Фантастика с истинска болка: Агоп Мелконян „Пътят на страданието”

Агоп Мелконян е писател-фантаст, преводач, журналист, университетски преподавател, книгоиздател, автор на „Сами ли сме във Вселената“, „Спомен за света“ , „Йозеф и времето“, „Сенки от плът“, „Сонатина от Равел“, Via Dolorosa, „Там, тогава...“, „Звездичката и звездата“, „Самотникът и самотата“, „Суматоха за душите“, „Влакове“, „Антиутопия“ (пиеса), „Момче с крила“ и др.
Мелконян е един от основателите на катедрата по арменистика към Софийския университет и преподавател по арменска филология.
Носител е на първата награда за фантастика „Гравитион“.
Радиоспектакълът „Пътят на страданието” е драматизация по едноименната новела Via dolorosa - лежерен фантазъм с драматичен финал. Участват: Антон Горчев, Катя Паскалева, Георги Кишкилов,Жоржета Чакърова, Кирил Кавадарков.

Бил ли е Омир сляп?
Агоп Мелконян

Има една загадка още в първите страници на човешката култура и тя се нарича Омир. Преди 2800 години той написва два епоса, които могат да бъдат сравнявани единствено със сътворения по същото време Вехт завет на Библията. Вече 28 века човечеството се възхищава на тези произведения (съответно по 15 693 и 12 110 стиха), без да знае нищо за автора им. Освен това, че може би е живял в Йония (Мала Азия). Почти може да се приеме за достоверно, че "Илиадата" и "Одисеята" са писани от един и същи човек и той по всяка вероятност е бил скитащ певец, аед. Не знаем дали е бил грамотен, но археолозите категорично доказаха, че описаните от него събития са исторически достоверни. Толкова достоверни, че сякаш са описани от очевидец.

Но дали Омир ги е видял?
И тук нагазваме в истинско тресавище от легенди и предания. Историята ни го представя като възрастен сляп старец, който речитативно припява своите изумителни хекзаметри. Можем да се съмняваме дали е бил старец, защото хекзаметрите са потресаващо страстни и темпераментни. Но сякаш никой не подлага на съмнение факта, че е бил сляп. А какви са доказателствата? Един мраморен бюст. Нищо повече.
Ние обаче живеем в рационалната епоха на компютрите и знаем, че повече от 90 процента от информацията влиза в мозъка през окото. Тогава си задайте въпроса дали сляп човек би могъл да напише следните редове (по превода на Ал. Милев и Бл. Димитрова):

"... но щом светлозарното слънце залезе,
лумват сигнални огньове и блясък високо се пръска,
за да го видят съседи, които със своите леки
кораби бързо на помощ да се притекат във бедата...".

Или:
"Тръпнеха колесничари, съгледали огън негаснещ,
ярко, страхотно пламтящ край самата глава на Ахила,
че светлоока Атина безспир го разгаряше вещо...".

Или:
"После представи два града цветущи със жители смъртни.
В първия град се вдигат гощавки и пиршества пищни.
Пряко града се извеждат невести от брачни чертози
с ярко запалени факли и сватбена песен отеква,
в кръшно хоро се понасят младежи, чевръсти играчи,
флейти и цитри в средата издават ликуващи звуци.
Спрели пред къщните порти, дивят се и радват жените.
...И съдници старци
седят на камъни гладки, в свещения кръг наредени;
всеки в ръката със скиптра на вещ, звънкогласен вестител".

И тъй нататък, и тъй нататък. Могат да се приведат главозамайващо много примери.
Как тъй сляп човек знае какво е "злато" и "къдрица", за да напише златокъдра? Или е виждал човешки очи, за да напише студеноока? Нима сляп човек би могъл да каже "... всички съзвездия, дето обкичват небето високо, всички Плеяди, Хиади, стрелец могъщ Ориона..."? Или: "... плодна и рохкава угар, ширна и триж преорана"? Как би могъл да кове думи като розовопръста, златистосветли, пъстрокрила, сребронога, черновежд?
Нека не продължаваме. Това е най-сочното, най-цветистото, най-динамичното произведение в световната литература с описание на тънкости, нюанси и движения, които дори най-зрящите никога не могат да видят. Нима това би могло да са описания на слепец?

Той е виждал по-зорко от нас
Сега нека оставим великолепната литература и се върнем при фактите. Знае се, че Омир се прочува в Атина 200 години подир смъртта си - тогава тиранът Пизистрат нарежда стиховете да се подредят по глави и задължително да се рецитират на празниците Панатенеи (общоатински). Минават още 200 години преди да се появи върху тях името Омир. А 400 години са прекалено много за един свят, който не разполага с никакво средство за запазване на визуална информация. Впрочем четири века са много дори за нашата епоха.
Според преданието Омир е погребан на остров Хиос. Вероятно е истина, защото там са намерени монети с негово изображение. И обърнете внимание - с широко отворени като Зевс очи, там е зрящ. В музея на италианския град Модена има бюст, под който пише "Омир" - там великият поет също не е сляп. В музея на Неапол има негов мраморен бюст от IV век преди Хр., също без никакви следи от слепота. Нито един автор от онези времена не пише за Омир като за сляп поет.

Кой и защо е ослепил Омир?
Оказва се, че това е дело на Александър Македонски.
Плутарх пише, че при своите походи великият пълководец не се разделял с "Илиадата" и "Одисеята". Нищо чудно, все пак е ученик на Аристотел. Или може би е искал да подражава на архаичните митични богове и герои?
Една нощ Александър Велики сънува старец с посребрени коси, който му рецитира следните стихове (дословен превод): "В морето широко и шумно има остров срещу Египет, наричат го местните жители Фарос. Има пристанище там, от което излизат големите кораби, пълни с вода...".
Александър веднага заминава за Фарос и вижда място, изключително подходящо за основаването на град - с устие на река и голям залив. Това става през зимата на 332-331 г. преди Хр. Той веднага дава заповед да започне строителството на изумително красив голям град, който нарича на свое име - Александрия. По-късно градът ще стане столица на гръко-египетската държава на Птолемеите и център на културата на елинизма.
Разбира се веднага се въздига храм на Омир и поетът е обявен за бог. Александър продължава своята налудничава амбиция да създаде световна империя, но умира във Вавилон от малария, без да види Александрия. Когато храмът е съграден, започват философски дискусии за бог Омир в традициите на Платон и Аристотел. Би ли могъл един бог, съсредоточен изцяло в своя вътрешен духовен свят, да бъде зрящ? Не е ли по-важна "зрящата слепота на избраниците" пред "слепия поглед на плебеите"? Омир е виждал всичко с душата си, значи няма нужда от очи. Та нима Демокрит е видял атомите? Нима Аристарх е видял въртенето на Земята около Слънцето? Нима Платон е видял съществуването на човешката душа?
Изводът е: всесилна е човешката мисъл, а не окото, разумът вижда онова, което окото не вижда. Та нали и Атина Палада е родена от главата на Зевс? Защо тогава бог Омир да има нужда от очи?
И така около 220 г. преди Хр. Птолемей IV Филопатор поставя в храма на Омир негов бюст, на който поетът е сляп. Вековната ирония на Демодок! Всъщност за "слепотата" си Омир си е виновен сам - описва един единствен поет и той е... сляп. Става дума за Демодок, който радва с песните си пиршеството на цар Алкиной:

"Музата с обич към него, с добро и със зло го дарува -
зрака му тя затъмни, а му даде съзвучната песен".
("Одисея", прев. Бл. Батаклиев)

Ето как Омир описва песента на слепия Демодок пред Алкиной "богозрачния":
"А песнопевецът дрънна и почна пленителна песен -
за любовта на бог Арес с челния накит Киприда,
как те се срещнаха първо в палата на Хефест потайно,
нея той щедро дари, оскверни пък на властника Хефест
ложе и брачна постеля. На него вестта пък предаде
Хелиос - той ги съгледа, когато лежаха в прегръдка.
След като Хефест научи вестта, причиняваща болка,
тръгна с лукави кроежи за свойто ковашко огнище...".

И тъй нататък. Да срещате тук видим образ? Да споменава слепият Демодок цветове и нюанси? Да прави поне една визуална характеристика или да описва действие? Песента на слепия Демодок коренно се отличава от останалата част на епоса. Омир е толкова гениален, че е осъзнавал каква може да бъде песента на един слепец. Защото самият той е бил зрящ.

Статията е публикувана в сп. "Усури"

Споделете

Фантастика с истинска болка: Агоп Мелконян „Пътят на страданието”

събота, 23 август, отот 15.30 часа

Антиутопията "Восъчко" в ефира на "Христо Ботев"

Мир, обратното на война

Величието на "Под игото": препотвърждаване

Седмица на животните в Радиотеатъра за деца

Смислен разговор

Начо Герерос е очарован от българската публика

"Калас и Онасис" – опера-мюзикъл за любов, ревност и предателство

Александрина Милчева на 90 години

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР