Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Симеон Гройсман: Има вълна на ограничаване на важни права в борбата с пандемията

Ще има ли демокрация след Covid

Първан Симеонов: Западният свят направи доста грешки, обществата са взели плашеща посока

Демонстранти срещу мерките и зелените сертификати в Италия. Надписът на плаката гласи: „Голямата съпротива“, зачертавайки термина „Голямото зануляване“, станал известен от изявленията на шефа на Световния икономически форум в Давос Клаус Швааб.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Днес ще бъдат представени резултатите от проекта „Кризата с Covid-19 и бъдещето на либерално-демократичните конституционни модели“. Това ще се случи по време на дискусията „Ще има ли демокрация след Ковид-19?” Изследователският проект обединява усилията на юристи и анализатори на общественото мнение.

Реципрочността и пропорционалността на мерките спрямо здравните нужди могат да проверят главно съдилищата при подаване на жалби срещу мерките, отбеляза пред БНР доц. д-р Симеон Гройсман, преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

В България съдилищата по-скоро се съгласиха с мерките. Настъпиха тенденции заповедите на министъра на здравеопазването да не бъдат проверявани от ВАС, посочи Гройсман. 

Остава чувството, че съдилищата се съгласяват с абсолютно всичко, просто защото нямаме друг вариант.“

Симеон Гройсман   Снимка: Личен архив

Доц. Гройсман обърна внимание върху множеството жалби, адресирани до ВАС, за които в контекста на динамично отменяните заповеди по времето на разглеждането им на заседание съдът вече отчита липса на правен интерес и делото се прекратява.

Така няма реално разглеждане на мерките.“

Правим нещо като спешна история на случващото се, проектът е замислен като своеобразна социологическа и правна археология, обясни в предаването „Преди всички“ изпълнителният директор на „Галъп интернешънъл болкан“ Първан Симеонов. 

Снимка: БГНЕС

Той акцентира върху легитимността – какво накара хората да слушат и да изпълняват или да не слушат и да не изпълняват, какво накара хората да слушат един и да не слушат другиго или да слушат някого повече.

По думите му по всичко личи, че „тази ситуация е тук, за да остане“:

„Ние ще трябва да се научим да се адаптираме и да живеем мъдро редом с нея, което означава да се опитваме максимално за възстановяваме нормалния начин на живеене. Без илюзията, че уютно някак си ще се затворим и нещата ще се решат или някой друг ще ги реши. По всичко личи, че нашият западен свят като цяло направи доста грешки тук.“

Първан Симеонов  Снимка: БГНЕС

В момента има две крайни гледни точки, подчерта социологът.

„Една, която претендира за абсолютна научност, експертност и истина, ама толкова претендира, че чак малко плаши. И друга, която е на другия край, с конспиративните теории и със зловредните влияния на дезинформацията. На мен ми се ще разговорът да остане в средата – да се говори за ваксините, да се случва ваксинацията, да се изпълняват мерките, доколкото е възможно и в същото време да не забравяме да мислим накъде въобще е тръгнал нашият свят. Попадайки в улея на ежедневната експертност, ние като че ли забравяме погледа отгоре, а погледът отгоре показва доста плашещи неща за посоката, която обществата ни са взели.“

Фрагмент от корицата на книга на доц. Симеон Гройсман

Продължителността на пандемията ще покаже дали навлизаме или вече сме навлезли в нов етап, заяви Симеон Гройсман. Според него можем да говорим за вълна на ограничаване на важни права в борбата с пандемията.

Назад във времето големите проблеми за демокрацията винаги са настъпвали при подобни големи кризи, подчерта преподавателят.

Първан Симеонов изтъкна промяната в общественото мнение - от голямо одобрение на мерките и управлението на кризата в самото ѝ начало до пълното им отричане, или т.нар. ефект на махалото. Той се спря върху решенията, които се вземат в синхрон с общественото мнение и допълни, че анализът им трябва да се прави на по-късен етап.

Снимка: БГНЕС

„Не съм убеден, че и другият подход е винаги правилен – по-западният, по-стриктният. По принципа на варенето на жабата от една година нещата ескалират плавно. Ние вече говорим за свободата си. Преосмисляме неща, които смятахме за почти аксиоматични преди година и половина. Преди година и половина се говореше, как ваксинациите ще бъдат своеобразен край на всичко, далеч не само символен край. Сега се оказва, че не е точно така. Или пък говорехме как всичко това ще е доброволно, не задължително, зеленият сертификат освобождава. Сега чета, че в някои държави няма никакво значение дали имаш зелен сертификат. Втората ваксина вече се оказва малко. Тоест лека-полека достигаме до ситуация, в която започваме да си говорим неща, които допреди няколко месеца ни се струваха невъзможни.“

В Астрия беше въведен поредният тежък лодаун и заявена задължителна ваксинация от февруари 2022 г.

Първан Симеонов призова да огледаме картината като цяло, отвъд медицинските детайли.

„Да погледнем политически какво става със сигурността за здравето ни и със свободата две години по-късно. Всичко това, което ни се случва в момента, може да ни направи други хора и други общества.“

Двете мнения в детайли чуйте в звуковия файл.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Иван Брегов

Иван Брегов: Спецправосъдието беше галеникът на съдебната власт

"Висшият съдебен съвет действа абсолютно хаотично, на тях им е много трудно в тази политическа ситуация да съобразят всичките си зависимости и угодническо поведение ." Това заяви пред БНР Иван Брегов от Правната програма на Института за пазарна икономика. Екипът на Министерството на правосъдието е посочил изчерпателно всички правни основания..

публикувано на 19.05.22 в 09:45
Първан Симеонов

Първан Симеонов: Македония може да прелее чашата, българите ще преживеят унижение

"Хората искат избори или оставки, когато видят готова алтернатива или наистина им е писнало. Те продължават да дават шанс на тази власт . Хората не виждат кой друг, какво друго може да стане. "Възраждане" ли ще дойде, още по-голяма коалиция ли ще дойде, някакви по-еднолични форми ли ще се усладят на хората. И хората казват дори за оставка все..

публикувано на 19.05.22 в 08:42

Карлос Контрера: Дофинансиране на обществения транспорт, без съкращения

" Държавата може да се намеси категорично и да помогне . Общественият транспорт е социална услуга . Без обществен транспорт много трудно ще функционира всеки един град, а и икономиката въобще." Това заяви пред БНР Карлос Контрера, председател на транспортната комисия в Столичния общински съвет. След срещата на превозвачите с Петков:..

публикувано на 18.05.22 в 10:33
Министър-председателят Кирил Петков и Магдалена Милтенова от Съюза на превозвачите (в средата) декларираха, че диалогът ще продължи

След срещата на превозвачите с Петков: Решения няма, протест ще има

Протест на превозвачите на 18 май ще има, заяви Магдалена Милтенова от Съюза на превозвачите след срещата с министър-председателя Кирил Петков. Според нея е имало конструктивен диалог, но решения засега няма и затова протестът няма да бъде отменен. Както и на предишния протест, превозвачите няма да бъдат допуснати в центъра на столицата...

обновено на 17.05.22 в 20:15
Добромир Живков

Добромир Живков: Имаме няколко кризи, които формират перфектната буря

"Тенденцията на спад на доверието в институциите и в основните за нашия политически пейзаж лица е налице и в последния месец. Това основно се дължи на няколко кризи, които формират перфектната буря . Тези тенденции се разгръщат основно от началото на войната, съвпадат с първите месеци на настоящия кабинет , който заедно с Народното събрание..

публикувано на 17.05.22 в 08:53

"Тренд": 8 формации в парламента, ако изборите бяха днес

При нови избори 8 формации ще влязат в парламента, включително и новата партия на Стефан Янев, която е шеста политическа сила. Това сочи социологическо проучване на "Тренд". То регистрира пореден спад в подкрепата към правителството. 19 на сто оценяват положително работата на парламента, като миналия месец този процент е бил 24. При..

обновено на 16.05.22 в 16:49