Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Измества ли политиката на омраза обединението в Европа

Изглед към норвежкия остров Утьоя, където бяха убити 68 младежи, на брега стотици норвежци и гости на страната оставят цветя и свещи в памет на загиналите.
Снимка: Архив
Пети ден светът е в шок от случилото се в норвежката столица Осло. Името Брайвик - човекът причинил атентата в столицата на Норвегия, бързо беше научено от всички хора по света. 1500 страници манифест публикува в интернет този човек за мрачното бъдеще на нашия континент. Там той пише, че се възхищава на руския премиер Владимир Путин, от чийто екип обявиха писанията му за “бълнувания на един луд човек”. В манифеста на Брайвик са цитирани и резултати от изборите на партия Атака в България през 2005 година. Атака е посочена като партия, която се бори срещу ислямизацията на Европа. Брайвик говори още за Българския национален съюз, чийто лидер доскоро беше Боян Расате. Ето какво каза той по този повод в ефира на „Нашият ден”:
“Това, което се случва в Норвегия не е нормално. По-скоро мен ме притеснява, че в последните няколко дни някои медии в България се опитват по някакъв сензационен начин да изсмучат от тази трагедия някаква новина, която да свържат с България. По тази причина се намесва и моето име, както и имената на други хора. Този човек е писал най-различни работи. Аз се съмнявам, че той ме познава лично или познава дейността на доскоро ръководената от мен партия Български национален съюз. Ако я познаваше, щеше да знае, че в БНС, когато функционираше, ние имахме и членове мюсюлмани. В този ред на мисли искам да подчертая, че българският национализъм е малко по-различен, по-специфичен е, защото географското положение ни е поставило на такова място, където наши сънародници са приели ислямската вяра и по редица причини ние не можем да се откажем от тях. Те са наши братя по кръв, а че имат друга религия е въпрос на самоопределение. По-скоро трябва да се притесняваме от това, че в България има политически партии и организации, които безразсъдно използват религиозната карта и настина се стремят за своя собствена облага да се намърдат отново в парламента, да използват това антирелигиозно говорене. Така те се включват в картата на религиозния екстремизъм.
Тук става дума за нещо друго. Проблем наистина има, и той е общоевропейски. Този проблем се нарича мултикултурно общество. Дори европейските бюрократи в Брюксел, дори нашите пионки, стоящи начело на такива политически партии, да си завират главата в пясъка, това е така. Не трябва да забравяме и друго - изстрелите не бях насочени срещу случайни хора. Гневът беше насочен към управляващата партия. Неговите искания са политически мотивирани. Това не го оправдава, но е факт. Очакването ми е, че е възможно подобни хора да се появят и в България. Даже ще кажа, че в България има подобни кръстоносци, които насаждат подобни чувства. В България има една етническа партия, която се нарича ДПС и работи срещу интересите на страната. В България има и една друга партия, която се представя за националистическа и подхранва тази омраза. Спомнете си случая пред джамията. Защо никой не потърси отговорност на чиновника и кмета на София, които са дали разрешение за това изстъпление, на какво основание са направили това? Затова заплаха съществува. Трябва да се научим да гледаме и управляваме бъдещето."


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Тодор Кантарджиев

Коклюш: Ваксинираните преди 10 години могат да се разкашлят, но няма да е тежко

Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че регистрираните заболели са около 400. Това обаче е далеч от очаквания пик, заяви тя в интервю за БНТ. Министерството на здравеопазването очаква пикът да бъде достигнат до края на май. Ще обяви ли..

обновено на 24.04.24 в 11:26
Тихомир Безлов

Има ли скок в нивата на корупция, или е само усещане?

В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на сложната политическа манипулация, Безлов коментира темата за актуалното състояние на корупцията у нас и усещането за нея.  "Политическата криза и появата на нови партии на сцената, както и дългият..

обновено на 24.04.24 в 10:23

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08