Здравните работници в Европа страдат от депресия, изтощение и мисли са самоубийство, сочи изследване

Лекарите и медицинските сестри в Европа страдат от изтощение, отчаяние и депресия, а един на всеки 10 има мисли за самоубийство. Това сочи ключово изследване на Световната здравна организация, което беше публикувано в Деня на психичното здраве - 10-и октомври. 

Кризата с психичното здраве на медицинските работници е криза на здравната сигурност и заплашва системите за здравеопазване. Това обяви доктор Ханс-Хенри Клуге, регионален директор на СЗО за Европа, при представянето на резултатите от проучването.

"Европейските здравни системи са изложени на заплаха и психичното здраве е в сърцевината на кризата. Най-голямото по рода си изследване на психичното здраве показва, че хората, които се грижат за нас, нашите лекари и медицински сестри работят в условия, които активно вредят на тяхното психично здраве. Събрахме и анализирахме над 90 хиляди отговора от 29 държави, сред които всички 27 държави членки на Европейския съюз, както и Исландия и Норвегия. Посланието от фронтовата линия на здравеопазването е ясно. Европа е изправена пред разрастваща се извънредна ситуация с психичното здраве на работещите в здравеопазването - криза, която вече не може да бъде пренебрегвана", каза регионалният директор на СЗО за Европа.

Клуге подчерта, че изследването е повод за сериозна тревога:

"Резултатите са категорични и, честно казано, неприемливи. Огромен брой, или един на всеки трима лекари и една на всеки четири сестри, страдат от симптоми на депресия или тревожност. За докторите и медицинските сестри има пет пъти по-голяма вероятност спрямо населението като цяло да изпитват депресивни симптоми. 32 процента в сравнение с 6 на сто. Отвъд всекидневните трудности обаче има много по-мрачна реалност. Един на всеки 10 от лекарите и медицинските сестри съобщава, че има мисли, според които е по-добре да е мъртъв или да се самонаранява. Внимателно го обмислете. Знаем, че този вид пасивни мисли за самоубийство могат да предвидят бъдещо суицидно поведение. Мислите за самоубийство сред лекарите и сестрите са два пъти повече спрямо населението като цяло. Освен това през последната година 10 процента съобщават, че са били изложени на физическо насилие и сексуален тормоз. Един на всеки трима от лекарите и сестрите е бил подложен на сплашване или заплахи за насилие на работа", обясни резултатите от изследването доктор Ханс-Хенри Клуге. 

Директорът на СЗО за Европа уточни, че проблемът може да допринесе за недостиг на медицински специалисти.

"Прекомерното работно натоварване, както и вредните условия не помагат. Един на всеки четирима лекари работи над 50 часа седмично. Повечето работни часове и по-честите нощни смени увеличават риска от трудности, свързани с психичното здраве. Между 11 и 34 процента от здравните работници заявяват, че обмислят дали да напуснат работните си места. Това идва в момента, когато Европа вече е изправена пред прогноза за недостиг от 940 000 здравни работници към 2030 г. Просто не можем да си позволим да ги загубим и заради преумора, отчаяние или насилие", заяви Клуге по време на пресконференцията в Женева.

Изследването е осъществено с финансиране от Европейския съюз, като Мая Матюс от Генерална дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" към Европейската комисия, открои колко е важно сътрудничеството със СЗО, за да има стабилни здравни системи в Европа.

"Един от големите проблеми, които видяхме, е натискът върху работното време и прекаленото количество работни часове. Това създава култура, при която се работи до пълно изтощение. Подкрепянето на психичното здраве на здравните работници е неразделна част от поддържането на устойчива, ефективна и състрадателна здравна система, която да е от полза за всички нас", заяви Матюс. 

На въпрос на БНР за това как може да бъде преодоляна културата, която води до преработване и изтощение доктор Наташа Азопарди-Мускат, директор на отдела за "Здравни системи" към СЗО - Европа, посочи, че са необходими комплексни мерки.

"Има нужда от много всеобхватен подход. На първо място е това, върху което се концентрираме сега, което е да запазим нашите здравни работници и да ги предпазим, така че да се чувстват добре, здрави и продуктивни. На второ място, трябва да намерим начин да направим тези професии по-привлекателни и да гарантираме, че има обучения за тях. Третата област е свързана с това да опитаме да гарантираме, че технологиите и хората работят заедно. Другите два елемента са планирането и управлението, както и инвестициите. Ако намерим решения за всички тези неща заедно, можем да постигнем промени. Но трябва да започнем да измерваме това. Нашият призив в момента като Световна здравна организация е като част от каквото и да било рутинно наблюдение, при разглеждането на представянето на здравните заведения и здравните системи да не гледаме само показателите за достъп и качество, но също така и на благосъстоянието на медицинските служители като ключов показател за здравето на системите за здравеопазване", обясни доктор Наташа Азопарди-Мускат.

Според изследването са необходими ясни стъпки за справяне с кризата с психичното здраве сред здравните работници в Европа. Мерките трябва да включват нулева толерантност към проявите на насилие на работно място, реформиране на системата с работа на смени, както и осигуряване на достъп до качествени грижи за менталното здраве.