Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Второ биенале на българския дизайн, октомври 2011

Снимка: Архив

програма на второто издание

След световната седмица на дизайна – Sofia Design Week, организирана през м. юни, столицата отново се подготвя да бъде домакин на друго важно събитие, свързано този път конкретно с постиженията и бъдещето на дизайна у нас – Второ биенале на българския дизайн. Разглеждайки експонатите, които ще бъдат разположени на три етажа в сградата на Съюза на българските художници – ул. „Шипка” № 6, посетителите ще научат много за това, как се развива дизайнът в България през последните години.
Един от организаторите на събитието е дизайнерът Ивайло Панайотов.
„Нашата цел, споделя той, е да популяризираме българския дизайн и да представим талантливи автори, които да бъдат забелязани от българския бизнес. Повече от 20 г. вече българските дизайнери работят в една неразбираема и неприемлива анонимност...”
Дизайнът е един от плодовете на Индустриалната революция. Независимо че още през 1835 г. английски прогресивни художници създават първата дизайнерска организация, а през 1849 г. започва да се печата първото списание – „Списание за дизайн”, посветено на естетизацията на предметния свят, до 30-те години на ХІХ век изкуството за създаване на форма на продуктите в Англия се изразява главно в неговото декориране. На страниците на „Списание за дизайн”, за първи път се появяват понятията „промишлено изкуство” и „приложно изкуство”. И благодарение на публикациите и философията на това списание, инженерите и конструкторите започват да осъзнават вътрешната логика на естетическото развитие на формата на изделието и връзката с неговата функционалност. Английската дума design има над 50 значения: идея, скица, проект, план, замислям, намерение, шарка, модел, образец, рисунка, конструкция, чертеж, оформяне, десен и др. И макар, че днешният свят е свят на дизайна, в който хора и предмети са свързани чрез него, все още не е намерено еднозначно определение за дизайн.
А какво все пак е дизайнът? Когато Ив Сен Лоран създава своите първи модели – картонени кукли, украсени с ивици стари чаршафи – той не се възприема като дизайнер, а само като човек, който по оригинален начин изразява собствените си възгледи за мода, развивайки своята фантазия.
„Дизайнът е всичко онова, казва Ивайло Панайотов, което ни заобикаля – конкретни форми с конкретни функции – предназначени за създаване на благотворна среда за съществуването на човека... Днес всички продукти на пазара трябва да задоволяват както чисто функционалните, така и естетическите изисквания на потребителите – облекло, техника, мебели, коли – какъвто и да е продуктът, успехът му зависи пряко от дизайна.”
Ивайло Панайотов е завършил висшето си образование в НХА-София, магистър по „индустриален дизайн”. Член е на Съюза на българските художници и повече от 17 години работи в областта на индустриалния, графичния и комуникационен дизайн. Той е автор на визуалната комуникация на Нов български университет, Комисията за финансов надзор, Фондовата борса и др., както и дизайнът на електронните спиркови знаци в София.
Но неговите големи заслуги и талант се открояват предимно по отношение на транспортните средства като част от индустриалния дизайн, който е сред основните му творчески търсения и приоритети. След като се дипломира през 1993 г. с проект на градски автомобил, последователно през годините след това Ивайло Панайотов създава редица други оригинални разработки, като тази за редизайн на трамвайна мотриса с нископодова секция. Оригиналният проект за цялостен дизайн от 2002 г. за трамвайна мотриса 4027 за широко междурелсие, води до утвърждаването му като търсещ и талантлив български дизайнер. От мотрисата е произведен един прототип, който е в експлоатация. Следва проектът за редизайн на тролейбус с нископодова част през 2004 г., от който също са произведени два прототипа. Успех има и проектът му за още една трамвайна мотриса – ТМ 2401, основни елементи от който се използват след 2007 г. при производството на мотрисите в Чехия. На Техническия панаир в Пловдив, през 2009 г. с голям интерес се посреща и разработката за редизайн на съчленен тролейбус ЛИАЗ 6213.
„Предстои още много да се извърши по организацията на Второто биенале на българския дизайн, разказва Панайотов. Колегите, които имат желание да участват, трябва да представят визуална информация за своите експонати на дигитален носител в СБХ – ул. „Шипка” № 6, ет. 4 или на e-mail: design-biennial@design-biennial.com до 10 септември 2011 г.”
Ивайло Панайотов е нашият гост тази събота и от него ще научим още подробности за предстоящото събитие.

По публикацията работи: Божидар Любенов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Резервно око: един различен поглед към реалността

Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за експозицията: "В тази изложба на Радослав Мъглов, под формата на серия от непоказвани рисунки, се ангажира с една история за деконструкция на образа като такъв. Рисунките, с четка и..

публикувано на 25.04.24 в 07:53
Радостин Радев

Като на филм: пътят от България до Англия на актьора и продуцент Радостин Радев

Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От школата в Симеоново до самолета, който каца в Лондон, Радостин Радев извървява пътя на самоосъзнаването и вечното усъвършенстване в преследване на влечението – актьорското майсторство. Британската..

публикувано на 24.04.24 в 16:46
Кадър от снимачния процес

Музикален клип говори за любовта на човек към родината

Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек и родина. Идеята се ражда от режисьора Борислав Костов, който от години работи по сценарий за филм за българската история – "Коси в прахта".  Самият късометражен музикален филм е продуциран от..

публикувано на 24.04.24 в 16:04

Привидният парадокс на непреходната култура

От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в рамките на проекта "Култура на прехода", която ще се състои днес (24 април) от 18:30 ч. в Театралната зала на Софийския университет. Проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на..

публикувано на 24.04.24 в 11:36
Анди Готс (вдясно) и Георги Тошев

Фотографията като среща

Анди Готс неслучайно носи прякора "фотографът на звездите". Сам се хвали, че от първите си стъпки в изкуството не е снимал нищо друго, освен знаменитости. И докато в началото му се е налагало да ги ухажва за да застанат пред камерата му, днес известните сами го търсят. Фотографът печели популярност с вниманието, което отделя на личностите зад..

публикувано на 24.04.24 в 11:30