Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Проф. д. и. н. Евгений Сачев: За ползата от стратегия за българската култура

събота, 3 октомври, от 15.00 часа
Началото в организирането на силите и действията по въпросите, свързани с културното наследство, е поставено през 1975 г. Тогава се създава службата “Културно наследство”, предимно с кадри на Първо главно управление на Държавна сигурност. Това се случва във време, в което контрабандата е канализирана като официална държавна политика на България. Наречена е “скрит транзит” и е възложена на вътрешнотърговското дружество “Кинтекс” като монополна дейност.
В своето изследване “Държавна сигурност и изчезналите съкровища”, превърнало се в изключително интересна книга, журналистката Богдана Лазарова разкрива тайни, свързани с културното наследство. “Стари иманяри разказват, пише тя, че преди 10 ноември 1989 година по върховете на България имало два големи иманярски клана - Троянско-Великотърновският с босове Милко Балев и самият министър на вътрешните работи Димитър Стоянов, и другият - Странджанско-Сакарския клан, към който причисляват и хората от кръга “Културно наследство”, и най-вече Кръстю Мутафчиев..”
Романтичните, криминални и почти драматични ситуации, в които често попада българското културно наследство, ни прави много чувствителни към тази тема напоследък. Не е ли крайно време нашата държава да има своята дългосрочна стратегия за българската култура, стратегия за развитие на българското културно-историческо наследство.
По тези и други въпроси ще разговаряме тази събота с проф. д. и. н. Евгений Сачев. Той е специалист по музейно дело и автор на много издания по темата, като “Въведение в комуникативната музейна политика”, “Основи на социокомуникативния мениджмънт на културно-историческото наследство”, “Социокомуникативна музеология”, “Социомузейна култура. Речник” и др.
Проф. Сачев е на мнение, че е време да се подготвят и други важни закони - за музеите, за библиотеките, за архивния фонд, а също и закон за използването на българския език, като една от най-големите културни ценности. Неговото мнение е, че след като по Конституция всички субекти в областта на културно-историческото наследство са равнопоставени, това означава, че трябва да се създаде законова уредба, която да дава еднакви права и отговорности на всички, които участват в опазването на културните ценности и тяхната социализация. България е третата европейска страна, в която по Конституция е заложено опазването и съхраняването на културното наследство като национален приоритет. Така е и в Италия, и Унгария.
Според проф. Сачев, ние сме и единствената страна в Европейския съюз, която няма стратегия за своята култура. Той счита, че в тази стратегия трябва да има два основни дяла - за културното наследство и за културната дейност. Дори е редно у нас да се създаде държавен орган на ниво агенция, който да се занимава с опазването на българското културно наследство. Както в Италия - там има Министерство на културното наследство и информацията. А в Македония има управа на културното наследство, която е с ранг на агенция по културното наследство. Така е и в Гърция, и в Румъния.
Вероятно вече почти няма българи, които се съмняват, че културното наследство е в основата на националната сигурност. Защото национална сигурност означава защита на националните интереси и е естествено това да е свързано със защитата на националните ценности. А те са естественият фундамент на културното ни наследство.

Божидар Любенов
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Три етажа за тайните

В рамките на Кино-литературния фестивал "Синелибри" 2021 гостува израелският писател Ешкол Нево, който е в София за представянето на книгата си и на филма на режисьора Нани Морети „Три етажа“.  Ето какво сподели  Ешкол Нево в "Артефир": Предчувствие за Covid "За първи път съм в България – всичко изглежда много очарователно. Заради филма книгата..

публикувано на 16.10.21 в 14:56

"Зелената планета" или как изкуството помага на образованието

Как изкуството може да влезе в полза на образованието? Един красив приказен свят, "Зелената планета" използва нов подход, чрез който децата, четейки приказки, учат. Това се случва с помощта на игри, вплетени умело в историите.  Сред българските издания за книги с буквите липсват подобни двуезични издания като "Зелената планета". Те  биха били от полза..

публикувано на 16.10.21 в 14:20

„Архитектура на звука“ – проект на Мартиан Табаков

„Архитектура на звука“ се наричат проектът на Мартиан Табаков, с куратор Ирина Баткова, и пърформансите с участието на музикантите Георги Дончев и Росен Захариев-Роко в столичната галерия „Плюс 359“ в сградата на запазената Водна кула в квартал „Лозенец“. "Създаването на скулптура, която работи като музикален инструмент, включва не само..

публикувано на 16.10.21 в 10:00
Албена Баева

Художникът като арбитър в спора за бъдещето

Албена Баева е художник, експериментатор, фантазьор, създател на създаващи джаджи. Тя работи в пресечната точка на изкуство, технология и социална наука и от тази своя позиция наблюдава метаморфозите на света. Най-важното от разговора е споделянето на визията за новата роля на художника или визуалния артист, както го назоваваме по-често днес...

публикувано на 15.10.21 в 14:35

Една действителна история в картини

През 1968 година много популярна у нас е песента на Маргарита Радинска „Кукла на конци“, а на „Златният Орфей“ първа награда взима песента „Двама шопа из Европа“, Бийтълс издават своя „Бял албум“, основани са групите „Лед Цепелин“, „Джетро Тъл“ и „Дийп Пърпъл“. През май студентите във Франция започват серия от стачки и окупации. В София през лятото..

публикувано на 15.10.21 в 11:35