Андрей Колесников от московския център „Карнеги“:

В Русия прилагат казахстанския вариант с баща на нацията и президент

Андрей Колесников - ръководител на програмата „Руска вътрешна политика и политически институции“ на московския център „Карнеги“.

Ако опростим малко схемата, това всъщност е казахстанският вариант. Има баща на нацията, има и президент“, заяви пред БНР за конституционните промени в Руся Андрей Колесников. Така ръководителят на програмата „Руска вътрешна политика и политически институции“ на московския център „Карнеги“ отговори на въпроса дали президентът Владимир Путин ще управлява под една или друга форма и след изтичането на мандата му през 2024 г.

„Хора като него не могат просто да си тръгнат. Те остават в системата до физическия си край. Затова за него се създава конституционния орган Държавен съвет, чийто председател ще бъде той“, каза още Колесников в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

По-рано тази седмица руската Държавна дума очаквано подкрепи единодушно на първо четене предложените от Владимир Путин конституционни промени. От 15 януари, когато президентът обяви промените в годишното си послание към Федералното събрание, неговият план за реформа на властта в Русия е в пълен ход. Протича като истинска спецоперация - неочаквано, бързо и ефективно.

Какъв ще е крайният резултат? Каква ще е новата конфигурация на властта в Русия и какво място ще заеме в нея Владимир Путин? Кореспондентът на БНР в Москва Ангел Григоров потърси отговорите от Андрей Колесников.

- Андрей Владимирович, ще успее ли правителството на Михаил Мишустин да изпълни по-добре от правителството на Дмитрий Медведев задачите на президента Путин, свързани с увеличаването на благосъстоянието на руснаците и на икономическия растеж?

- Ако говорим за развитието на икономиката без указанията на президента, а просто за икономиката, с която по принцип трябва да се занимава правителството, то отговорът е не. Могат да увеличат номиналния икономически растеж за сметка на държавните инвестиции. Това обаче не означава, че този растеж ще бъде устойчив. Още повече, че това до голяма степен е вредно за икономиката, защото държавните инвестиции не трябва да преобладават над частните. Това потиска частната инициатива. Ако говорим за чисто формални, бюрократични задачи, то вероятно това правителство ще ги изпълнява по-добре.

- Защо предложените от президента промени се извършват с такива бързи темпове и цели четири години преди изтичането на мандата му?

- Ако трябва да бъда честен, нямам отговор на този въпрос. Едно възможно обяснение е, че Путин е решил отрано да подготви структурата на бъдещата власт. Ситуацията в икономиката и в социалната сфера не е блестяща, но не е и катастрофална. Освен това рейтингът му падаше, а сега се стабилизира. Очевидно самият той изпитва някакво вътрешно безпокойство, че е нужно за всеки случай още сега да бъде подготвена бъдещата власт, за да може политическата класа да приеме идеите му и реалността, в която ще живее в близко бъдеще.

- Можем ли със 100% увереност да твърдим, че Путин ще управлява под една или друга форма и след изтичането на мандата му през 2024 г. или по-рано, ако реши да се оттегли?

- Хора като него не могат просто да си тръгнат. Те остават в системата до физическия си край. Затова за него се създава конституционния орган Държавен съвет, чийто председател ще бъде той. Ако опростим малко схемата, това всъщност е казахстанският вариант. Има баща на нацията, има и президент.

- Ще се постави ли Путин в зависимост от приемника си, доколкото най-вероятно именно президентът ще определя състава на Държавния съвет?

- Не мисля, че Путин няма да може да влияе на този състав. Това не е институционален въпрос, а въпрос на лични отношения. В дадения случай той трябва много внимателно да си подбере приемник, който да бъде максимално лоялен и да се ползва с пълното доверие на Путин. Иначе тази схема няма да работи. Президентът има много голяма власт.

- Някои анализатори твърдят, че президентът Путин вече е избрал приемник. Едни казват, че това може да е Мишустин, ако се представи добре на премиерския пост, други споменават кмета на Москва Сергей Собянин, трети не изключват дори Дмитрий Медведев.

- Сигурен съм, че Путин все още не знае кой ще го смени. За четири години могат да се случат много неща, събития, да се появят нови лица, нови фигури. Да, състезанието за избор на негов приемник вече започна и един от участниците безспорно е Мишустин. Той обаче може да се провали като министър-председател. Всички имена, които обсъждаме в момента, могат да се окажат неактуални утре или след три години. Обикновено Путин действа контраинтуитивно, намира някакви неочаквани фигури, какъвто всъщност беше Мишустин. Така че все още е рано да говорим за това.

- Кое е по-важно за Путин – да запази личната си власт, или по-скоро вътрешно- и външнополитическия курс на Русия?

- Това е едно и също, путинизмът е Путин. Той доведе тази система до съвършенство, до зрелия й стадий и тя е здраво свързана с него. Тя е много персонифицирана. Разбира се, че путинизмът може да надживее Путин. Тази система не може да бъде демонтирана бързо, а само постепенно. Рано или късно системата трябва да бъде демонтирана, защото няма да е работоспособна без Путин.

- Споделяте ли мнението, че в действителност президентът Путин е гарант за стабилността в Русия. Какво би станало, ако го нямаше, имайки предвид факта, че Русия е страна със слабо развити институции?

- Той и неговият кръг носят вина, че тези институции не са развити. Всъщност изчезването на тази фигура от елита би могло да промени много неща в системата. Ще бъде разбалансирана известно време, но тя е толкова персонифицирана, че в този случай е напълно възможен преход към нормална демокрация. Постепенно, след някакъв период на неизвестност и хаос. Бих казал, че задължително условия за нормалното развитие е оттеглянето на Путин. Поне частично, а ако е окончателно - още по-добре.

- Възможно ли е това, което наричате нормална демокрация да функционира ефективно в Русия?

- Да, безспорно. Мисля, че това би променило и икономическата политика. В момента тя се характеризира с голяма и неефективна намеса на държавата на пазара, която спира растежа и инвестициите. Да не говорим за външнополитическия вектор, който доведе до много ниско равнище на чуждестранните инвестиции.

- В публичните си изказвания от известно време Путин не пропуска да засегне темата за Великата отечествена война, за опитите за пренаписване на историята в някои източноевропейски страни, особено внимание отделя на Полша. Как си обяснявате всичко това

- Безспорно причините са най-вече вътрешни. Путин черпи своята легитимност изключително от победите в миналото. Най-голямата победа е във Великата отечествена война. Това е единственото, което обединява руснаците. Затова, естествено, той иска да се представя за наследник на тази победа и всячески да подчертава това. Да ритуализира самото празнуване на победата. За него това е много важен източник на харизма и легитимност. След Крим Путин  е с изцяло развързани ръце. Може да говори неща, които преди не можеше да си позволи.

Интервюто чуйте в звуковия файл.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.