Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

“Европейски паралели – за музея, за галерията”: За истинската стойност на археологическите богатства

Божидар Любенов разговаря със ст.н.с. ІІ ст. д-р Маргарита Ваклинова, директор на Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките, която представя своята позиция за истинската стойност на труда на археолозите и археологическите богатства на България.

Всеки човек пази много спомени за отделни периоди от своя живот. Понякога запазваме и някои малки триизмерни късчета, които ще ни помогнат да си припомним някои важни моменти на успех, на щастие, на раздяла. Това са снимки, късчета хартия-документи, фигурки и всякакви предмети, които ни напомнят за нещо ценно, което ни се е случило някога. Едни от нас са по-сантиментални и по-старателни и превръщат усилията си в създаване на малки музеи. Те се разполагат в началото в някое чекмедже, после в шкаф, в стая. И постепенно се оказва, че в сбирката са попаднали и някои ценни предмети – монети, марки, парчета керамика или цели предмети от далечно минало на прадеди или на съвсем непознати хора, живели преди стотици години. Такава дейност увлича, тя доставя удоволствие, а в зависимост и от колекцията – понякога и чиста печалба. Какво ще се случи с тези любими наши предмети днес, когато все повече в обществения живот се усеща силата на новия Закон за културното наследство. След много години чакане – може би вече 18 - реформата в сферата на опазването на паметниците на културата е вече факт, с влизането в сила на новия закон. Всъщност наистина ли с него се решават всички проблеми? На финала ли е тази сага?
Музеите в България разполагат не само с богати колекции, но и с един изключителен капитал – музейните специалисти. Много важен дял за утвърждаването значимостта на една държава и нейния народ в исторически план, заемат не само документите, отразяващи основоположни събития. В този дял своето централно място заемат ценни предмети, придобити след полагане на много усилия. Има една група хора на науката, които целенасочено издирват, показват и разказват за предмети от друго време, намерени от тях след старателни и научно обосновани разкопки. А после скромно ги предоставят на цялата нация, за да повдигнат духа й и за да измият срама от лицето й понякога – това са археолозите. За усилията и смисъла на тяхната работа разговаряме с проф. Маргарита Ваклинова, директор на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките.
Споменаваме и една друга група, която рядко “играе” по правилата и с настървение и с хъс конкурира учените, като успешно прилага съвременни техники, както при разкопките, така в лобирането. В резултат членовете на този отбор често успяват да приберат немалко от археологическите ценности на държавата за себе си. Така се създават изящни колекции, но частни... Това е групата на т.н. “иманяри”.
Кой всъщност създава правилата и кой в тази игра може да излезе победител? Някои считат, че държавата по право трябва да притежава всички богатства под земята, върху която е възникнала тя самата. И твърдят, че и законите са на тяхна страна. Преди време имаше една дума, която постепенно излезе от обръщение – поради девалвация или друга причина – патриот, която всъщност определя тези хора, или по-скоро те се самоопределят като такива.
Други съвсем сериозно се питат дали досега държавата е била добър стопанин, та може ли и по този въпрос да се разчита на нея. Няма ли висшите сановници, които се крият зад нея, да се разправят и с археологическите богатства на страната, както и с много други?...
За образа на археолога, за сблъсъка на интереси и за продължаващите спорове около Закона за културното наследство си говорим проф. Маргарита Ваклинова. Нейният глас в последно време се извисява емоционално, но звучи и логично и тя неотменно отстоява позицията си, че все пак намиращите се под земята богатства, и природните, и предметите с висока стойност, които се появяват на бял свят с помощта на археолозите, трябва да си останат собственост на държавата. “Човек на моите години не трябва да се маскари. Не се боря за своя кауза, а защищавам интересите на държавата. Подземните богатства са нейна собственост”, заявява тя. Небрежно подхвърлям, че може би се чувства самотна в борбата си. “Не, вече не. Хората започнаха да разбират. И най-много благодаря на медиите, особено на БНР. Защото става ясно вече, че щом искаме да имаме силна държава, трябва да се научим и да я пазим.”
Не мога да не я попитам, този неусетно разгорещил се спор от 2008 г. насам, по повод на Закона за културното наследство, не се ли превръща от една малка битка в една голяма война. “Не можем да живеем без спор. Винаги ще има за какво да се спори. Но има стойностни позиции, които са в интерес на всички и българите трябва да разберат това”, замислено отвърна проф. Ваклинова.

България щедро е предоставяла и предоставя доказателства за приноса си към културата на Европа, за ролята и значението на днешните българските земи, от зората на изграждането на европейската цивилизация – от първите й стъпки – до днешния ни ден.
И с тази важна задача се е ангажирал Националния археологически институт с музей. Още с приетия през 1909 г. Закон за народното просвещение създадения вече Народен музей е определен като Народен археологически музей. И според този Закон (чл. 374) Музеят има за задача “да събира и съхранява археологически паметници, ...монети, ...църковни старини, ...всички материали от странство, които имат каквато и да е връзка с историята, археологията и художеството на българските земи”, както и “да се грижи за запазване и поддържане на всички паметници и старини в България, които имат архитектурно-художествено значение”. Днес, освен собствените си задачи като музей и като единствен център за консервация и реставрация в страната, Археологическият музей има и водеща роля в теренните археологически проучвания. Материалите от тях съставят собствените му богати музейни фондове и експозиции.
Предаването е излъчено на 5 септември 2009 г.
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Десислава Алексиева, АБК: Книгите не бива да са луксозна стока

След българското участие на най-голямото международно книжно изложение – Франкфуртският панаир на книгата 2021 – и в навечерието на Софийския международен панаир на книгата в НДК от 7 декември. Как се справя книжният пазар, какви са проблемите на издателствата и книжарниците, каква е ролята на изложенията в пандемичната криза? Какви са проблемите пред..

публикувано на 01.12.21 в 08:30

Коледна благотворителна изложба в галерия „Артистика“

Една от големите пловдивски галерии „Артистика“ обединява признати художници и скулптори от цяла България в Коледна изложба около една прекрасна кауза, която за четвърта година вече стопля малките сърца в пловдивските домове за деца, лишени от родителски грижи – Мото Коледа. Под слогана „Отвори сърцето си, дари усмивка!“ се обединяват огромен брой..

публикувано на 01.12.21 в 08:05

Галерия „Прегърни ме“ отправя покана за две събития

Галерия "Прегърни ме" отправя покана за две събития. От 18.00 часа на 30 ноември се открива изложбата живопис, наречена "Пазителите", на децата от творческите ателиета, които се проведоха през годината с художниците Татяна Харизанова и Ясен Григоров.  Съвместно с изложбата ще бъде представено и ново издание на книгата „Копче за сън” от Валери Петров с..

публикувано на 30.11.21 в 17:00

Фантастичният роман „Едно“ – много идеи, обединени по интересен начин

Боян Ст. Бенев е предприемач в областта на технологиите и международно развитие.  Израства във Великобритания и основава първата си компания още в тийнейджърска възраст. От 16-годишен е лектор в мащабни конференции за предприемачество, бизнес и иновации и работи с неправителствени организации (като The Prince’s Trust и Shell LiveWire). През 2009-а се..

публикувано на 30.11.21 в 15:45

Атанас Вълов – щастлив поет

Марин Бодаков, Стефан Иванов и Петър Чухов са поетите, които застават зад тази стихосбирка, първата на Атанас Вълов. В ироничната му автобиография четем: „Роден в последните години на комунизма (1985 г.), прекарал турбулентния край на XX в. На тридесетина километра западно от София (в гр. Сливница, ако има нужда от такава конкретика), възпитаник на..

публикувано на 30.11.21 в 12:00