Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Акордеонистът Кирил Владов и неговите първи радиозаписи

3
Снимка: Личен архив
Мирослав Василев

Регионалните радиостанции на БНР, създадени като самостоятелни информационни центрове във Варна, Стара Загора, Пловдив, Шумен и Благоевград, притежават богати звукозаписни фондове с българска народна музика. Сред основните задачи на регионалните медии в ранните години приоритет има документирането, популяризирането и съхранението на местен музикален фолклор, а през втората половина на ХХ век активно се записват изпълнения на певци и инструменталисти с аранжименти от професионални музиканти.


Екип от музикалния отдел на Радио Варна издрива народни изпълнители от Североизточна България – Шуменско, Разградско, Търговищко, Добричко, Силистренско. Варненското радио продуцира и записи на изпълнители от други региони на страната като Стойка Делчева от Ракитница, Старозагорско, Стамболка Генадиева от Годеч, Тома Янчев от Граматиково, Зорка Желязкова от Айтос, Катя Петрова от Сенгельово (Егейска Македония), Жельо Йовчев от Полски извор, Бургаско и др. Сред инструменталистите в музикалния фонд, които осъществяват първите си звукозаписи в студиото на Радио Варна, присъства и името на стилния шопски акордеонист Кирил Владов. По време на концерт в Слънчев бряг случайно го чува тогавашния музикален редактор Недялко Станев, отговорен за народната музика в Радио Варна (1970-1989 г.). От съвместната им среща Кирил Владов си спомня думите: „Много хубаво свириш. Защо не дойдеш да направиш записи в радиото?”. През 1978 г. записва първите четири хорà, обработени от Недялко Станев и Ангел Истатков. От тогава неговите изпълнения във фонотеката на Радио Варна достигат 15 записа, съпроводени от щатния оркестър на радиото.


Кирил Владов е роден на 19 май 1953 г. в с. Курило, днес квартал на София. Едва шестгодишен хваща акордеона. Талантът на народен музикант е наследил от баща си, който свири на хармоника. Сам усъвършенства майсторлъка, слушайки изпълнения на акордеонистите Борис Карлов, Коста Колев, Иван Шибилев, Ибро Лолов, Емил Колев, Трайчо Синапов и др. През 1971 г. постъпва като танцьор в танцовия състав към ДНА – Сливен. Музикалната дарба е забелязана от хореографа Здравко Даскалов, който насочва младия талант за корепетитор на състава. „Танците много ми помогнаха да опозная специфичните особености на българската народна музика, стила и характера на отделните фолклорни области”, казва Кирил Владов. По покана на Емил Колев през 1979 г. в Първо студио на Радио София записва „Право шопско” и „Йовино хоро” (обр. Христофор Раданов) със симфоничния оркестър на БНР. Те са издадени на грамофонна плоча от „Балкантон”. През 80-те години Кирил Владов е постоянен сътрудник в Радио София. Съпровожда в записи на Василка Андонова, Костадин Гугов, Трио „Българка”, Янка Рупкина и др. От 1990 г. е корепетитор в Държавното хореографско училище. Автор е на музиката към танците в телевизионното предаване „Български уроци” на БНТ. През 2008 г. издава авторски албум с хорà и ръченици от Северозападна и Средна Западна България.


Инженер-химик по образование днес акордеонистът с вълнение се връща към спомена за първите записи в Радио Варна – музикални документи от един творчески път, звук от живота на Кирил Владов.


„Радио Варна - 80 години звукът на живота”


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Георги Фотев

Проф. Георги Фотев: Който не обича майчиния си език, не може изобщо да вникне в красотата и на другите езици

Редовните ни слушатели навярно помнят нашата рубрика анкета "Моята любима дума" с два въпроса – "Коя е любимата ви дума" и "Как бихте продължили изречението "Българският език е...". За няколко сезона събрахме забележителна колекция от отговорите на много изявени в своята област, обичани и уважавани наши съвременници. Струва си да се връщаме към..

публикувано на 18.04.24 в 13:38

Проф. Иван Дуриданов за тракийските географски имена

Последните 30 години обогатиха речника ни с доста нужни заемки, ненужни чуждици, някои нови думи, още повече нови значения и словосъчетания. Някои от тях останаха в активна употреба, други отлетяха в небитието. Има обаче една категория думи, които ние, както и живелите по нашите земи, познаваме и употребяваме не от години, не от десетилетия,..

публикувано на 12.04.24 в 09:58

Радой Ралин: Всяка една българска дума сама по себе си представлява атом поезия

Съвсем в началото на 30-те години ефирен живот на предаването "За думите" се роди идеята веднъж месечно да каня специален гост на предаването – човек с доказани постижения в полето на словото, но и с оригинална мисъл и ярко присъствие в обществения живот. Първият, към когото отправих покана без никакво колебание, беше изключителният писател,..

публикувано на 04.04.24 в 10:19
Станислав Стратиев

Станислав Стратиев: Обществен дебат не може да има, когато няма общество… гражданско общество

В продължение на няколко сезона предаването "За думите" се излъчваше всеки работен ден от седмицата с различна тематика и събеседници и в много кратък формат, който обаче позволяваше да кажем и чуем твърде важни неща без излишни предисловия. Така беше и на 13 октомври 1997 г., когато гост на понеделнишката ни коментарна рубрика "В капана на..

публикувано на 01.04.24 в 16:05

Кръстан Дянков: Цял живот съм бил ограден с думи и потънал в думи

Една от изключителните личности, отдадени на духа и словото, истински майстори и познавачи на езика, с които ни срещнаха думите, беше Кръстан Дянков – изтъкнат преводач най-вече на американска литература от ХХ век, но също журналист, пишещ човек, тънък познавач и почитател на точното, изящно и живо слово. От него чухме и запомнихме, че, за да бъде..

публикувано на 20.03.24 в 17:08