Петър Георгиев Рей - между сцената, платното и словото

Петър Георгиев Рей е от онези творци, които не се побират в една дефиниция. Актьор, писател и художник, той живее и създава на границата между различни светове, като превръща опита си в дълбока художествена изповед.

Завършил е НАТФИЗ в края на 80-те години, а още преди това е част от самодейния драмсъстав в Перник, където изпълнява главни роли и прави първите си стъпки на сцената. След дипломирането си играе във Врачанския театър, а през 1989 г. получава втора награда на Националния преглед за драма и театър за ролята на Лило в пиесата "Суматоха" на Йордан Радичков - постановка на Бина Харалампиева. Малко по-късно се снима и в българския филм "Индиански игри" на Иван Андонов – опит, който променя посоката на живота му.

През 1991 г. заминава за Канада, където преминава през труден период на адаптация, но постепенно открива ново свое призвание - живописта. От експериментите с мебели, превърнати в арт обекти, се ражда интересът към платното, който скоро се превръща в основна творческа посока. Днес неговите картини са част от частни и галерийни колекции в Канада, САЩ и Европа. Американският критик д-р Кенуърт Мофет го определя като "един от най-оригиналните художници на нашето време - артист с невероятна техничност, страст и интелигентност".

Рей нарича своя стил "поетична живопис" - понятие, което обединява визуалното и словесното, мисълта и емоцията. Паралелно с живописта той продължава да пише, публикувайки стихосбирката "Гвоздеи кръстни", пиесата "Светлината, която мами", както и романите "Мислителят или Насаме с един живял", "Пътят" и "Планината".

През 2025 г. Петър Георгиев Рей представя в България новия си роман "Денят, в който бе отнета моята девственост" (изд. „Български писател“). Книгата е определяна като психологически роман на съвременността, който изследва сблъсъка на ценности, философските превратности и лицемерието в човешките отношения. 

Героят му говори откровено, без маска, задавайки въпросите на младия човек, изправен пред общество, което често подменя морала с удобство.

За творбата си авторът казва, че това е роман за осъзнаването и завръщането към себе си - не само като лична, но и като национална съдба. В него пътуването е духовен процес, преминаване през различни състояния на ума и душата.

Днес, след повече от три десетилетия в чужбина, Петър Георгиев Рей живее между Монреал и София. Продължава да рисува, да пише и да излага своите картини в престижни пространства, като вярва, че истинският артист никога не спира да търси.

"Съдбата на емигранта - казва той - е предизвикателство към нашата същност. Но изкуството е мястото, където винаги се връщаме у дома."

Още в интервюто на Станислава Пирчева с Петър Георгиев Рейв "Нощен Хоризонт".