Операта “Валкюра” от Рихард Вагнер (съдържание)

Запис от Вагнеровия фестивал в Байройт от 28 юли 2009 г.

Действащи лица и изпълнители:
Зигмунд - Ерих Вотрих, (тенор)
Зиглинда - Ева-Мария Вестбрьок, (сопран)
Хундинг - Квангшул Юн, (бас)
Вотан - Алберт Домен, (бас-баритон)
Брунхилда - Линда Уатсън, (сопран)
Фрика - Мишел Бред, (мецосопран).
Валкюрите: Соня Мюлек, Ана Габлер, Мартина Дике, Симоне Шрьодер,
Едит Халер, Вилке Брумелштрьоте, Анете Кютенбаум и Александра Петерзамер.
Диригент Кристиян Тилеман.

Първо действие
Преследван от враговете, Зигмунд попада в горското жилище на Хундинг. Жената на Хундинг, Зиглинда, приема съчувствено новодошлия. Поднася му прясна изворна вода, промива раните му. Още от пръв поглед тя обиква младежа, но Зигмунд бърза да си върви. Изпаднал е в беда и може да донесе нещастие в този дом. Зиглинда го задържа: в този дом нещастието живее отдавна, откакто Хундинг я е взел насила за жена. Идва Хундинг. Той не се радва на госта. Разпитва мрачно Зигмунд кой е, от къде е и внезапно открива в него врага, на борба с когото са го викали сродниците му. Тази нощ Зигмунд може да преспи тук - пази го законът на гостоприемството, но сутринта трябва да си намери оръжие и да бъде готов да приема двубоя.
Останал сам, Зигмунд си спомня предсказанието на баща си: в минута на крайна опасност ще намери чудодеен меч. Идва Зиглинда. Неочаквано Зигмунд разпознава в нея своята сестра, изчезнала като дете от къщи.
Зиглинде посочва на Зигмунд дръжката на меча, забит в стъблото на ясена. Този меч наречен Нотунг, е само за онзи, който може да го овладее. С върховно усилие Зигмунд изтръгва меча. Сега той ще съумее да защити себе си и Зиглинда. Безсилен да преодолее любовта си към нея, той възкликва - Ти, сестро, бъди и моя любима!

Второ действие
Вотан и неговата любима дъщеря, валкюрата Брунхилда се готвят за сражение. Днес Зигмунд трябва да се срещне със своя враг Хундинг. Ще победи Зигмунд, защото владее дара на Вотан - чудодейния меч. В битката ще го пази Брунхилда – невидима за сражаващите се - такава е волята на Вотан. Внезапно се явява разгневената Фрика. Тя ненавижда Зигмунд - син на Вотан от смъртна жена. Ще допусне ли Вотан един смъртен да нарушава безнаказано законите, пазени от боговете? Зигмунд е поругал светостта на брака. Той е извършил кръвосмешение и трябва да понесе наказание. Вотан е принуден да отстъпи Фрика. Призовава Брунхилда, и й дава нова заповед: Зигмунд да претърпи поражение в боя.
Със смут в душата Вотан открива на Брунхилда тайната на златния пръстен. Притежателят му получава безгранична власт над света. Но може да го владее само онзи, който се е отказал навеки от любовта. А Вотан не е могъл да превъзмогне страстта и пръстенът бил завладян от неговия враг - уродливото джудже, нибелунга Алберих, проклел завинаги любовта. Вотан отнел с хитрост пръстена от него, но не го върнал обратно на Рейн, а го дал в отплата на великаните, издигнали жилището на боговете - Валхала. Всезнаещата Ерда (майката на Брунхилда и на осемте й сестри – валкюрите) казала на Вотан, че пръстенът крие в себе си гибел за боговете. Сам Вотан не смеел да отнеме пръстена от великаните, защото бил свързан с дадена дума. Вместо него това може да извърши само онзи, който с нищо не му е задължен и нищо не знае за него. В мрачни мисли Вотан се отдалечава, като повтаря на Брунхилда заповедта си: Зигмунд да загине в боя.
От горския гъсталак излизат Зигмунд и Зиглинда. Предчувствайки нещастие, Зиглинда убеждава любимия си да се спаси с бягство. Тя обвинява себе си, че е навлякла върху него гнева на боговете.
Идва Брунхилда и открива на младежа волята на Вотан:
Зигмунд ще загине, но мъртъв ще бъде пренесен във Валхала. Там той ще възкръсне сред героите, избраници на Вотан и ще вкуси неземни радости и вечно блаженство.
Но на Зигмунд не са нужни блаженствата на Валхала, щом Зиглинда няма да бъде с него. В нея се крие цялото щастие и едничкия смисъл на живота му. Покорена от необикновената сила на любовта му. Брунхилда решава да наруши заповедта на баща си.
Настъпва часът на сражението. Тежки облаци забулват бойното поле. При блясъка на светкавиците се виждат бойците. Ето Хундинг се хвърля с копието срещу, но Брунхилда закриля младежа със своя щит. В ръцете на Зигмунд е заветният меч - един удар и врагът ще бъде сразен. Внезапно зад гърба на Хундинг застава разяреният Вотан - мечът на Зигмунд става на парчета. Изплашената Брунхилда отстъпва пред баща си. Копието на Хундинг се забива в гърдите на Зигмунд.

Трето действие
Брунхилда се връща при сестрите си - валкюрите. След нея гневно лети Вотан. Наказанието за измяна ще бъде ужасно. Но Брунхилда не мисли за себе си - тя трябва да спаси Зиглинда заради сина, когото очаква от Зигмунд. Валкюрите посочват път на Зиглинда и тя се скрива в горските храсталаци.
Идва Вотан. Напразно сестрите се опитват да скрият Брунхилда - тя сама излиза да срещне баща си и смело изслушва суровата му присъда. Отсега нататък Брунхилда не ще се сражава вече със сестрите си за славата на Вотан, не ще пренася падналите в битката герои във Валхала, не ще подава рога с нектар на баща си, по време на веселите пирове на боговете. Нарушила волята му, и той се отказва от нея. Ще заспи и ще прекара в сън и обградена от огнени пламъци дотогава, докато се намери герой, който може да пробуди валкюрата за живот и за любов.
В края на проклятието, с което завършва операта, звучи мощно темата на Зигфрид - сина на Зиглинда и Зигмунд - героя на следващата опера от тетралогията.