Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Музикалните градове на света: Вилнюс, европейска столица на културата за 2009 година

Сградата на Литовската национална филхармония във Вилнюс.
Снимка: Архив

неделя, 25 октомври от 19.30 часа

Вече близо година пътешестваме заедно из музикалните градове на Европа, и ако трябва да съм докрай откровена, ще трябва да ви призная, че за първи път тази вечер и вие, и аз сме “от една и съща страна на барикадата”! Т. е. - за първи път градът, който ще посетим, е нов и непознат и за самата мен! Никога не съм била във Вилнюс, само съм слушала за красотите му, гледала съм снимки и, между другото, съм се чувствала доста заинтригувана. Може би защото този град е по-различен от всички места, на които съм била досега! А може би - защото покрай професионалната ми работа в Радиото познавам, макар и не обстойно, някои от музикантите, с които Литва се гордее! Тъй или иначе, този път в неделната ни музикална вечер заедно ще опознаваме Вилнюс и неговите забележителности и се надявам, че ще ни бъде приятно! А освен това, благодарение на Европейския съюз за радио и телевизия, ще имаме уникалния шанс да се докоснем до записи, които ще прозвучат за първи път по българския ефир! Получихме ги по линия на Еврорадио от нашите колеги от Литовското радио, на които сърдечно благодаря за съдействието!
Столицата на Литва Вилнюс е разположен на мястото, където река Вилня се влива в река Нерис. Населението му се състои предимно от литовци, но има и значителен брой поляци и руснаци. Градът е един от финансовите центрове на Балтийските страни. Поради разнообразния етнически състав на населението, населявало Вилнюс през вековете, градът е получил различни названия - на руски - Вильна, на литовски - Vilnius, на белоруски - Вільня, и на полски - Wilno. Името на града произлиза от названието на река Вилня (литовскиVilnia). В литовските паметници от 1600, 1653 и в следващи години започва да се среща вариантът Vilnius. От втората половина на 19 век и особено след потушаването на въстанието от 1863 в Литва, придобива голямо значение начинът на изписване на името на града. Формата Вильна се смятала за руска, а написано като Вильно се смятало като заявяване на полския характер на града (докъм края на 30-те години на миналото столетие населението на града е предимно полско). Вилнюс се споменава за първи път през 1323 г. в писмата на великия княз на Литва Гедиминас до германските градове. В тях той приканва германци и евреи да се заселят в столицата му. Връх в своето развитие Вилнюс достига при великия княз Сигизмунд II Август, който през 1544 г. мести палата си в града. Следват десетилетия на бърз растеж, подпомогнат и от основаването през 1579 г. на Вилнюския университет при крал Стефан Батори. Градът, който става един от най-важните културни центрове в Полско-литовската държава. По време на Руско-полската война от 1654-1667 г. Вилнюс е окупиран и опожарен, а населението му е избито. Растежът на Вилнюс прекъсва за известно време, но отново набира сили, и в края на XIX в. населението му достига 20 000 души, което го прави един от най-големите градове в Северна Европа.
Вилнюс много години е бил кръстопът на византийската и римокатолическата култури. Фактът, че жителите на този град в продължение на векове са били подвластни на различни исторически влияния и са могли да съжителстват в различни, паралелни общности, докато успеят да изградят “техния си” Вилнюс, звучи малко парадоксално. Полският писател, носител на Нобелова награда Чйеслав Милош, който е роден и израснал в Литва, казва веднъж, че “Вилнюс е град на семантично недоразумение”. Когато литовците наричат Вилнюс Старата столица, те всъщност не са съвсем прави. Великото Литовско херцогство със столица Вилнюс, което съществува от няколко века, за съжаление не е било истинска държава в смисъла, който светът влага в това понятие. Жителите му са били главно ортодоксални и са говорили на стар белоруски и украински език. Следователно полската и литовската държави са поставили националните основи на региона на Вилнюс. След това идват годините на царската руска власт. Докато руската пропаганда определя Вилнюс като славянски град, полските и литовските историци са склонни да оценяват източното влияние по-резервирано, понякога дори и да го игнорират. Независимо от това полските и литовските възгледи също понякога не се припокриват. Литовците, опитвайки се да утвърдят националната идея за Вилнюс, се основават на мита за съня на Гедиминас и Славата на Великото Литовско херцогство, както и на литовските корени на архитектурата на Вилнюската катедрала, и други исторически паметници на културата. Поляците от своя страна гледат на Вилнюс като на романтичния град на поета Адам Мицкевич и по принцип смятат Вилнюс за част от територията на Полша. Може би най-болезнената част от историята на Вилнюс е свързана с периода на Втората световна война. Избиването на множество евреи и до днес хвърля сянка върху града. И макар че е лесно и понякога дори практично да бъде забравено всичко това, особено имайки предвид факта, че голяма част от сградите с еврейска архитектура тук вече са изчезнали, на Вилнюс, и съответно на Литва, често се гледа като на място, свързано повече с миналото, и еврейските историци виждат града като “Северния Йерусалим”, едно от особено важните за еврейската култура места...
В двата часа на поредната ни среща ще се поразходим из Вилнюс и ще слушаме документални записи от няколко концерта, състояли се в рамките на Дните на европейската култура във Вилнюс преди по-малко от месец. Ще ви предложа изпълнения на ансамбъла за старинна музика “Бревис хорус и консорт” с диригент Гинтаутас Венисловас, на световноизвестния струнен квартет “Вилнюс” и на Литовската филхармония, дирижирана от Юозас Домаркас, със солист - виолончелистът Давид Герингас. Ще звучи музика от барокови композитори от 16-и и 17-и век - Роберт Шуман, Камий Сен-Санс и Пол Дюка.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ви-Валди

Светът не вярва в стари богове. Светът не чака нова Богородица. Светът си знае като две и две какво е безизходица. Върти се нощем в тясното легло в безсъние хроническо и нявгашното пещерно тегло днес му изглежда весело, епическо. И стогодишните войни, и бутафорните нашествия, и тези реформаторски вълни без никакви..

публикувано на 28.11.20 в 11:20

„Зигфрид“, трета част на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“

За трета поредна съботна вечер (28 ноември от 20 часа) ще имате възможност да се потопите в дълбокия свят на Вагнеровата музикална драма, защото Байройтският фестивал отваря своите архиви. Записите достигат при нас благодарение на сътрудничеството ни по линия на Европейския съюз по радиоразпръскване. На 30 юли 2015 година на сцената в Байройт Кирил..

публикувано на 28.11.20 в 08:00

Сбогуване с Камен Чанев

От началото на деветдесетте години на миналия век на сцените на театрите у нас и на много престижни оперни сцени по света блести звездата на Камен Чанев. Със сигурност има постановка, в която не съм го гледала, но тези, на които съм присъствала (а те са много), са били великолепни. Спомням си го като граф Алмавива от „Севилският бръснар“ на..

обновено на 27.11.20 в 12:05

Нова камерна музика от Първо студио на БНР

Продуцентите Лили Николова и Георги Еленков избират български творби, записани в последните месеци. Във фокус, на 27 ноември от 19.30 часа , ще бъдат композиторите Цанко Цанков, Панчо Владигеров, Красимир Тасков, Александър Текелиев, Димитър Ненов, Иван Спасов, Васил Казанджиев, Трифон Силяновски и Михаил Големинов. Името на Цанко Цанков не е много..

публикувано на 27.11.20 в 08:05

Дебютен концерт на квартет „Флаутисимо“

На 10 ноември в камерна зала „България“ своя първи концерт представиха четири дами, който отдавна мечтаеха да свирят заедно. Идеята се ражда по време на изолацията и дори записват на клип прочутата песен „Тико-тико“, която смятат за своя визитна картичка. Измислят си и име – „Флаутисимо“. Това са Кремена Ачева, Гергана Иванова, Мила Цанкова и Петра..

публикувано на 26.11.20 в 09:25