Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Обсебени от музиката или историята на “леката класика” на Пурсел, Льфевр, Мориа и Рийо

Четирима французи, осъществили своята музикална мания.\r\nНа снимката: Франк Пурсел, Раймон Льофев, Пол Мориа и Андре Рийо.
Снимка: Архив
Време за специални проекти на много известни музиканти и на не тъй познати творци, но осъществили някои свои музикални мании. А каква по-голяма мания от това да направиш класическата музика достъпна за всички. Възможно ли е това? Много бяха музикантите, които според мнението на радетелите за чистота на жанровете опорочиха класическата музика с идеята да я направят по-достъпна. Един от най-известните беше Франк Пурсел (1913-2000), първият френски диригент признат в Япония и САЩ през 50-те и 60-те години. Името му остава в световната музикална историята с две неща - успешни аранжименти на хитове от това време и обработки на класически пиеси, често определяни като “вулгарни”. Пътят му започва от Марсилия. Докато учи в парижката консерватория, той се включва в състави, изпълняващи джазова музика в по-популярни версии, днес наричано “амбианс”. След това признание той добавя към оркестъра си, съставен първо само от струнни, и модните по това време електрически китари и синтезатори. Така разширява обхвата на пиесите, включвайки поп и дори рок. Морис Тезе - артистичен директор на “Колумбия” и “Гласът на неговия господар” (La Voix de son Maître) си спомня: “Един приятел от Марсилия ми изпрати жената на свой клиент, която записала нещо, съпровождана от малък квинтет, който свиреше много свежо и оригинално - този съпровод ми направи много по-голямо впечатление отколкото гласът на дамата. Това беше Франк Пурсел - цигулар, който свиреше в Марсилия и мечтаеше за голям оркестър, поне от 40 музиканта. И аз му го предложих. Този състав съпровождаше Шарл Азнавур...” Морис Тезе е първият продуцент, който открива Пурсел в САЩ. Там той се опитва да убеди звукозаписните къщи да направят състав от типа на оркестрите на Мантовани или Пърси Фейт - великите звезди на епохата. След позвъняването на Тезе, Пурсел се връща във Франция, за да осъществи първия си диск. Тезе е човекът, открил Шарл Азнавур и най-вече Саша Дистел. Франк подписва и договор с “Пате Маркони” през 1952. През 1959 записва инструменталната версия на Only You, която веднага влиза в Топ 10 на Америка с повече от 2 милиона продадени екземпляра.
Но освен че става диригент за всички големи изпълнители, Франк Пурсел никак не се отказва и от аранжиментите си. С идеята да накара всички да слушат класическа музика, той преработва най-познатите пиеси. По това време битува мнението, че класическата музика може да се слуша от определен кръг интелектуалци, които я разбират. Така започва серията “Прочути страници”, чрез която достига до всички, а продажбите на неговите записи в каталозите на ЕМI, включени в раздела класика до известна степен подбиват продажбите на записите на Херберт фон Караян и Жорж Претр, тъй като широката аудитория търси неговите изпълнения. Но Пурсел не спира до тук. Започва и сам да композира, да пише музика за филми. Негови сътрудници са още няколко великолепни музиканти - Раймон Льофевр, Пол Мориа, Клод-Мишел Шьонберг.
Още един музикант сбъднал мечтата си да свири класическа музика за всички. Често свързват името на Раймон Льофевр (1929-2008) с Далида. Много от изпълненията на певицата са съпровождани от неговия оркестър, негови са и песни, които тя пее. Оркестърът е и телевизионна звезда, тъй като съпровожда певците в шоуто на Ги Люкс. Льофевр композира музиката към филмите на Луи дьо Фюнес в прочутата серия за полицая от Сен Тропе. Човекът, който прави някои от най-прочутите транскрипции на класически пиеси, завършва Парижката консерватория с пиано и флейта, като получава І награда. Само че през 50-те години на мода е джазът и Льофевр се впуска в авантюрата, която ще го свърже с Франк Пурсел.
С Франк Пурсел е свързан и друг любимец на публиката - Пол Мориа (1925-2006) - и той марсилец като Пурсел. През 1965 г. основава Големият оркестър на Пол Мориа и в следващите 28 години осъществява хиляди записи за “Филипс”. Между 1967-1972 пише песни за Мирей Матийо и я съпровожда с оркестъра си. Дълга е и връзката му с Шарл Азнавур - още от 50-те години. За него прави над 130 песенни аранжимента. 1969 е годината, в която предприема първото световно турне заедно с Големия оркестър, като свирят в САЩ, Канада, Япония, Южна Корея, Бразилия и още няколко страни от Южна Америка. Последното му явяване пред публика е през 1998 г. в Осака.
В последните години с огромна популярност се ползва оркестърът на Андре Рийо. “Животът ми е изцяло свързан с работата ми, най-вече през последните 20 години. Животът ми е просто музика. Още от дете бях обсебен от музиката. Баща ми дирижираше симфоничен оркестър и си спомням, колко бях очарован от този огромен състав, от великолепния звук, който сътворяваха и... от синхронизираните движения на лъковете. Но още тогава се удивлявах на тържествеността, която владееше залата. Всички бяха много сериозни, не биваше да се шуми, камо ли да се смее човек или да кашля. А за мен музиката винаги е била извор на нестихваща радост. Тази сериозност, която обвиваше класическата музика, пораждаше страх у широката публика и я държеше настрана, не ще я намерите при нас. Оркестърът ни е съставен от млади, ентусиазирани музиканти, които всяка вечер са на сцената, за да свирят с цялото си сърце. Този ентусиазъм се пренася и у публиката, и по време на концерта удоволствието не е само за музикантите и за мен, но и за слушателите. Хората пеят, тананикат си, аплодират в ритъм, движат се, подскачат - всичко е разрешено. Всяка вечер музиката ни “разпенва” залите и мисля, че никой музикант не може да си мечтае за нещо по-красиво. Когато учех цигулка в консерваторията, ме помолиха да се включа в един камерен оркестър. Тогава за първи път свирих валс на Лехар. Какво откритие беше! Бях завладян от този ритъм, който години след това щеше да стане ритъмът на моя живот. Но днес с моя оркестър свирим всичко.
За да може музиката ни да достигне до всички, имам собствено студио, в което здраво работим върху новите записи на класическа музика.”
Предаването “Музик мания” посветено на Франк Пурсел, Раймон Льофев, Пол Мориа и Андре Рийо може да слушате в сряда, 28 октомври, от 14.00 часа.
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Премиера на „Електра“ в Софийската опера

Българската премиера на операта „Електра“ на Рихард Щраус предстои да се случи на 26 ноември. „Електра“, опус 58 е опера в едно действие от Рихард Щарус, либрето е на Хуго фон Хофманстал по негова драма от 1903 г. Това е първата от серията от шест опери, които ще създадат двамата. Представена е на 25 януари 1909 г. в Кралската опера в Дрезден под..

публикувано на 25.11.20 в 08:05
Мирела Френи в  „Евгений Онегин“ от Чайковски

Галаконцерт на Мирела Френи в Мюнхен от 30 май 1987, на пулта е Владимир Гяуров

Неделният следобед този път започва с думите „Аз съм смирена служителка на творческия дух“ на актрисата Адриана Лекуврьор. И аплаузи за нейната изумителна интерпретаторка, която остана в умовете и сърцата ни със спомена за крехката фигура, невероятните огромни очи, пленителната усмивка, красивите златисти коси, милото и естествено излъчване и поведение и..

публикувано на 22.11.20 в 08:10

„Пръстенът на нибелунга“ от архивите на Байройтския фестивал. Втора част – „Валкюра“

Втора поредна събота, с любезното съдействие на Европейския съюз за радио и телевизия, ще може да чуете част от Вагнеровата тетралогия „Пръстенът на нибелунга“ След отменените представления във връзка с Ковид-кризата Байройт отвори своите архиви! За пръв път от близо 30 години програма „Христо Ботев“ ще излъчи цялата тетралогия на Рихард Вагнер. Тази..

публикувано на 21.11.20 в 08:05
Хърби Хенкок

Пиеси с посвещения

В цикъла „Пиеси с посвещения“ на „Джаз клуб“ имате възможност да чуете авторски творби на Васил Пармаков (“Хуанамария“), Вини Колаюта („Брус Лий“ и „Блус на Джон“), Питър Ърскин, („България“), Боб Джеймс и неговата композиция „Себастиан“, посветена на Йохан Себастиан Бах. В срещата ни звучат и две пиеси на Хърби Хенкок: едната е свързана с легендарния..

публикувано на 19.11.20 в 10:14

Фолклорен радиоблиц с Ралица и Динко Атанасови

Сплотени, влюбени в живота си и в музиката, която ги свързва, са Ралица и Динко Атанасови. Какви съвети ще ни дадат за чуден живот и дали ще споделят нещо по-лично, чуйте в блицинтервюто.

публикувано на 19.11.20 в 09:25