Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Проф. д. и. н. Евгений Сачев: За ползата от стратегия за българската култура

събота, 3 октомври, от 15.00 часа
Началото в организирането на силите и действията по въпросите, свързани с културното наследство, е поставено през 1975 г. Тогава се създава службата “Културно наследство”, предимно с кадри на Първо главно управление на Държавна сигурност. Това се случва във време, в което контрабандата е канализирана като официална държавна политика на България. Наречена е “скрит транзит” и е възложена на вътрешнотърговското дружество “Кинтекс” като монополна дейност.
В своето изследване “Държавна сигурност и изчезналите съкровища”, превърнало се в изключително интересна книга, журналистката Богдана Лазарова разкрива тайни, свързани с културното наследство. “Стари иманяри разказват, пише тя, че преди 10 ноември 1989 година по върховете на България имало два големи иманярски клана - Троянско-Великотърновският с босове Милко Балев и самият министър на вътрешните работи Димитър Стоянов, и другият - Странджанско-Сакарския клан, към който причисляват и хората от кръга “Културно наследство”, и най-вече Кръстю Мутафчиев..”
Романтичните, криминални и почти драматични ситуации, в които често попада българското културно наследство, ни прави много чувствителни към тази тема напоследък. Не е ли крайно време нашата държава да има своята дългосрочна стратегия за българската култура, стратегия за развитие на българското културно-историческо наследство.
По тези и други въпроси ще разговаряме тази събота с проф. д. и. н. Евгений Сачев. Той е специалист по музейно дело и автор на много издания по темата, като “Въведение в комуникативната музейна политика”, “Основи на социокомуникативния мениджмънт на културно-историческото наследство”, “Социокомуникативна музеология”, “Социомузейна култура. Речник” и др.
Проф. Сачев е на мнение, че е време да се подготвят и други важни закони - за музеите, за библиотеките, за архивния фонд, а също и закон за използването на българския език, като една от най-големите културни ценности. Неговото мнение е, че след като по Конституция всички субекти в областта на културно-историческото наследство са равнопоставени, това означава, че трябва да се създаде законова уредба, която да дава еднакви права и отговорности на всички, които участват в опазването на културните ценности и тяхната социализация. България е третата европейска страна, в която по Конституция е заложено опазването и съхраняването на културното наследство като национален приоритет. Така е и в Италия, и Унгария.
Според проф. Сачев, ние сме и единствената страна в Европейския съюз, която няма стратегия за своята култура. Той счита, че в тази стратегия трябва да има два основни дяла - за културното наследство и за културната дейност. Дори е редно у нас да се създаде държавен орган на ниво агенция, който да се занимава с опазването на българското културно наследство. Както в Италия - там има Министерство на културното наследство и информацията. А в Македония има управа на културното наследство, която е с ранг на агенция по културното наследство. Така е и в Гърция, и в Румъния.
Вероятно вече почти няма българи, които се съмняват, че културното наследство е в основата на националната сигурност. Защото национална сигурност означава защита на националните интереси и е естествено това да е свързано със защитата на националните ценности. А те са естественият фундамент на културното ни наследство.

Божидар Любенов
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

„Грозният” – социална гротеска за диктатурата на опаковката над съдържанието

В Драматичния театър в Търговище текат последните репетиции на премиерния спектакъл „Грозният“. Постановката е на Денислав Янев по пиесата на съвременния немски драматург Мариус фон Майенбург. „Неговият режещ като скалпел черен хумор ще се срещне с българската публика съвсем скоро“, обещават създателите на спектакъла. Премиерата е насрочена за 7..

публикувано на 04.12.21 в 09:10

Животът в рисунки

Норвежката художничка Лиса Айсату илюстрира съботната притурка на вестник „Дагбладе“ и част от рисунките в „Цветовете на живота“ са оттам. В книгата има, по признанието на самата художничка, подбор на познати и нови любими нейни графики и илюстрации. Докато преглежда работата си от последните години, тя осъзнава, че в рисунките се съдържа целият живот..

публикувано на 03.12.21 в 17:05

Национален дворец на културата

“Другото белканто“ – рецитал по желание на публиката

Новогодишният музикален фестивал е събитие, което мнозина меломани очакват с нетърпение. Откриването е на 15 декември, а закриването по традиция на 1 януари с Празничния Новогодишен концерт от 18.30 часа в Зала 1 на НДК. Също така на 15 декември в Зала 9 на НДК от 19.00 часа е вокалният рецитал “Другото белканто“ на Мила Михова – сопран и..

публикувано на 03.12.21 в 12:50

Втори том на „Теория на литературата. Новият век“

Екипът от авторитетни имена – Евгения Панчева, Амелия Личева и Миряна Янакиева – са създали продължение в духа на първия си том „От Платон до постмодернизма“ (2005). Във встъпителните си думи те го наричат „своеобразен учебник“ по теория на литературата. Защо своеобразен? Защото в него се очертават посоките, в които литературознанието се развива в края..

публикувано на 03.12.21 в 12:33

130 години Васил Гендов – мемоари и изложба отбелязват годишнината

Театърът е първата любов на Васил Гендов, който остава в историята ни като автор на първия български филм „Българан е галант“. „Още съвсем малък – 12-13-годишен, той за първи път стъпва на професионална сцена като актьор в „Сълза и смях“. Заради театралните представления дори е изключен от гимназията“ – разказва за него доц. Александър Донев...

публикувано на 03.12.21 в 08:35
Подкасти от БНР