опери са тези от руската класика, подготвя премиери на български опери като „Цар Калоян“ на Панчо Владигеров през 1936 г., събитие в нашия културен живот. Поставя и много творби от Пучини, от Халеви, Бизе, Верди и др, както и оперети от виенската класика - огромен репертоар.
Христо Попов умира през 1970 г. В Златния фонд на БНР са запазени спомени на писателя Драган Тенев за постановката на Хитьо Попов на оперетата „Хубавата Елена“ в Народния театър. Чуйте в звуковия файл.
Юджийн Чаплин ще представи у нас концерт – спектакъл, който разказва за живота на неговия баща – Чарли Чаплин. "Останах впечатлен от предствата на Юджийн за неговия родител. Тя е различна от образа на легендарния комик. Чарли Чаплин е бил тих и спокоен човек, който е играел със своите деца, правил им е фокуси и ги е разсмивал. Често е..
Цялата история на България може да се разкаже през историята на железниците. Това обясни пред БНР Емил Спахийски, сценарист на филма "Железни момчета". "Има изключителна романтика, свързана с времето на парните локомотиви. Оказва се, че тези машини, създадени от човешката ръка, са изражение на гениалността на инженерната технология...
В 27-ото издание от 31-я сезон на предаването на програма Хоризонт за музикално-сценични изкуства Каста дива : 20.05-21.00 ч.: Специален гост: младата звезда на Националния музикален театър “Стефан Македонски“ Илона Иванова – единият от гласовете в саундтрака на видеоиграта Baldur's Gate 3, който беше отличен с награда на Британската..
Най-новата книга на великолепната разказвачка Елена Петрова от Пловдив, която живее в Гърция, със заглавие "Храмът на греховете" засяга една жестока тема от нашата история - принудителното еничарство на българи по време на турското робство. Конкретни лица и образи превъплъщават по истински случаи темата за любовта и греховете, но..
През април отбелязваме 105-годишнината на един много обичан баритон през 50-те и 60-те години на отминалия век - Петър Петров. Предполагам, че всички, които са гледали спектакли на Софийската опера с негово участие, веднага ще си го спомнят - той беше много емоционален певец, веднага привличаше вниманието на публиката със сърцатата си..
На 23 април в Добрич започва Седмицата на камерната музика "Константин Илиев". С изданието тази година се отбелязва 100-годишнината от рождението на диригента Константин Илиев, един от основателите на фестивала, както и на местния камерен оркестър. Концертите са четири и се провеждат всяка вечер до 26 април включително в концертната зала..
Песен за заслепеното човечество, което иска да се предреши, но не може. Така, както не успява да се предреши в измислената история за несъществуващата Астория. Зойфер не е особено познат в България. Единствената книга с негови пиеси, публикувана на български, Валерия намира случайно в библиотеката на НАТФИЗ. " Стоеше на едно..
Навършиха се 6 години от показния арест на кмета на столичния Район "Младост" Десислава Иванчева и на нейната заместничка Биляна Петрова. В..
Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат..
Всеки, който отива в телевизия, изказва собствените си мисли и носи отговорност. Това заяви пред БНР Диана Дамянова, бивш пиар на ПП. В..