Събин Тодоров: Джаз пианото е много мистериозна материя

Връщайки се назад в спомените Събин Тодоров разказва, че открил магията на музиката още като дете.

"Като съм бил съвсем малък, съм пял много. После се оказа, че не мога да пея хубаво, но пък ме записаха на пиано. Става дума за 60 - те години на миналия век. Аз съм роден 1966 г. в Бургас. Влязох в Музикалното училище в града. Завърших го 1985 г. След задължителната казарма започнах да уча в Теоретичния отдел на Консерваторията. И още петата година от следването, преди да получа дипломата, започнах да преподавам солфеж в Бургаското музикално училище. Там работих четири години. След което си казах - не, не, това е нещо друго. Същевременно свирех джаз, много аматьорски, по клубове и ресторанти. Казах си, че трябва да уча."

Воден от желанието да се развива и усъвършенства като музикант, през 1997 г. Тодоров напуска България и заминава за Белгия, където се записва да учи джаз пиано в Кралската консерватория в Брюксел.

"Реших просто да кандидатствам в Консерваторията в Брюксел. Когато отидох във френската част ми казаха, че не става, защото съм на 33 години и съм много стар. Когато отидох във фламандската част ми казаха: "Добре, има една сесия през юни и една през септември, ако няма толкова добри кандидати, ще Ви вземем Вас. И мен ме взеха. Завърших 2004 г. джаз пиано, това, което съм искал винаги. Благодарение на тази диплома мога да преподавам в академии във френската част, защото говоря френски език", разказва Тодоров.

През 2002 г. в Белгия Събин Тодоров сформира трио и започват да свирят музика, която е смесица на български фолклор с модерно джаз звучене.

"Направих едно трио с много добри музиканти, с които и до днес свирим. С тях първо записахме един албум. След това басистът Сал Ла Рока гледайки в интернет, попада на "Българка джуниър квартет" и много ги хареса. Стана така, че направихме албум с тях. Дойдоха и първо свирихме на "Гом джаз фестивал", направихме диск и имахме шанса да свирим на открито на Гран плас в Брюксел, и на още две - три места. Малко по-късно ни поканиха във Финландия, след това в Мароко", спомня си нашият сънародник.

Дали това смесване на елементи от джаз, фолклор и класика се харесва на публиката?

"Така съм ги направил нещата, че да звучат като популярни неща, като джаз стандарти, но пък с български мотиви. Аз обичам динамична музика, да има вътре доста напрежение, бързи неща и общо взето много се харесват. Не е нещо чуждо и да се чудят хората какво да кажат. Просто им е забавно. А предпоследното нещо, което направих, е с една оперна певица - Мария Маджарова от Бургас, песни изцяло по български текстове, предимно класически, написани много отдавна, например на Яворов. Целият репертоар е такъв - глас, сопрано и виолончело."

Конкуренцията в музикалните среди в Белгия е много голяма, казва Събин Тодоров. Брюксел е притегателно място за музиканти от цяла Европа, а местата където се свири джаз стават все по-малко.

"В Брюксел има страшно много музиканти от Италия. В джаза има много италианци и то изключително качествени музиканти - професионалисти или други, които учат в консерватории. Явно в Италия е по-трудно, въпреки големината на страната и възможностите да има турнета в много градове. Може би, защото Белгия е център, от който много бързо се отива до Нидерландия, Франция, Англия, Германия и това допринася за навлизане на много музиканти тук. 

От друга страна местата, където се свири джаз, стават все по-малко. И става все по-трудно, защото има страшно много музиканти и то качествени. И когато се запише някакъв диск, има една агенция на джазовите музиканти, която може да ти организира десетина концерта, което аз направих два пъти и след това трябва нещо ново. Не може с едно и също нещо да се минава два пъти, просто не става. Когато става дума за джаз, се търсят най-вече персонални проекти, където всеки е написал някаква музика и я свири в трио или квартет, и по-малко така наречените джаз стандарти", казва Тодоров.

"Най-младите ми ученици са 13-14 годишни. Почти всички искат да завършат университетско образование и много често музиката остава за тях като хоби, с което да се откъснат от други сложни материи като право, медицина. Много малко от тези, които идват на уроци, стават професионални музиканти. С музика не може да се печели достатъчно, за да се преживява нормално"

Тодоров казва, че преподаването за него е изключително интересна работа. А като педагог се чувства удовлетворен, когато вижда как учениците му напредват и се превръщат в изградени музиканти.

"Ти изграждаш музикант от едни младеж, който би искал да се занимава с това нещо. Имам няколко такива случая. От много малко знания и възможности, достигнаха до не лоши резултати в джаза. Това е една материя, която е много мистериозна, защото се изисква голяма американска култура и знания за история на джаза, за това, което са свирили големите музиканти. Това е цяла вселена от сериозна работа и когато учениците са мотивирани да го правят, тогава резултати има."

Събин Тодоров признава, че много изисква от своите ученици. Откровен е с тях и още в началото им казва, че джазът изисква много труд и свирене часове наред.

"Аз още в началото като започна с нови ученици им казвам: "Джаз пианото е тунел без изход, без светлина до определен момент. Ако искате да се научите, трябва много да свирите, иначе нищо не се получава. Няма кой да го изсвири вместо вас." 

Тези, които искат да се занимават с джаз трябва да се подготвят за много работа, без гаранции, че ще успеят да просвирят добре. Да търсят тази музика, която им харесва най-много. Това ще ги мотивира да свирят. Не е задължително всичко, което аз харесвам, да го харесват и те", казва Събин Тодоров.

Още по темата в звуковите файлове.