Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Мануела Москела: Федералният резерв все още има инструменти за „меко приземяване“, в Европа мястото за маневри е много по-малко

Неизбежна ли е рецесията?

Кевин Дауд, най-краткосрочният проблем за решаване е енергийната криза, може да има недостиг на ток следващата зима

Галопиращата инфлация накара много централни банки да пристъпят към сериозно покачване на лихвените проценти, с което обаче забавят икономическата активност. По-високите цени на финансиране в добавка на високите цени на енергията, храните, редица стоки и компоненти прави влизането в инфлационна спирала все по-вероятно. Мнозина икономисти твърдят, че за да се спре този процес, има един единствен вариант - светът отново да навлезе в рецесия.

Пред БНР мнения по темата изразяват икономистът от Британския кралски институт „Чатъм хаус“ Мануела Москела и британският финансист и преподавател в Даръмския университет Кевин Дауд.

Неизбежна ли е рецесията?

"Изглежда твърде неизбежна. Има много сигнали. Хората спекулират по темата. Лихвите се покачват. Разбира се, трябва да бъдат взети мерки срещу инфлацията, но те водят до рецесия. Има доста причини да мислим, че ще изпаднем в рецесия. Мисля, че въпросът е колко дълбока ще бъде", заяви в интервю за „Събота 150“ британският финансист Кевин Дауд, чиито възгледи често се различават от преобладаващото мнение. В този случай обаче са в унисон с прогнозите на повечето водещи икономисти, както и на инвеститорите.

Миналата седмица в Съединените щати станахме свидетели на „мечи пазар“ - когато индексите изгубят повече от 20% от себестойността си. Това се случи и при акциите, и при облигациите - или казано по друг начин - икономическият спад е неизбежен.

"Големият въпрос за мен е дали покачването на лихвите от големите централни банки е достатъчно, защото хората нямат сигурно убежище за инвестициите си. Това е много силен предупредителен сигнал за мен", допълва Дауд.

Доскоро лихвите бяха с отрицателни стойности, а години наред централните банки се бориха с ниска инфлация, дори дефлация в Европа", припомня Мануела Москела, икономист и анализатор в „Чатъм хаус“.

"Сега се опитват да се справят с обратния проблем и имат две мерки, с които правят опит да балансират ситуацията - първо, те спират със стимулите на икономиката чрез изкупуването на активи и второ, както вие споменахте, вдигат лихвите. Проблемът е, че по този начин се охлаждат икономиките, което означава, че се предизвиква рецесия.

В Съединените щати Федералният резерв все още има инструменти, с които да осигури т.нар. „меко приземяване“ - рецесия, която може да бъде съвсем лека и безработицата може да бъде удържана на ниско ниво. В Европа мястото за маневри е много по-малко. През седмицата видяхме, че данните за индустриалното производство са негативни, което означава, че ръст на лихвите може наистина да забави икономиката и да попречи на възстановяването след пандемията, на което бяхме свидетели миналата година", коментира Мануела Москела, но за разлика от Кевин Дауд тя е по-умерена:

"Рецесията не е неизбежна, но е много вероятна. Федералният резерв повиши лихвите със 75 базисни пункта през юни и ще продължи да го прави в бъдеще. Рецесията е много вероятна, дори по-вероятна за Европа."

Защото затягането на монетарната политика не е магическа пръчка.

"Кои са основните фактори за инфлацията? Единият от тях е руската война в Украйна, която е от ключово значение за високите енергийни цени. Заради войната виждаме пълно прекъсване на веригите за доставки при храните, което води до тяхното поскъпване. И към това трябва да добавим Ковид. Китай има стратегия за нулев Ковид, но това допълнително прекъсва веригите за доставки и води до покачването на цените на различни стоки и компоненти.

Може ли повишаването на лихвите да реши всички тези фундаментални проблеми? Силно се съмнявам и не съм само аз, много хора се съмняват. Това не е перфектен инструмент. Неговата цел е да охлажда търсенето, а не да изкорени причините за тези проблеми. Основната трудност е, че очакванията за висока инфлация могат да бъдат насадени и когато фирмите започнат да мислят, че инфлацията ще се покачва във времето, когато хората започнат да мислят по същия начин, тогава навлизаме в инфлационна спирала, независимо дали ни харесва или не", изтъква Мануела Москела. 

И тук идва големият въпрос - повишаването на цената на дълга, което събужда страховете от голямата финансова криза. Италия може би навлиза в дългова спирала, след като преди седмица доходността по 10-годишните облигации на страната надхвърли 4% - ниво, което не е наблюдавано от 2014 г. Спредът - или разликата в доходността им спрямо германските облигации, които се считат за показателни за пазарите, се разшири твърде много, което накара Европейската централна банка да се събере на извънредна среща.

"Като италианка, която живее в изключително задлъжняла държава, мога да потвърдя, че това наистина е сериозен проблем. Видяхме го, когато Европейската централна банка обяви намеренията си за покачване на лихвите идния месец. Разтварянето в цената между италианските и германските облигации започна да се увеличава и ни припомни времената от 2010 година, когато се сблъскахме с финансовата фрагментация. В същността си тя означава, че различните държави могат да си набавят дългово финансиране на много различна цена и периферните държави, каквито са Италия, Испания и Гърция, платихме много висока цена, за да останем в еврозоната."

В съзнанието на мнозина оживя времето, когато Марио Драги бе управител на Европейската централна банка и трябваше да успокои пазарите. Тогава той произнесе репликата, че ще се направи, каквото е необходимо.

"Имаше дискусия дали това е бил момент от типа „каквото е необходимо“ и много анализатори критикуваха Европейската централна банка как с извънредната си среща алармира, че ситуацията е изключително лоша. Първо, аз не мисля, че има нещо нередно в това да се свика извънредна среща, ако има промяна във финансовата ситуация. Все пак институциите могат да променят мнението си, когато имат нова информация. Мисля, че все още не сме в подобен на онзи момент, когато Марио Драги произнесе знаменитата си фраза през 2012 година. Въпреки това се намираме в ключов момент. Ясно е, че Европейската централна банка разбира с какъв проблем може да се сблъска еврозоната и „постави крак на педала“ в готовност да се намеси. Засега обаче трябва да изчакаме за детайлите", посочи още Москела. 

Европейската централна банка разработва нов инструмент, с който да се опита да не допусне фрагментация, но това не решава основния въпрос - какво трябва да се предприеме, за да се овладее положението сега. Според Кевин Дауд, най-краткосрочният проблем за решаване е енергийната криза:

"Енергийните проблеми са предизвикани от нас самите. Може да се стигне до недостиг на електроенергия през следващата зима. Трябва да имаме планове, за да избегнем това. Политиците не се питат къде са сгрешили, за да стигнем до тази ситуация, макар че отговорът е очевиден. Ако оставим решението за есента, може би ще бъде твърде късно, за да си осигурим ресурс през зимата."

Към енергийното планиране трябва да се добави по-ефективно разходване на публичните средства, с което да не се налага чак толкова високо задлъжняване, коментира Кевин Дауд и обърна внимание, че е време да се помисли за цялостна данъчна реформа. Това обаче е в твърде дългосрочен план, където обикновено се простира анализът на британския финансист. Проблемът е, че рецесията чука на вратите ни сега.

"За мен дали ще изпаднем в краткосрочна рецесия или умерена рецесия е по-маловажно в сравнение с това да се справим с фундаментални въпроси и да не стигаме отново до война като тази. Ще ви дам пример какво направи Великобритания през 1981 година, когато бе средата на рецесията при Тачър. Тогава Великобритания изостави кейнсианската политика и започна да прилага точно обратното на това, което кейнсиански убедените икономисти препоръчаха. Проработи. Мисля, че и сега трябва да помислим в тази посока", препоръчва Кевин Дауд.

Двете мнения чуйте в звуковия файл. 

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Милев, заместник-кмет на Община Плевен

Законови ограничения правят недостъпна социалната услуга "Асистентска подкрепа"

С решение на Общинския съвет в Плевен се променя броят на потребителите на социалната услуга „Асистентска подкрепа“. Услугата започва дейността си с капацитет 386 потребители на 1 април 2021 г., година по-късно се оказва, че тази бройка не може да бъде достигната поради законови ограничения.  Какво налага намаляване на потребителите..

публикувано на 11.08.22 в 16:49
Гълъби са пуснати на церемонията в Парка на мира в Нагасаки, 9 август 2022 г.

Япония почете паметта на жертвите на атомната бомбардировка над Нагасаки

Жителите на Япония запазиха минута мълчание в памет на жертвите на атомната бомбардировка над Нагасаки, извършена преди 77 години от Съединените щати. Траурната церемония в Парка на мира започна в 11:02 ч. местно време, когато на 9 август 1945 г. над Нагасаки избухва бомбата, хвърлена от стратегическия бомбардировач B-29 на американските..

публикувано на 09.08.22 в 08:30
Калина Андролова

"По ръба" с Калина Андролова: "Булгаргаз" – умишлен фалит или невежество?

През цялото съществуване на злополучния кабинет на Кирил Петков, ПП дефинираха врагове, вместо да дефинират политики. Главоломният им провал във всички възможни сектори на държавното управление беше прикриван от медийно словоблудство за велики постижения. Служебният кабинет на президента Румен Радев трябва да направи и вече започна да прави..

публикувано на 07.08.22 в 13:39

Коментар на Петър Волгин: За кабинета и неговите злополучни критици

Това, че умнокрасивитетът и политически коректните коментатори скачат срещу служебното правителство е най-доброто доказателство, че настоящият кабинет може да свърши добра работа. Сигурно сте забелязали, че грантовите мислители много се дразнят от всички политици, които се опитват да направят нещо добро за България. Ето сега, служебният кабинет..

публикувано на 07.08.22 в 12:24

Пакистан е шестият най-голям производител на манго в света

За втора поредна година посолството на Пакистан в София организира Фестивал на мангото! В България плодът манго има малък дял на пазара на плодове и зеленчуци. Консумираме го повече като сок. Мангото намира голямо приложение и в козметичната индустрия под формата на крем за лице и тяло, шампоан за коса или сапун. Вероятно малко хора знаят, че мангото е..

публикувано на 07.08.22 в 09:12

Национален събор - среща на туристите ветерани се провежда в село Скандалото

В село Скандалото, в района на Априлци, се провежда традиционния Национален събор-среща на туристите ветерани. "Около година ни трябваше, след като се роди идеята да изберем подходящо място,защото, когато се прави палатъчен бивак,  трябва на мястото на бивака да има вода за пиене, да има вода за битови нужди, трябва да има дърва за огън, желателно е..

публикувано на 06.08.22 в 13:58
Тошко Йорданов

Тошко Йорданов: Николов предлагал България да мине на схемата на други страни с "Газпром", Василев отказвал

Министърът на енергетиката Александър Николов на няколко пъти е предлагал на Министерски съвет "България да премине на същата схема, по която работят германците, гърците и италианците" с "Газпром", но Асен Василев е отказвал . Това обясни в интервю за БНР заместник-председателят на ИТН Тошко Йорданов. "Тогава цената, дебело ще..

публикувано на 06.08.22 в 13:49