Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Ораторията „Годишните времена” на Йозеф Хайдн в изпълнение на радиосимфониците и смесения хор на БНР ще звучи в зала „България” в петък, 24 април, под диригентството на Емил Табаков

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев”. Начален час: 19.00
Снимка: Василка Балевска
„Годишните времена” са написани в последните години от живота на Йозеф Хайдн и бележат своеобразен връх в неговото творчество. Периодът 1799-1800 година донесъл нови признания на 67-годишния по онова време композитор. На 19 март 1799 година във Виена се състояло първото публично изпълнение на ораторията „Сътворението на света”, което предизвикало истинско стълпотворение и донесло на композитора чист доход от 4088 гулдена и 30 кройцера. Знаменитото лайпцигско издателство „Брайткопф” предложило на Хайдн да публикува пълно събрание на съчиненията му, в първите месеци на 1800 година излезли и няколко тома с портрети на композитора. По това време във Виена били издадени партитурата на „Сътворението на света” и преработката на някои от най-хубавите откъси от ораторията - за квинтет. През месец март, по покана на наместника на Унгария, Хайдн дирижирал „Сътворението на света” в Пеща, а на 24 декември ораторията прозвучала в Париж. В чест на това събитие бил изработен медал с портрета на композитора от едната страна и звездна корона от другата. Почетният адрес на Хайдн бил подписан от 142 участника в парижката премиера.
Смесеният хор на Българското национално радиоУспехът на ораторията подтикнал либретиста на композитора - Готфрид ван Свитен - да се захване с писането на ново либрето. Барон Готфрид ван Свитен (1733-1803) бил дипломат и композитор-любител и завеждал императорската придворна библиотека във Виена. Запален пропагандатор на ораториалните произведения на Бах и Хендел, през втората половина на 80-те години на 18-и век той сформирал във Виена общество на „Асоциираните”, с чиято помощ били устройвани концерти в частни домове. Познавач на английския език, преводач на немските оратории на Хендел и на първоначалния текст на „Сътворението на света”, основано на поемата на Джон Милтън, Готфрид ван Свитен избрал английски източник и за втората поема на Хайдн. Това били 4-те поеми „Годишните времена”, създадени в периода 1726-1730 година от родоначалника на английския сантиментализъм Джеймс Томпсън (1700-1748), който се ползвал с огромна популярност из цяла Европа. Описанието на селската природа в нейните непрекъснати превъплъщения от първите дни на пролетта до виелиците на зимата, мирните пейзажи, оживените събори, гроздоберите и лова, селските празненства - всичко това било ново и предизвикало подражание в Германия, Франция и Русия. Готфрид ван Свитен включил в текста на ораторията и 2 песни от съвременни немски поети - Кристиан Феликс Вайс и Готфрид Август Бюргер - и въвел мотиви от псалмите № 3, 15 и 24 във финала.

Работата на Хайдн с неговия либретист била помрачавана от спорове и кавги. Композиторът се оплаквал от непоетичността на текста и необходимостта да се илюстрират съвършено неподходящи понятия, като например, трудолюбието. Макар по неговите собствени думи да бил „прилежен човек през целия си живот”, на Хайдн никога досега не му се било налагало да илюстрира прилежността чрез ноти. Същото се отнасяло до крякането на жабите, по повод на което Хайдн оставял язвителни забележки в полетата на либретото. Готфрид ван Свитен мечтаел за по-нататъшно сътрудничество с композитора, той искал „да обработи за Хайдн един трагичен и един комичен сюжет”, за да убеди целия свят колко всеобхватен е геният на Хайдн. Но на тези планове не било писано да се осъществят - „Годишните времена” се оказали последното произведение на Хайдн, връх в неговото творчество. Не в библейския, а в простия житейски сюжет за обикновени хора, Хайдн изцяло изразил своя мироглед, своята философия, разбиранията си за смисъла на живота и предназначението на човека, включен в кръговрата на природата. Също като нея и той преживява своето пролетно пробуждане, летния разцвет и зрелостта на есента, а после потъва в зимен сън. Всичко е тленно, всичко преминава. Но това не поражда нито у Хайдн, нито у неговите герои, униние - деца на природата, те пеят химн на земята и труда, на любовта, виното, и накрая - на добродетелите. Като награда за това трудолюбие и добродетели на човек му се отварят небесните врати и Божията ръка ги повежда там, където цари вечната пролет...

Съчиняването на музиката продължило до април 1801 година. Премиерата на новата оратория се състояла на 24 април, в същия виенски дворец на принц Йозеф Шварценберг, където било изпълнено за първи път и „Сътворението”. „Годишните времена” имали такъв огромен успех, че още същата седмица били изпълнени още два пъти, а месец по-късно, на 29 май 1801 година, се състояла публичната им премиера в Голямата зала на Виенския Редут.

В петък вечер и на нас ни предстои да чуем изпълнението на тази грандиозна творба. Изпълнителите ще бъдат: Мара Масталир - сопрано, Даниел Йохансен - тенор, и Руси Ников - бас, а също така: симфоничният оркестър и смесеният хор на БНР, подготвен от Драгомир Йосифов. Диригент - Емил Табаков.
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Бохачек като Норма (вляво), Тодор Костов като Полионе и Мари Крикорян като Адалджиза в сцена от „Норма“ на Белини

Мария Бохачек – първата българска Норма

Певицата е потомка на чешки интелектуалци, преселили се в България непосредствено след Освобождението. Родена е в Оряхово на 21 октомври 1931 г. Остава отрано сираче, отгледана е от всеотдайните си лели. Завършва с отличие Музикалната академия в класа на Людмила Прокопова през 1953 г. Като студентка се занимава с преписване на ноти, за да се издържа,..

публикувано на 23.10.21 в 08:15

Вера Немирова поставя „Дон Карлос“ в Дрезден

Тази вечер (22 октомври) във великолепната „Земпер“ опера в Дрезден ще се състои премиерата на операта „Дон Карлос“ на Верди. За първи път след пандемичните забрани театърът, който има 2000 места, ще може да посрещне 800 зрители. Режисьор на спектакъла е Вера Немирова, която само преди две седмици постави операта „Кармен“ в Нюрнберг, а веднага след..

публикувано на 22.10.21 в 11:20

Гергана Несторова: не обичам да се състезавам, но обичам сцената

В късната петъчна вечер на 22 октомври в предаването „Български изпълнители” ще ви срещнем с Гергана Несторова. Творческият ѝ път като музикант започва от местната школа в родния и град Несебър. Продължава образованието си в Национално училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров” – Бургас в класа по пиано на Юлия Ненова, а..

публикувано на 22.10.21 в 10:55
Здравко Лазаров

Директно от зала „България“: Радиосимфониците възпяват морето с музика от Менделсон, Елгар, Блох и Бридж

Ако това лято не сте се наситили на морето и копнеете за още един досег с него, можете да го сторите с помощта на музиката! В петък вечер (22 октомври) Радиосимфониците ви предлагат специален поглед към морската шир, осъществен с помощта на композитори от 19-и и 20-и век. Ще прозвучат увертюрата „Спокойно море и щастливо плаване“ на Феликс..

публикувано на 22.10.21 в 09:05
Брад Мелдау

Пловдив джаз фест 2021

Днес „Джаз клуб“ отваря врати (на 21 октомври от 23 часа) с пиеса, наречена „Илюзия“. (Не на „ФСБ“, но пак е хубава). И не е илюзия, че нейните изпълнители са свързани с българската сцена: пианистът Чик Кърия остана очарован от нашата публика при концертите си в България; също и Джон Патитучи с неговия „пеещ“ контрабас. Третият музикант, с феноменално..

публикувано на 21.10.21 в 09:25