Документално студио представя: „Изгрев минута след полунощ”

Документалната драма по едноименното интервю на немската журналистка Хайке Фалер разказва за трагичното и на пръв поглед абсурдно приятелство между осъден на смърт и неговия екзекутор. Историята се случва в американски щат, в който има смъртно наказание. Осъденият е младеж, незаслужаващ, според директора на затвора, тежкото наказание. Младият тъмнокож, срещнал за пръв път топлота и съчувствие, запазва до последния миг от живота си признателност към тъмничаря, който разпорежда, въпреки душевния си потрес, екзекуцията.

Хайке Фалер (на снимката вдясно) е немска журналистка. Сътрудничи на различни немски вестници и списания, сред които са Brigitte, Geo и Die Zeit. През 1997 тя получава наградата „Аксел Шпрингер” за млади журналисти, а през 2006 наградата на списание Emma.

Проектът „Розова виагра”- за жени
Ако Земята беше жена, то центърът на нейното сексуално желание би трябвало да се търси в горна Швабия, между Швайнхаузен и Шемерхофен, малко прикрит и не лесен за откриване в едно местенце на име Биберах, където група хора в бели престилки работи при силен недостиг на време, за да я доведе в подходящо настроение. При това те не се интересуват от гениталиите й. Ако Земята беше жена, то тя би забелязала, че учените се интересуват от нейния мозък...
Хайке Фалер
„Ди Цайт”

Софтбол
Когато Диди Турау записа етапна победа в Тур дьо Франс, няколко седмици ходех на училище превързана, защото пробвах неговия финален спринт. Когато футболистът Клаус Фишер направи задна ножица, аз пробвах същото и си счупих ребрата. Точно когато се възстанових, Борис Бекер триумфира на „Уимбълдън” и аз се научих да изпълнявам сервиса му. Без ракета.
Не, не бях влюбена в Борис. Не исках да съм му гадже, абсурд. Исках да съм Бекер. Веднага след финала, още преди той да вземе душ, аз грабнах пластмасовата си бухалка за софтбол, извиках приятелката си Таня и изиграх с нея един голям финал. 17-годишно момче от Баден-Вюртемберг бе спечелилo „Уимбълдън". Значи всичко беше възможно! Вчера тази 14-годишна тенисистка от Баден-Вюртемберг игра уличен тенис, а днес вече е на финал на „Уимбълдън”, пуснах в употреба коментаторския си глас, който тогава съпровождаше всички мои спортни прояви. „Каква сензация”. Беше 20.12 часа, играехме с правилата на тениса на маса. „Мачбол за Хайке Фалер, дукесата на Уиндзор вече се приготвя за връчването на купата”. Победих на финала с невероятен сервис и успехът ми бе съпроводен от вик от трибуните. Викът на един съсед. Колко е хубаво, че и той дойде да види звездния миг на това 14-годишно дете чудо. И какво извика той? „разкарайте най-сетне тоя мръсен маркуч - Хайке Фалер.
Хайке Фалер
„Ди Цайт”

Сорос - старият майстор
Остарял е за двете години, през които отново лично се е хвърлил на пазарите. Косите му са почти целите бели, очите му гледат тъжно. Само върху устните му лежи тази лека, вероятно мъдра усмивка, по която човек може да го познае в каквото и състояние да се намира.
Тогава, през лятото на 2007, когато се завръща, не е ли вярвал на управителите на фондовете, че ще съумеят да прекарат успешно парите през кризата?
Имате предвид хората, които управляваха парите ми ли? Не, те всъщност не я виждаха. Загубиха пари. И аз трябваше да предприема стъпки, за да поправя нещата.
Кога точно казахте на управителите на фондовете си: Спрете да купувате деривати от бранша на недвижимите имоти?
Не съм им го казвал. Те са самостоятелни. Аз съм им делегирал права. Затова открих специална сметка, по която оперирах чрез решения, които трябваше да балансират техните решения.”
Фактът, че икономистите не създадоха особено впечатляващи прогнози…”, започнах аз.
Но създадоха впечатляващи резултати! Работата е там, че те нямат връзка с реалността. Онова, което беше изпуснато от уравнението, аз наричам рефлексивност - обратната връзка между нашето, пълно с грешки поведение, и реалността.”
Рефлексивността е темата на живота на Сорос, най-важният му конструкт за разбиране на хода на световните събития. Тя означава обратната връзка между човешкия поглед към действителността и самата действителност.
Знам опасностите, защото съм преживял някои от тях.
Това е познанието, за което Сорос твърди, че на него дължи милиардите си и което е получил някога в часовете по философия – когато като 20-годишен студент по икономически науки в London School of Economics среща великия философ Карл Попър. Нищо на света не може да се докаже с положителност, казва Попър, и затова цялото човешко знание е непостоянно и относително. За да бъде смятана за наука, всяка теория трябва да може да бъде отхвърлена; и никоя идеология не може да има претенцията, че представлява валидна за всички времена истина. Джордж, зад когото току-що е паднала Желязната завеса, намира у Попър формулата си за обяснение на света.
Вие вероятно сте единственият спекулант, който твърди, че по принцип дължи на философията успеха на сделките си…
Като студент много се интересувах от Попър, който ми показа, че не е възможно нещо да се докаже. Най-многото, което можете, е да оборвате. Аз обаче отидох много по-далеч от него. Аз казвам: Ако имаме добра идея, която функционира в определена област, ние ще я разширим и ще я използваме и в други области, докато тя престане да функционира. Великите постижения на разума се дължат на естествените науки. Но аз твърдя, че груповите феномени трябва да се изследват по друг начин. Човешкият разум влияе върху причинно-следствените процеси, докато в природата нещата следват своя ход.”
„Излиза, че икономическите науки трябва да бъдат преоткрити като социални науки, така ли?
Мисля, че икономиката се е развила в грешна посока. Трябва да се откажем от хипотезата на ефективните пазари и да я заменим с разбирането, че пазарите не отразяват стоящата зад тях реалност. Трябва така да реорганизираме структурите, че те да я отразяват. Алън Грийнспан (бившият шеф на Федералния резерв на САЩ – б.а.) и други отхвърлиха тази отговорност от себе си и казаха: Ако пазарите не могат да предсказват бъдещето, как ние ще можем? Това е вярно. В действителност, регулаторите не разбират действителността по-добре. Те обаче трябва да се съобразяват с тенденцията за преувеличаване и да създадат противотежест със съзнанието, че може и да грешат.
Сорос е известен с това, че говори толкова открито за възможността да греши, колкото и за пазарите. Затова се осмелявам да задам въпроса: „Кризата направи ли ви щастлив с това, че най-сетне ви приеха сериозно? Или тя по-скоро всява ужас у вас, че светът би могъл да се върне към състоянието, в което сте го опознали, когато сте бил млад?”
„И двете”, отговаря той. “От една страна е много стимулиращо, защото теорията ми и светогледът ми се потвърдиха, но от друга страна може би още по-добре съзнавам опасностите, защото съм преживял някои от тях.
До какво може да ни доведе тази криза?
Не мога да предсказвам бъдещето, защото според моята теория бъдещето е непредсказуемо. Всичко зависи от това какво ще направят правителствата. Могат да се направят много паралели с трийсетте години, само че днес проблемът е значително по-голям, защото кредитите съставляват по-голям дял от брутния вътрешен продукт. Но ние пък от самото начало разполагаме с общата теория на Джон Кейнс, според която на колапса на кредитната система трябва да се противодейства с държавен кредит. За съжаление, Германия е държавата, която не го признава и е срещу това, защото Германия е преживяла хиперинфлацията и националсоциализма. Там има голяма съпротива срещу всичко, което може да доведе до инфлация. И дума да няма - използването на държавни кредити носи зародиша на бъдеща инфлация. Германия се страхува от това.
Но, господин Сорос, това прилича на надежда за света - историята не се повтаря само защото сме чели Кейнс.
Надявам се. Но ако не успеем, популистките сили ще се разраснат, може да има международни конфликти, въстания, точно като през трийсетте години. Русия предизвиква голяма тревога, защото там има авторитарен режим, който сега е заплашен от колапс и който – тъй като не е демократичен – може да стане още по-репресивен и агресивен.
Предпоследен въпрос: Мечтаете ли за пари?
Да мечтая? Не, не. Днес повече ме занимава бъдещето на света. Искам просто да задържа това, което съм постигнал. Не гоня тлъста плячка.
И последен въпрос: Мечтаете ли за бъдещето на света?
Размишлявам за него. Притеснявам се за нашата цивилизация. Лесно можем да си представим, че тя колабира - или заради затоплянето на климата, или заради войни.”
Ако спекулирането означава да предвиждаме бъдещето, значи имаме достатъчно основания да приемем сериозно страховете на майстора. Между другото, „Квантум” приключи трескавата 2008 г. с печалба от 8%. Бъфет, американският оптимист, преживя най-тежката си година въобще със загуба от 9,6%.

Хайке Фалер
„Ди Цайт”

събота, 22 ноември от 15.30 часа

Споделете

Документално студио представя: „Изгрев минута след полунощ”

Антиутопията "Восъчко" в ефира на "Христо Ботев"

Мир, обратното на война

Величието на "Под игото": препотвърждаване

Седмица на животните в Радиотеатъра за деца

Смислен разговор

Начо Герерос е очарован от българската публика

"Калас и Онасис" – опера-мюзикъл за любов, ревност и предателство

Александрина Милчева на 90 години

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР