Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Вдън гори тилилейски или кои са Мартиняк, Куцулан и Аждраа

Карта на митологичните същества на България нарисува художничката София Илиева - с нея и с етнолога Ина Пачаманова нищим космоса на народните ни вярвания

Глогинковец, Съботник, Синорник, Кикимора. Не, това не са прякори на комшии или бивши съученици, а митологични същества от българските народни вярвания. Освен фолклорната представа за тях, те вече си имат свой художествен образ и локация. 
Това става благодарение на худжничката София Илиева, която нарисува "Карта на митологичните същества на България". Географско разпределение на добри и зли твари от легенди, предания, вярвания.

Как се ражда идеята за това начинание? София има 2-годишно дете, с което заедно вкъщи разглеждат картинките и четат различни книжки: "Направи ми впечатление, че българските образи се повтарят - Торбалан, Таласъм, Змей, Баба Яга. Има много информация по темата, но тя не е широкодостъпна. Визуалната част от друга страна не е толкова застъпена. Като художник това ме провокира и беше голямо предизвикателство да нарисувам тези същества."

Да нарисуваш караконджул

Работата по картата отнема на София месец и половина. Рисува по едно същество на ден. 

София Илиева"Първо започнах със скициране на хартия на всякакви идеи и елементи. Картата е нарисувана дигитално на таблет и премина през цялостно оформление на визията, избор на шрифт и всичко останало."

Как са разпределени на територията на страната ни митологичните създания?

София Илиева: „България има много богат фолклор. Много често в даден регион има не едно, а много същества. Дори в едно семейство може да има различни вярвания за едно и също нещо. Затова не търсихме конкретика, а да покажем най-специфичните създания за даден регион. Искахме да ги подредим, така че да се покаже многообразието - има по-страшни, по-симпатични, мъжки, женски, получовек-полуживотно и т.н. Идеята ни бе да не преобладават един тип същества, а да има от всичко, за да е най-интересно.“

Народно обяснение на света

"Характерно за всяка митология е широкото отразяване на реални черти от обкръжаващия свят в причудливи, фантастични форми. Моделирането като важна функция на мита създава нова, фантастична висша реалност, която се възприема като първоизточник и идеален прототип на всички жизнени елементи и форми. Това пише Иваничка Георгиева в своята книга "Българска народна митология" (изд. "Наука и изкуство", София, 1993 г.)

Същите тези фантастични форми съдържат обясняния за подредбата на света. Те правят света от хаотичен - в подреден, от хаос към космос. 
"Митологичните представи възникват заради стремежа на човека да си обясни света, да си го моделира", казва етнологът Ина Пачаманова

Зради празнотите в познанието на помощ за конструирането на този свят идват въображението и емпиричният опит. Всичко това в един строго определен ред.

Ина Пачаманова: "Самите митологични образи и представи не съществуват изолирани или разхвърляно, те са част от цялостното организиране на космоса от обществото в една система. Чрез тях се хармонизират както отношенията между индивида и обществото, така и между обществото и природата. Обяснява се и се подрежда светът, а постигнатите ред и хармония трябва да бъдат поддържани чрез обредите, които са пряка последица от представите и вярванията."
Така че тези конкретно митологични същества са част от цялостната мирогледна система, която пък е част от цялостната култура, особено в етапа на доиндустриалните общества. Невъзможно е да се разбере едното, без да се познава другото. 

Представите за света - за този и оня, за човека, за смъртта, за живота, за природата...за всички нейни сили и явления, са в основата на представата за демонологичните и други типове митологични същества. Има изследователски изводи , че не всички същества са демонологични, част от тях са свързани с природата.

Разбрахме каква им е функцията, но да разгледаме в детайли (от безопасно разстояние) някои от съществата.
 

Според народните ни вярвания лехусницата е болестотворен демон, който вреди на родилките, като предизвикват родилна треска. С това същество нашият народ си е обяснявал наличието на някои от болестите и тяхното рзапространение. Лехусниците са душите на починалите брeменни жени и родилки. Те не идват сами, а под оpределен брой - 3, 7 или 12 и са описвани като млади жени в бели дрехи или като грозни старици. Имат различни физически недъзи. Вярванията са, че те са опасни за родилките до 40-ия ден след раждането. Младите майки могат да се предпазят от тях, като носят чесън или червен конец. 

Ина Пачаманова: "Лехуса" се нарича самата родилка в първите 40 дни след раждането. В същото време това название важи и за същество от типа на вампирите. Те вредят най-вече на родилките. Но самите те произлизат точно от починали родилки. Повечето демонични същества, произлизат от мъртъвци, които са починали  ненавреме или не са погребани по правивилния начин. 



Аждраа е змия с много глави. Поверието гласи, че ако змия доживее 40 или 100 години, става Аждраа със седем или девет глави и седем опашки.

Гундурак наричат караконджула в Тетевенско. Това е подобен на вампира дух на човек, който е погребан неопят или прескочен от котка след погребението. Най-често е изобразяван с четири конски крака и човешка глава. Може да се явява обаче и в други образи. Според вярванията гундуракът се явява през тощта от Коледа до Йордановден, най-често край реки и кладенци, където растат здравец и бръшлян. Преданията гласят, че причинява различни злини на хората. Избавление има - гундуракът изчезва щом чуе да пропее петел, плаши го светлината и пепелта в огнището. Също така може да бъде отблъснат с чесън и кръст. 

Ина Пачаманова: "Някои от съществата на картата не са отделни по вид, а са регионални варианти на едни и същи образи. Образите на Змей, Ламя, Хала и всичко - това са вариации на един и същи образ. Има различни названия на т.нар. нечисти мъртъвци - има варианти - вампир, плътеник, глог и т.н." 

Това митологизиране има своята социална функция. Чрез страх от това да не станем тяхна жертва, да изпълняваме правилно обредите и обичаите. 
Една от характерните черти на всички свръхестествени същества е, че голяма част от тях не са непременно зловредни към хората, а стават злонамерени и се оптиват да им навредят в резултат от тяхното поведение. Ако бъдат редовно и правилно почитани, то те няма да ни се гневят и ще бъдат омилостивявани. 

Ина Пачаманова: "Според всички светогледни представи и тези, свързани със свръхестествените същества, всички те вършат различни зли неща на хората, само когато хората не се държат правилно - независимо дали спрямо тях или спрямо правилата и нормите на поведение в обществото. За всяко нарушение на правилата на поведение има някакво негативно последствие и много често то се смята, че ще бъде въздействие от такива свръхестествени сили."

По какъв начин картата с тези същества постига своята образователна цел за децата и запазени ли са традиционните народни вярвания днес - чуйте в звуковия файл цялото интервю с художника София Илиева и етнолога Ина Пачаманова.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Столичната библиотека отбеляза празника на библиотекарите

На 11 май - в деня, в който почитаме паметта на светите равноапостоли Кирил и Методий, библиотекарите празнуват своя професионален празник.    С богата културна програма служителите на Столична библиотека отпразнуваха своя професионален празник в Деня на Европа – 9 май.    Беше представено стихотворението „Похвално слово“ изпълнено от неговия..

публикувано на 11.05.25 в 08:03

"Детективи на европейски проекти" ученици снимаха модернизираната пешеходната зона във Враца

Врачански ученици от училищен клуб по фотография подредиха изложба със снимки, които показват модернизираната пешеходна зона на града. Изложбата е част от националната инициатива "Детективи на европейски проекти", която се изпълнява от областните информационни центрове у нас по проект на Европейската комисия.  Фотосите са подредени в изложба,..

публикувано на 11.05.25 в 07:01
Ловеч

Ловеч - градът с история, в който младите днес няма за какво да остават!

Ловеч - град с много история . Мястото, на което се дава началото на Второто българско царство. Градът, който е провъзгласен за революционна столица от Апостола на свободата. Там, където великият майстор Кольо Фичето изгражда единствения по рода си на Балканите "Покрит мост", градът е наричан "Алтън Ловеч" - Златен Ловеч. Тук..

публикувано на 10.05.25 в 09:10
Жените от Павликенското село Дъскот

В Павликенското село Дъскот, наброяващо 340 души, кипи живот

В една стара телевизионна реклама за колбаси се казваше, че Павликени е хубав край с хубави хора. Така е, не е само в рекламата. А хората, особено в павликенските села, са гостоприемни и отлични кулинари. В село Дъскот жените правят единствените в региона мариновани яйца , нещо като киселите краставични, но не съвсем. Своя пристан в..

публикувано на 10.05.25 в 07:15
 Проф. Петър Стоянович

Петър Стоянович представи в Силистра новото си изследване "Царска България (1879 - 1946)"

В Силистра професор Петър Стоянович представи новото си изследване "Царска България (1879 - 1946) – Българският владетелски двор" , написан в съавторство с доц. д-р Ивайло Шалафов. Това е първата и единствена книга, посветена на историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор от времето на т.нар. Трето Българско царство...

публикувано на 10.05.25 в 05:00
доц. д-р Иван Сечанов

Ветеранът Иван Сечанов: Войната е най-фаталното нещо за един народ

Участието на България редом със Съветската армия в битките в края на Втората световна война е спасило страната ни от разпарчетосване. Това мнение изразява 98-годишният доц. д-р Иван Сечанов, който скоро трябва да навърши 99 години. Той е председател на Съюза на ветераните от войните на България. " Война повече не трябва да има . В момента..

публикувано на 09.05.25 в 10:35

Пъстри автентични носии и кръшни народни танци бяха представени в село Николово

Поредната изследователска мисия "От извора на България" отведе хореографа Александър Трендафилов и танцьорите от столичния клуб за народни танци "От извора" в русенското село Николово. Преди дни площадът пред читалището в село Николово, русенско, се превърна в арена за среща на хърцои от две села - домакините от Николово и приятелите им от..

публикувано на 04.05.25 в 08:08