Израел не спира часовника от 7 октомври, докато не са върнати и телата на загиналите заложници

Репортаж на Феня и Искра Декало в предаването ''Нещо повече''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На Площада на заложниците в Тел Авив продължават да се стичат хора от всички краища на Израел. Има такива, които три денонощия не са го напускали. Еуфория! Безброй журналистически екипи правят предавания за първите дни на мира. На огромни екрани повтарят щастливите мигове на завръщането на освободените заложници, откъси от речта в Кнесета на президента на САЩ Доналд Тръмп и на срещата на неговите пратеници Стив Уиткоф и Джаред Кушнер с хората на този площад. Всички ликуват, танцуват, прегръщат дори непознати.

Еяла Метсгер (по баща - Герон) е едно от лицата, станали символ на борбата за завръщане на отвлечените. Пред кореспондентките на БНР в Израел тя разказа:

"Не сме спрели часовника, който показва до секунда времето, в което израелци са в тунелите на "Хамас". Все още не са върнати телата на загиналите. Сред тях е и на българският гражданин Сахар Барух. Бил е заловен жив от "Хамас" и убит по време на неуспешна спасителна операция на израелската армия в Газа. В болницата, на около 200 м от тук, е друг българин Матан Ангрест. Вие не можете да с срещнете с него, но ние бяхме на свиждане. Родителите му едва са познали в измършавелия до крайност силует своя син. Бил е войник, танкист, другите от екипажа на неговия танк за загинали. Изтезаван е жестоко с електричество, бит и държан в клетка за животни.

Семейството на съпруга ми също бе отвлечено. За щастие, седем души от нашето семейство бяха разменени за арабски затворници и се върнаха след 50 дни. Сред убитите в тунелите на "Хамас" е свекър ми Йорам Метсгер, на 80 години от кибуц Нахал Оз. Това не ни отказва да вярваме, че съжителство между евреи и араби е възможно. Толерантността си съм наследила от бащиния си род - Герон. През 1895 г. 12 семейства от България са пристигнали в Обетованата земя и са купили за злато, събрано от цялото българско еврейство, ферма - недалеч от Йерусалим. Част от роднините ми и до днес живеят в България. Професията ми е терапия чрез изкуство и помощ за деца със специални потребности. Ще използвам знанията си за помиряване на евреи и араби, още повече, че според Библията имаме един и същи баща - праотеца Авраам".

Репортаж на Феня и Искра Декало в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.