„В училище учим децата на корен квадратен, а не какво е семейство...” - споделя Румяна Кралева в „Повтори фантазията”

Румяна Кралева, учител по български език и литература, основател и директор на социално заведение за деца с физически увреждания в село Дълбок дол, Троянско, наречено „Къща на игрите”... Картини на децата са продадени на търг по време на коледен бал в българското посолство в Лондон. Идеята е на големия благодетел с троянско потекло и кралски юридически съветник Джон Бризби. Средствата са предназначени за децата.
„Разбира се че условията на моето детство са различни от тези на моя внук. Тогава това бяха реката, къщата и въображаемата представа, че зад къщата може да има нещо тайно, непознато, фантастично и ти си част от една жива игра сред природата... Фантазията не е плод на разума, а плод на мечтата, на свободата да мислиш, да кажеш различното.
Не трябва да се ограничава фантазията на децата. Но малко трудно става, когато те имат виртуалните игри. Ако накарам децата да излязат сред природата и да нарисуват едно зимно дърво, а след това обсъдим разликата между есенно и лятно дърво, така ще разберат защо и как пред нашите очи се променя природата...
Преди 5 години изградих „Къщата на игрите” с европейски фондове и дадох ход на образование в изкуството на деца с церебрална парализа, но съхранили интелекта си. Исках да бъда различна в предлагането на социални услуги. Децата се подготвиха за приложното училище в Троян - така те разбраха че могат, въпреки уврежданията, да бъдат достойни хора, разбраха че имат талант да правят нещо.
В човешкия живот чувството предхожда другото, емоцията действа повече от едно хапче. И когато такова дете включиш в игрите, виждаш как грейват очите му, виждаш, че то е щастливо. И неговите очи и усмивка не са по-различни от очите и усмивката на другите.
Моето детство... ухаеше на прясно сено, игри и пакости. Когато родителите ми нещо правеха и бяха заети, аз отивах с кравите при реката. Там за първи път видях змии. Изпитах ужас и когато после го разказвах в къщи, на приятелите, всички съвсем спокойно ми отговаряха: да, покрай реката има змии! И ти почваш да го приемаш за нещо естествено, което обаче те държи нащрек! Децата трябва да растат повече сред природата, така че изразът „да пазим природата” да звучи разбираемо!
В къщи бяхме патриархално семейство и въпреки че баба и дядо живееха на село, а ние в града, непрекъснато се виждахме. Възрастните хора носят една мъдрост, която се предава от поколение на поколение и това е урок за цял живот, а не за един ден. Затова искам в нашата Къща да намерим въображението, да творим фантазията. А фантазията трябва да се изживее, за да можем да я правим! Скоро засадихме 27 дръвчета в гората, най-различни видове. Нарекохме я Гора на бъдещето, а алеята - Алея на Европа. Това беше един урок на фантазията и реалността. Децата научиха знамената на държавите-членки, запознаха се химна на Европа, с видовете дървета, урок за това че трябва да посадиш дърво, за да има гора... В същото време те разбраха, че техният труд има цена - вложените усилия им създадоха равнопоставеност и им дадоха достойнство.
Знам, че едно дете не е наредба и трябва да отделяме повече време за живата връзка с детето, да отделяме внимание на различните. В училище ги учим на корен квадратен, а не какво е семейство...”
След разговора с Румяна Кралева нашият екип си пожела всички учители да приличат на нея. Пожелайте си го и вие, след като чуете предаването.

неделя, 21 февруари от 10.00 часа