Андрю Стролайн: Human Rights Watch документира зверства в Украйна още от началото на март

Интервю на Константин Мравов с Андрю Стролайн в предаването „Събота 150“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Документираме зверства още от началото на март. Дали са започнали в първия ден на окупацията на отделни селища е въпрос без отговор, но имаме информация за такива случаи още от последните дни на февруари и началото на март. Специално в Буча посредством свидетелски разкази сме документирали екзекуции още на 4 март. Тази информация получихме преди 2 седмици. Кадрите от Буча, които видяхме през последните дни, са потвърждение на това, което достигна до нас. Такива неща е имало в още много градове и села в Северна Украйна, които бяха освободени от украинските сили“.

Това каза пред БНР Андрю Стролайн, медиен директор на Human Rights Watch за Европа.

280 жертви в масови гробове. Десетки трупове по улиците. Петима мъже, с вързани ръце, екзекутирани в мазе. Това видя светът на кадри от градчето Буча край Киев след изтеглянето на руските сили от там в края на миналата седмица.

Русия продължава да определя тези кадри като фалшификация на режима в Киев. С всеки изминал ден обаче се трупат преки свидетелства за зверства в селища, които са били под контрола на руснаците. Украинските власти обвиняват Русия, че не спира обстрела срещу цивилното население - с ракетен удар вчера беше поразена гара в Краматорск, Донецка област, при което загинаха 52-ама души.

Екзекуции на цивилни, изнасилвания, касетъчни бомби в гъстонаселени райони - това са свидетелства за възможни военни престъпления, които правозащитни организации като Human rights watch събират от началото на март в Украйна.

Мащабът на военните зверства не е изяснен докрай. Поглеждайки към източната част на Украйна, още от 2014 година вашата и други организации са докладвали за нарушения на човешки права при бойни действия, извършвани и от двете страни. Продължение ли са злодеянията сега на начина, по който преди това украинската армия и проруските сили се отнасяха едни с други, както и с цивилните?

През 2014 видяхме нарушения на човешки права и от двете страни в конфликта и през последните 8 години продължихме да документираме такива случаи в Крим и в Донбас. Но сега мащабът е много по-голям, говорим за по-голяма война, започнала с руското нахлуване, и засегнала дори западната част на Украйна. Ракетите достигнаха до западни градове като Ивано-Франковск. Мащабът на военните действия е по-голям, както и този на нарушенията.

Не говорим само за случилото се в Буча и други северни градове - екзекуции, изнасилвания и грабежи. Става дума и за използването на касетъчни бомби и други мощни боеприпаси в гъсто населени райони.

Русия отрича нейните военни да са нападали цивилни, да са убивали или измъчвали в Буча и навсякъде другаде в Украйна. От гледна точка на вашата организация, която работи с преки свидетелства, колко трудно е да се потвърди истината за случилото се на такива места?

Русия винаги отрича такива обвинения. Те отричаха военните си престъпления в Чечения, в Сирия, свалянето на малайзийския пътнически самолет с тяхна ракета. Те винаги отричат. Начинът, по който разбрахме, че сегашните военни престъпления са дело на руските сили, е заради многото гледни точки. Имаме свидетелства на хора от Буча отпреди седмици. След изтеглянето имаме доказателства и от самото място, които потвърждават и предишни публикации в социални мрежи, сателитни снимки. Технологичният аспект и преките свидетелства се напасват в цялостен разказ за случилото се.

Със сигурност тук става дума за военни престъпления, които най-малкото трябва да бъдат разследвани. Достъпът до местата на масови гробове трябва да бъде ограничен, за да могат разследващите, особено патолозите, да изследват локациите и телата и да проведат нужната детайлна работа.

На този ранен етап можем ли да предположим дали всички тези зверства са извършени по нечия заповед, или са дело на отделни войници, изгубили човещина заради реалността на войната?

Това е сърцевината, до която трябва да достигнат разследванията. Има преки извършители, които буквално са натискали спусъка и са убивали, измъчвали са. На следващото ниво са командирите им. Има толкова много екзекуции, че е невъзможно преките командири, които са били там, да не са знаели какво се случва, за да го спрат. И после възниква въпросът колко нагоре по веригата достига това толериране на военни престъпления.

Тук има две възможности, които са обект на по-нататъшно разследване. Едната е престъпленията да са били извършвани по заповеди, на които войниците са се подчинявали. По-възможната хипотеза, според мен, е, че високопоставените военнослужещи са знаели за тези деяния, но не са направили нищо, за да ги спрат. Това знание и бездействие, което е осъдително, може да достига и до самия Владимир Путин. Ако той е знаел, че тези зверства се случват и не е предприел действия да ги спре, може да бъде съден от Международния наказателен съд. Това обаче са само хипотези.

Генералният секретар на ООН поиска независимо разследване на убийствата в Буча, а украинският президент в прав текст в Съвета за сигурност призова за реформи и заяви, че Русия превръща правото си на вето в Съвета в право да убива. Смятате ли, че в този случай справедливост може да се постигне чрез международния инструментариум?

Справедливостта много рядко се постига бързо. Отмъщението може да е светкавично, но истинската справедливост рядко е такава. Делата в Международния наказателен съд срещу високопоставени ръководители за извършени от тях военни престъпления отнемат десетилетия. Делото заради зверствата в Дарфур, Судан, започна тази седмица - 18 години след събитията там. Надявам се разследванията за случващото се в Украйна да отнемат по-малко време, но няма как всичко да стане за седмица или месец.

Международният наказателен съд има нужната юрисдикция да разгледа извършеното в Украйна - екзекуции, бомбардиране на жилищни райони и всичко останало. Става въпрос за прекалено много случаи, така че те ще трябва да изберат приоритетните разследвания, където доказателствата са по-сигурни.

Украинските прокурори също могат да започнат тези разследвания и дела на местно ниво. Има и много страни членки на Европейския съюз, които обявиха, че и техни прокурори ще разследват тези случаи, посредством принципа за универсална юрисдикция, който може да се прилага при военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Така бивш служител на режима на Башар Асад беше осъден в Германия за измъчвания, извършвани в сирийски затвор. Такива процеси отнемат време, но са възможни.

През последните дни в медиите попадна видеозапис, на който се виждат украински войници да екзекутират руски пленници. Автентичността на записа не беше отречена от властите в Киев, които обещаха разследване. Това обаче може да не е единичен случай, а предвид изтеглянето на руските сили от определени части на Украйна нараства и опасността от саморазправа с хора, смятани за колаборационисти на нападателите - нещо, което е често срещано във военната история. Следите ли за такива случаи?

Винаги има опасност някой да бъде сметнат за предател и срещу него да има посегателства. Вече има някои твърдения и видеоклипове за такива случаи, но към момента още не можем да потвърдим дали видяното на тях е истина. Но сте прав, има опасност от такива случаи.

Интервюто с Андрю Стролайн можете да чуете в звуковия файл.