Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Енгелуше Морина: Време е Сърбия да избере - ЕС или Кремъл

Снимка: consilium.europa.eu

Руската война срещу Украйна хвърля сянка над цяла Европа, но особено мрачна е тази сянка над Западните Балкани, където допреди 20 и няколко години се водиха югославските войни, които наистина смятахме за последните на Стария континент. Шестте държави от региона, които още не са пълноправна част от Обединена Европа, са единни в желанието си да влязат в Европейския съюз. Русия обаче успя да ги раздели. Албания, Косово и Република Северна Македония следват линията на Запада спрямо Москва с надеждата да им се отвори по-широка писта към еврочленство. Сърбия обаче, както и Босна и Херцеговина и Черна гора, където има силни сръбски общности, се въздържат от налагане на санкции срещу Русия. В доста трудно положение са сърбите - те са политически обвързани и енергийно зависими от руснаците, в същото време от тях се очаква да подкрепят Евросъюза, ако наистина ще се присъединяват към него.

Възможен ли е в новата геополитическа ситуация характерният за Сърбия баланс между два противостоящи си лагера? И дали това е приемливо за останалите страни от региона? За това писа тази седмица в анализ, озаглавен „Разрушителният неутралитет на Сърбия“, Енгелуше Морина от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика. Той е гост в предаването „Събота 150“. 

Сърбия се оказа в много деликатна за нея ситуация, след като Русия нахлу в Украйна. Дали не дойде времето Белград вече да избере окончателно с кого да върви напред - с Москва или със Запада?

Този въпрос всъщност тегне над сръбските власти вече от няколко години. Отдавна се вижда, че опитите им да седят едновременно на два стола са проблематични - хем да се стремиш към членство в Европейския съюз, хем да си близък с Кремъл - политически най-вече, но и чрез газовата сделка и купуването на оръжейни системи. Според мен наистина е време вече Сърбия да направи своя избор. Но същевременно съм малко скептична, че това ще стане. Заради реакциите там на войната в Украйна. Има доста силен крайно десен елемент сред сръбския електорат. Опозиционните партии, които го представляват, успяха да организират големи демонстрации, и то няколко пъти вече. Това прави доста трудно за Вучич - президента - да предприеме каквито и да било значими стъпки към отдръпване от Кремъл и синхронизиране на външната му политика с тази на Европа и на НАТО. Възможно е да станем свидетели на леки движения в тази посока след изборите. Но не и на скоростен процес.

Май никой не очаква парламентарният и президентският вот на 3 април да се окаже повратно събитие. 

Добре би било това да се окаже повратен момент. Но социологическите данни сочат, че резултатът най-вероятно няма да е много по-различен от предните избори. Различното е, че този път можем да се надяваме да няма бойкот на опозиционните партии - не крайно десните, а либералните и зелените. Те ще влязат в парламента, но Вучич най-вероятно ще задържи властта с коалиционните си партньори социалистите. Затова май би било твърде рано да се очаква катарзис.

Както казваме тук на Балканите, ще се възлагат огромни надежди бурята да отмине и защо да не се окажем след това в дори по-изгодна позиция от досегашната. 

Сърбия очевидно е подложена на голям натиск. Пример за това е позицията на Европейския парламент, критикуваща поведението на иначе гледащия към Евросъюза Белград. Сърбия все пак обаче предприе някои стъпки - като гласуването в Общото събрание на ООН заедно с мнозинството страни по света, които осъдиха руската агресия срещу Украйна. Но дали ще се опитат да излязат сухи от бурята? Не зная. Европа в момента се променя значително и не смятам, че натискът върху Сърбия ще отслабне. Тази буря няма да отмине току-така.

В анализа си тази седмица застъпвате мнението, че Европейският съюз трябва да подходи по-строго към Сърбия. Не е ли по-добре обаче да се прояви повече градивност и новаторство, за да бъде спечелена тя за сметка на Русия?

Тъкмо такъв е подходът към Сърбия сега. Европейският съюз се опитва да бъде близо до настоящия политически елит в Белград, за да не се хвърлят те в обятията на Кремъл. Но очевидно няма резултати. Напоследък и Съединените щати клонят към такъв подход - високопоставени техни представители например похвалиха публично вота на Сърбия в ООН. И само предизвикаха раздразнение сред много сърби. Има, разбира се, логика в това да се мисли, че така Сърбия може да бъде привлечена към пълна интеграция в Евросъюза, вместо да гледа в другата посока. Възможно е да бъде постигнат успех, но досега тази политика е доказано безплодна.

Как се отнасяте към руските обвинения към Запада, че всъщност той е агресор, включително заради бомбардировките на остатъчна Югославия по време на войната в Косово?

Контрааргументът ми е, че тогава светът се намеси, за да защити основни права и свободи. И така трябва да бъде!

Косово ли е най-уязвимата част на Западните Балкани в новосъздадената геополитическа среда? Или Босна би била по-атрактивна мишена за дестабилизация?

Всъщност двете държави са еднакво застрашени. И това е резултат от въпросния подход към Сърбия, който осигурява пространство за други външни играчи да се настанят в региона. Много хора го отдават и на липсата на достатъчно внимание от страна на Европейския съюз и Съединените щати към Косово и Босна. Босна в момента е в по-сериозна опасност. Ето, руският посланик там си позволи да отправя предупреждения - със същия език, с който говорят на Украйна - Босна да не се ориентира към членство в НАТО. Това е много опасно. Да, Европа и Америка дават знаци, че вече са по-заинтересовани от региона ни - например с това, че се удвоява личният състав на ЮФОР - европейската военна мисия в Босна. Според мен обаче е необходим по-интензивен политически подход. Въпросът трябва да бъде поставен ребром - държавите трябва да избират на чия страна са геостратегически.

По-интензивен политически подход би трябвало да предполага по-силен политически ангажимент от най-влиятелните страни членки на Евросъюза. Виждате ли вече достатъчно знаци от Германия, че променя подхода си? Ето, има вече специален германски пратеник за Западните Балкани.

Случващото се сега не се различава особено от политиката в ерата „Меркел“. Канцлерката Меркел винаги казваше правилните неща - как мястото на Балканите е в Европейския съюз, как трябва да схванем, че присъединяването им е много важно за сигурността на цяла Европа и т.н. Тази реторика звучи и сега, особено от страна на Зелените, но също и от социалдемократите. Те знаят какво е необходимо да говорят - трябва да се поддържа Берлинският процес, да се скъсява дистанцията между съюза и Западните Балкани... Но реално досега не сме видели визия или план как Германия, заедно с Франция - защото тя държи ротационното председателство в момента - да осъществи на практика това скъсяване на дистанцията. А има много начини да се направи това. В много аспекти на евроинтеграцията тя може да бъде ускорена. Но политическата воля да се отиде отвъд думите все още не се вижда. 

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Министърът на отбраната даде висока оценка на военноморското учение "Бриз"

Висока оценка на ръководството на военния ни флот за проведеното учение "Бриз" с участието на 11 държави и за проекта за изграждането на многоцелеви кораби, даде министърът на отбраната Димитър Стоянов. По случай празника на Военноморските сили той награди във Варна военнослужещи и цивилни служители. Министърът припомни историята на българските..

публикувано на 13.08.22 в 22:36

Уникална икона ще бъде изложена в църквата на село Долни Раковец

Единствената оцеляла икона от старата църква  „Св. Николай Чудотворец ” в радомирското село Долни Раковец, ще бъде изложена за поклонение на 14 и 15 август. Иконата е на Пресвета Богородица с Младенеца. Тя е собственост на храма, но се съхранява в Регионалния исторически музей в Перник. За шеста поредна година, по повод Успение Богородично, иконата ще..

публикувано на 13.08.22 в 22:24

Съдът насрочи конгрес на БТС за 15 октомври

След повече от половин година битка между членовете и ръководството на Българския туристически съюз Софийски градски съд е насрочил конгрес за 15 октомври, на който трябва да бъдат избрани нови ръководни органи.Въпреки решението на Общото събрание и подписката на две трети от членовете,ръководството отказваше да свика конгре, обясни за БНР членът на УС..

публикувано на 13.08.22 в 22:10

Талибаните разпръснаха женски протест в Кабул

Талибаните разпръснаха женски протест в Кабул. Демонстрацията се проведе почти години, след като ислямистката групировка взе властта в Афганистан. Около 40 жени излязоха на рядък протест в афганистанската столица с искане за повече права. Демонстрацията бързо беше разпръсната от талибаните с изстрели във въздуха. Иззети са мобилните телефони на жените...

публикувано на 13.08.22 в 22:05

Овладени са пожари във Франция и Португалия

Френските пожарникари овладяха разпространението на огромния пожар в Югозападна Франция и вече е отворен участък от магистрала за движение в натоварения празничен уикенд за Успение Богодорично, предава АФП..  Пламъците опустошиха гори в департамента Жиронд и принудиха 10 000 души да напуснат домовете си. Над 1000 пожарникари се борят с голям пожар..

публикувано на 13.08.22 в 21:46

Ремонти за 50 000 лв. в дупнишкото село Самораново

Прави се ремонт и благоустрояване на площада в село Самораново, което отстои само на километър от Дупница, казаха от Общината. Същевременно се подменя водопроводът на 3 улици, а вече трябва да започне изграждането и нов затвор, който ще е при бившото военно поделение на входа на селото. На площада се подменя настилката по алеите, изграждат се нови..

публикувано на 13.08.22 в 21:39
Салман Рушди

Повдигнато е обвинение на мъжа, нападнал Салман Рушди

Повдигнато е обвинение в опит за убийство на мъжа, намушкал писателя Салман Рушди в щата Ню Йорк, предава АФП. 24-годишният Хади Матар от Ню Джърси е влязъл с редовен пропуск на събитието, на което Рушди трябваше да изнесе реч. Писателят Салман Рушди беше ранен, докато дава интервю в щата Ню Йорк От профилите му в социалната мрежа става ясно, че..

публикувано на 13.08.22 в 21:10