Проф. д. и. н. Евгений Сачев: За ползата от стратегия за българската култура

Началото в организирането на силите и действията по въпросите, свързани с културното наследство, е поставено през 1975 г. Тогава се създава службата “Културно наследство”, предимно с кадри на Първо главно управление на Държавна сигурност. Това се случва във време, в което контрабандата е канализирана като официална държавна политика на България. Наречена е “скрит транзит” и е възложена на вътрешнотърговското дружество “Кинтекс” като монополна дейност.
В своето изследване “Държавна сигурност и изчезналите съкровища”, превърнало се в изключително интересна книга, журналистката Богдана Лазарова разкрива тайни, свързани с културното наследство. “Стари иманяри разказват, пише тя, че преди 10 ноември 1989 година по върховете на България имало два големи иманярски клана - Троянско-Великотърновският с босове Милко Балев и самият министър на вътрешните работи Димитър Стоянов, и другият - Странджанско-Сакарския клан, към който причисляват и хората от кръга “Културно наследство”, и най-вече Кръстю Мутафчиев..”
Романтичните, криминални и почти драматични ситуации, в които често попада българското културно наследство, ни прави много чувствителни към тази тема напоследък. Не е ли крайно време нашата държава да има своята дългосрочна стратегия за българската култура, стратегия за развитие на българското културно-историческо наследство.
По тези и други въпроси ще разговаряме тази събота с проф. д. и. н. Евгений Сачев. Той е специалист по музейно дело и автор на много издания по темата, като “Въведение в комуникативната музейна политика”, “Основи на социокомуникативния мениджмънт на културно-историческото наследство”, “Социокомуникативна музеология”, “Социомузейна култура. Речник” и др.
Проф. Сачев е на мнение, че е време да се подготвят и други важни закони - за музеите, за библиотеките, за архивния фонд, а също и закон за използването на българския език, като една от най-големите културни ценности. Неговото мнение е, че след като по Конституция всички субекти в областта на културно-историческото наследство са равнопоставени, това означава, че трябва да се създаде законова уредба, която да дава еднакви права и отговорности на всички, които участват в опазването на културните ценности и тяхната социализация. България е третата европейска страна, в която по Конституция е заложено опазването и съхраняването на културното наследство като национален приоритет. Така е и в Италия, и Унгария.
Според проф. Сачев, ние сме и единствената страна в Европейския съюз, която няма стратегия за своята култура. Той счита, че в тази стратегия трябва да има два основни дяла - за културното наследство и за културната дейност. Дори е редно у нас да се създаде държавен орган на ниво агенция, който да се занимава с опазването на българското културно наследство. Както в Италия - там има Министерство на културното наследство и информацията. А в Македония има управа на културното наследство, която е с ранг на агенция по културното наследство. Така е и в Гърция, и в Румъния.
Вероятно вече почти няма българи, които се съмняват, че културното наследство е в основата на националната сигурност. Защото национална сигурност означава защита на националните интереси и е естествено това да е свързано със защитата на националните ценности. А те са естественият фундамент на културното ни наследство.

Божидар Любенов