Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

„Селска чест” от Пиетро Маскани, опера в едно действие (съдържание)

Либрето: Джовани Тарджони-Тоцети и Гуидо Менаши по едноименната сицилианска новела на Джовани Верга от 1884 г.

Действащи лица:
Сантуца, млада селянка - сопран
Туриду, млад селянин - тенор
Лучия, негова майка - мецосопран
Алфио, колар - баритон
Лола, негова жена - сопран



Действието се развива в едно сицилианско село през 1880 г.


В ранното великденско утро Туриду с песен разкрива любовта си към Лола. Двамата са се обичали преди, но когато той отива войник, лекомислената девойка се омъжва за коларя Алфио. Туриду на свой ред се сгодява за Сантуца, но така и не успява да забрави Лола.
Весели девойки в празнични дрехи се отправят към църквата. Само Сантуца стои самотна и тъжна, измъчвана от лоши предчувствия. Годеникът й все по-често започва да я отбягва. Идва Лучия и споделя с девойката, че синът й е отишъл в съседното село за вино. Сантуца обаче разбира, че Туриду е излъгал майка си, защото тази сутрин са го видели край дома на Лола.
Приближава се самият Туриду, който се опитва да влезе незабелязано в къщи. Момичето обаче го спира. Изпълнените й с мъка думи никак не го впечатляват. В този момент покрай тях минава Лола, която предизвикателно подхвърля цветето си на Туриду и влиза в църквата. Младежът се втурва след нея. Съвсем отчаяна, Сантуца се опитва да го спре, но Туриду грубо я отблъсква и влиза в църквата.
Идва Алфио, съпругът на Лола, който никога не се е съмнявал във верността на жена си. Отначало Алфио отказва да повярва на онова, което му казва Сантуца. Скоро обаче разбира истината и дава жестока клетва – Туриду не ще доживее утрешния ден.
Великденската служба свършва и селяните излизат от църквата. Безгрижният смях на празнично настроените хора оглася улиците. Сред тях са и двамата влюбени. Лола бърза да се прибере вкъщи, но Туриду я моли да остане още малко с него. За да я задържи, той кани всички селяни на чаша вино по случай празника. На поканата се отзовава и Алфио. Смутен, Туриду му подава чаша с вино, която коларят гневно отблъсва. Двубоят е неизбежен.
Останал сам, Туриду вика майка си. Измъчван от угризения, той моли Лучия да се грижи за бедната Сантуца, която е озлочестил. Момъкът побягва. Стресната и уплашена, майка му го моли да се върне. На нейните отчаяни викове се притичват селяните. В този миг се чува пронизителен женски писък, който кара всички да изтръпнат. Туриду е убит. Алфио е отмъстил за поруганата си чест.
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.