Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Националният природонаучен музей 120 години след началото

Снимка: imagesfrombulgaria.com
„...По време на бомбандировките на София, през Втората световна война, няколко от бомбите падат в този район и нанясат страхотни поражения на музея. Моят баща, който също е работил в Националният природонаучен музей (НПМ), ми е разказвал как доброволци ежедневно са събирали разпилените по жълтите павета етикети, кутийки, стотици листове, оцелели експонати или части от тях..Било е голяма борба за оцеляването на музейните колекции. По това време, почти в цяла София, на всички къщи прозорците са били изпочупени от взривовете. И първата сграда, за която специално е било наредено да се произведат стъкла за спешно възстановяване на прозорците и витрините за експонатите, е била на Националния природонаучен музей..” С тези думи и с дружелюбна усмивка започва своя разказ за музея - такъв, какъвто е днес - проф. д.б.н. Златозар Боев.
Проф. Боев е автор на много изследвания, публикации, учебници и учебни помагала, свързани с историята на зоология, оредяването и изчезването на птиците, орнитологията и палеонтологията, природонаучните колекции и в много други области. Отдаден е на музея повече от 30 години...
Националният природонаучен музей при БАН е единствената национална институция, пряко ангажирана със съхраняването на научни колекции от живата и неживата природа от България и света. Фондът съдържа над 1 милион екземпляра препарирани животни, растения и минерали. Изложени са много минерални видове и около 1200 вида хербарни образци от флората на България. Експозициите на Националния природонаучен музей включват повече от 400 вида бозайници, над 1200 вида птици, множество земноводни и влечуги, стотици хиляди насекоми и други безгръбначни, както и фосилни образци (кости, костни фрагменти и цели скелети). НПМ е и научен институт, в който наред със специализираната музейна дейност, ориентирана към обогатяването и поддържането на колекциите, се извършва и сериозна научноизследователска работа.
Темите обгръщат широк кръг от важни въпроси, свързани със съвременните международни и национални приоритети в областта на изучаване на биологичното разнообразие, геологията, екологията и опазването на околната среда.
Националният природонаучен музей е първият и най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров. Създаден е през 1889 г. като Естествено-исторически музей на Княз Фердинанд. Но едва след 8 години - 1907 г. - експозицията става достъпна за посетители. Музеят се развива като съвременен център на зоологията и ботаниката в България и се утвърждава като основна част от Царските природонаучни институти, по идея и с активното съдействие на акад. д-р Иван Буреш, негов директор от 1914 до 1947 година. Придобива статут на самостоятелен институт при БАН през 1974 г. А на основата на колекциите на местния учител по биология Димитър Ковачев, през 1995 г. е създаден и Палеонтологичен музей в Асеновград, филиал на НПМ, който съхранява уникална колекция от изкопаеми бозайници.
По публикацията работи: Божидар Любенов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Весела Ножарова: Българският артпазар все още не е регулиран

В сянката на пандемията един лозунг започна да се издига сред хората – "Купувайте изкуство от живи художници, на класиците пари не им трябват". Тази фраза, която бързо придоби популярност, отразява желанието на обществото да подкрепи съвременните творци, да им осигури възможност за развитие и признание. Но как да разпознаем съвременен талант, който..

обновено на 25.04.24 в 12:50

Резервно око: един различен поглед към реалността

Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за експозицията: "В тази изложба на Радослав Мъглов, под формата на серия от непоказвани рисунки, се ангажира с една история за деконструкция на образа като такъв. Рисунките, с четка и..

публикувано на 25.04.24 в 07:53
Радостин Радев

Като на филм: пътят от България до Англия на актьора и продуцент Радостин Радев

Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От школата в Симеоново до самолета, който каца в Лондон, Радостин Радев извървява пътя на самоосъзнаването и вечното усъвършенстване в преследване на влечението – актьорското майсторство. Британската..

публикувано на 24.04.24 в 16:46
Кадър от снимачния процес

Музикален клип говори за любовта на човек към родината

Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек и родина. Идеята се ражда от режисьора Борислав Костов, който от години работи по сценарий за филм за българската история – "Коси в прахта".  Самият късометражен музикален филм е продуциран от..

публикувано на 24.04.24 в 16:04

Привидният парадокс на непреходната култура

От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в рамките на проекта "Култура на прехода", която ще се състои днес (24 април) от 18:30 ч. в Театралната зала на Софийския университет. Проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на..

публикувано на 24.04.24 в 11:36