Радиотеатърът представя „Издирвано лице”

публикувано на 06.06.13 в 07:22

Снимка: Архив

Фани Цуракова е много особен автор. Издала е две книги с разкази и новели, автор е на три радиопиеси, не е човек, който пише много и на всяка цена. Напоследък професията й на психиатър изглежда е станала по-важна за нея и е позарязала литературата. Временно, надявам се, защото притежава ярък, собствен, добре разпознаваем почерк, сюжетна изобретателност и откривателски дух. Както и доста сложно усещане за човешката психология. И пише увлекателно, а аз съм от „наивните” читатели, които вярват, че това не е маловажно.
Фани Цуракова е майстор на неочакваните теми и неочакваните обрати. В „Магазинче за убийства” – първата й пиеса поставена при нас, в малко схлупено магазинче в краен квартал наистина се продават рецепти за убийства в умерен размер и така да се каже „в рамките на закона”. Убийствата изглежда никога не се осъществяват и бизнесът на странния продавач на познания за човешките навици се оказва някакъв вид терапия – прогонване на бесовете, които без да искаме сме приютили в себе си.
Така е и в „Сам дойдох” – пиеса, която визира в заглавието си култовата софийска кръчма, което не значи, че действието се развива точно там. От „Сам дойдох” лично аз за пръв път разбрах за тази схема, която по-късно стана популярна и дори я рекламираха по телевизията. Става дума за самотни възрастни хора, които продават жилището си на половин цена при условие, че ще продължат да живеят в него докато умрат. След като договорът веднъж бъде подписан единственото, което се очаква е смъртта. А ако смъртта се забави, може да й бъде помогнато. Пак съвсем умерено и „в рамките на закона”. И отново финалният обрат ни води към някакъв вид терапия. В случая терапия с принудително пиене. Понякога човешките бесове не могат да бъдат прогонени, а само напити, упоени и приспани.
Сюжетите на Фани Цуракова кръжат около криминалното, но не бих ги нарекла криминални, защото е съвсем очевидно, че интересът й е насочен другаде, към самото пре-стъпление, пориват за пре-стъпване на нормата и престъплението като такова я интересува само в този смисъл. Фани Цуракова сякаш не вярва, че човек може да си стои кротко в предварително отредената му социална роля. Това важи и за „Издирвано лице”, пиеса, в която сюжетът е най-далеч от криминалното, въпреки че издирване и издирвано от полицията лице все пак ще има.
За „Издирвано лице” няма да разкажа нищо повече, защото предпочитам да не знаете предварително сюжета, ако решите да я чуете в неделя, на 9 юни, в четири часа следобед по програма „Христо Ботев”. Постановката е на Николай Ламбрев и другото, което мога да ви обещая е една от най-добрите роли в радиото на прекрасната Меглена Караламбова.
Преди излъчването на пиесата можете да чуете и интервюто с Фани Цуракова.

По публикацията работи: Ина Вълчанова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Радиотеатърът представя „Издирвано лице”

Десет есета за съвременен Китай

Еротика в рамки – изложба на Веселин Боришев

"Интервенция": Пиеса, която разкрива отношенията и личните избори

Артинсталация на мястото на мавзолея обединява миналото и бъдещето

Лекции по теми на съвременността през призмата на архитектурата

КС отмени лимитите на болнично лечение. Какво следва?

Ловешкият театър представя "Малката книжарница" в София

Феникс Върбанов с изложба в галерия "Стубел"

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР