Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пазаруваме все по-евтино, но с по-ниско качество. Носим една дреха средно 7-8 пъти

Дрехите втора употреба като модерен екологичен избор

Текстилната индустрия е сред производствата с най-тежък отпечатък върху околната среда

| Репортаж
Снимка: Ани Петрова

Годишно у нас се генерират около 100 000 тона текстилни отпадъци. Едва 7000 тона обаче се събират разделно. Същевременно индустрията е на първите места сред промишлените замърсители по консумация на природни ресурси и по генериране на въглеродни емисии.

Дрехи, аксесоари, домашен текстил - пазаруваме за самочувствие и стил. Пазаруваме в настроение и в депресия. Все по-евтино, но все по-ниско качество, и често - за еднократна употреба.

На този фон и пред заплахата от текстилния отпадък, популярни модни брандове и потребители заедно се противопоставят на крайностите в производството и употребата.

Отдавна размяната на дрехи и носенето на "втора ръка" не са предразсъдък, а осъзнат екологичен избор. Бутиковата мода се опитва да забавя определянето на модните тенденции в сезони и да създава трайно стойностни облекла, казва Сирма Желева - изпълнителен директор на Българска асоциация "Кръгов текстил".

"Данните показват, че носим 7-8 пъти една дреха и след това вече не искаме да я носим. Важно е да се замисляме – когато искаме да си купим нещо, наистина нуждаем ли се от това, да помислим за вариант втора употреба – доста по-екологичен избор, доста модерен в западните страни. И ако наистина си купим нещо и няма на кой друг да го дадем – наш близък, да го носи, то да го оставим в контейнерите за разделно събиране на текстил."

Снимка: Община Шумен

В България дрехите втора употреба са се наложили от доста години – първоначално с икономически, не толкова с екологични съображения, отбелязва Желева. Сред младите тя вижда осъзнаването на тези ползи и за тях това е тенденция за екологичен избор.

Модата ни кара да консумираме повече, но уважаващите себе си модни брандове работят в посока устойчива мода, свързана с влаганите материали и дълготрайността на продукта, допълва тя.

Слабо известно е, че текстилната индустрия е сред производствата с най-тежък отпечатък върху околната среда - около 10% от емисиите парникови газове се отделят именно от текстилното производство, а консумацията на вода в световен план годишно е колкото за около два милиарда души годишно. Единствено с ограничаването на производството, с повторната употреба и разделното събиране може спестим този ефект над природата.

В България обаче разделно се събират под 10% от текстилните отпадъци, докато в европейските държави, на места делът достига до 40%. Иначе, от разделно събрания текстил нищо не стига до сметището, уверява Сирма Желева.

"Един голям процент от дрехите, които са ни станали ненужни, не са негодни. Просто не искаме да ги носим. Около половината от разделно събраните текстилни продукти могат да бъдат подготвени за повторна употреба. Това се случва през ръчно сортиране, при необходимост допълнително почистване. Тези, които не са годни за повторна употреба, се рециклират. В момента основен начин е механичното рециклиране. Единият тип е за производството на почистващи кърпи, които се използват в много индустрии. Другият начин – подобна инсталация има във Варна, е рециклирането във влакна, които след това могат да се използват или за производството на нови текстилни продукти, или за други – изолации в автомобилната промишленост, филц в мебелната промишленост и други подобни приложения."

Безплатен магазин за дрехи и обувки заработи в село Стубел, община Монтана. Магазинът се казва „Ако имаш нещо в повече - донеси, ако имаш нужда от нещо си вземи“. Хора от селото и околността донасят излишни свои дрехи и ги оставят, а който има нужда си взема. Снимка: БТА

Дрехите втора употреба са доказано екологичен начин да се удължи животът на текстила, подчертава Желева.

"На пазара вече има и нови продукти с рециклирано съдържание. Но рециклирането само по себе си също изисква енергия и е по-сложен процес. Повторната употреба от екологична гледна точка е най-приоритетна."

Според европейското законодателство, от 1-ви януари тази година всяка страна членка трябваше да разполага с организирани системи за разделно събиране не текстил.

България засега не е пренесла задължението в националното си законодателство, а междувременно на европейско ниво вече е постигнато съгласие и за т.нар. "разширена отговорност на производителя". Това означава, че производителите се ангажират с последващото разделно събиране и оползотворяване на текстилните продукти, когато се превърнат в отпадък.

Подобни системи в момента има за различни опаковки, гуми и други потоци, уточнява Сирма Желева.

Повече по темата чуйте в звуковия файл.

Знаят ли хората какво да правят със старите си дрехи и как правилно да ги рециклират? Отговорите може да чуете в анкетата на Виолета Борисова:


По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
брадат лешояд

Брадати лешояди се заселват сред природата десетилетия след изчезването им у нас

На 17 май край Сливен в природата ще бъдат "настанени" три брадати лешояда. Събитието ще бъде със свободен достъп и ще бъде съпроводено с пускане на хвърчила, конна езда, грънчарство, музика и лятно кино. Това са млади птици, които тепърва ще се учат да летят . Те ще бъдат настанени в изкуствено гнездо в природен парк "Сините камъни", ще..

публикувано на 16.05.25 в 10:08

Меглена Антонова: Съдебен процес се използва за сплашване на цялото екологично движение

Американският президент Доналд Тръмп осъществява безпрецедентна атака срещу околната среда в рамките на първите си 100 дни от втория му мандат. Според изследване на Юридическите факултети на Колумбийския университет и "Харвард" администрацията на Тръмп е предприела 145 различни действия, за да отмени или отслаби екологичните правила в..

обновено на 10.05.25 в 21:57
Зоокътът в Павликени

Зоокътът в Павликени - райска градина с места за отдих и люлки за децата

Една от забележителностите на Павликени е в центъра на града, но това не е паметник или красива достолепна сграда с богата история. Това е общинският зоопарк с десетки породи птици и бозайници. Зоокътът е като райска градина с места за отдих и люлки за децата. Безплатен е за посещения, но хората, които идват от близо и далече, не..

публикувано на 10.05.25 в 08:15

Предложение: Да се инкриминира изхвърлянето на строителни отпадъци

Варненската кметска управа предлага да се инкриминира нерегламентираното изхвърляне на строителни отпадъци. "Проблемът с незаконните сметища на територията на всички общини е много сериозен. Искаме да направим предложение да се инкриминира самото деяние на изхвърляне на строителни отпадъци . Около контейнерите в градската част ще го забраним..

публикувано на 08.05.25 в 07:18
С акция с парапланер

С акция с парапланер "Грийнпийс" настоя да бъде спряно финансирането на въглищната индустрия у нас

С провокативна акция с парапланер над втория по големина ТЕЦ у нас екологичната организация "Грийнпийс" - България иска да накара управляващите да спрат да финансират въглищната индустрия и да обърнат внимание на зелената енергия в България. Акцията беше осъществена малко преди 8 часа тази сутрин. Още за посланието на активистите - в..

обновено на 07.05.25 в 08:57

Кюстендилци излизат на протест срещу ветроенергиен парк в Осогово

Расте недоволството срещу разполагането на ветрогенератори в Осоговската планина по пътя на основния маршрут към връх Руен . Кюстендил e на крак срещу изграждането на ветроенергиен парк. За 14.00 ч. пред Общината е заявен протест. По това време общинските съветници ще гласуват за инвестиционното намерение на софийско дружество да изгради..

публикувано на 30.04.25 в 08:18

Деинфлуенсърите: Откажи, намали, поправи!

Деинфлуенсъри са хората, които ни карат да се противопоставяме на наложената от инфлуенсърите свръхконсумация . Това обясни в интервю за БНР журналистът Ванина Тодорова от "Капитал", която изследва темата. По думите ѝ, виждаме клипчета в социалните мрежи, които ни карат да купуваме продукти, които невинаги ни трябват или не носят..

публикувано на 23.04.25 в 10:26