Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Премълчаната история на българите в Македония

| обновено на 27.08.15 в 14:54
Акад. Григор Велев
Снимка: Булфото
Последните политически събития в Република Македония отново повдигнаха въпроса за признаването на българско национално малцинство в съседната ни страна. Какво премълчават днешните ни политиците и дипломати, защо десни и леви не смеят да назоват нещата с истинските им имена - че пътят на Скопие към Брюксел трябва да мине през договор за приятелство със София.
Защо Гърция е на път да накара управниците в Скопие да променят името на страната на Горна Македония, а България не смее да поиска македонците да впишат в конституцията си, край реката Вардар живеят хиляди македонци с българско национално самосъзнание, родови корени и потискан идентичност.  

И още едно защо - защо  нашият политически елит отново се ослушва по стар тоталитарен обичай - сякаш е жив сталинският Коминтерн, и сякаш отново чакаме вместо нас някой друг да защити националните ни интереси. Или да получим специално разрешение този път не от Москва, а от ЕК.  

В предаването участват акад. Григор Велев, автор на тритомната „История на българите в Македония”. Първият том е вече факт, а под печат във Военно издателство е и втората част от този фундаментален труд. Другият събеседник е акад. Султана Марковска, дъщерята на поета Венко Марковски, чиято стогодишнина от рождението му отбелязахме наскоро.
Водещият Румен Леонидов, чиито прадядо войводата Леонид Янков през 1905 г. загива за свободата на Македония, потърси още един събеседник по темата - това е историка акад. проф. Пламен Павлов, който ще обясни в ефир защо предлага днешната Република Македония да бъде преименувана на Охридска България.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Спомените на един гайджин от Япония

Проф. Сергей Герджиков за нравите и светогледа в Страната на изгряващото слънце. Проф. Сергей Герджиков има близо 150 забележителни трудове по философия, но в "Покана за пътуване" разговаряме с него като автор на две книги за Страната на изгряващото слънце – "Японски дневник" и "Японски загадки", резултат от двете му посещения там. Той..

публикувано на 29.09.23 в 08:10
Родопската теснолинейка

Вдъхновяваща, поетична и достъпна наука в Нощта на учените 2023

"Науката е поезията на реалността", казва Ричард Докинс, един от най-изявените учени на съвремието. В духа на това разбиране за научното познание протича и Европейската Нощ на учените - инициатива, чиято програма се обогатява и развива с всяка изминала година. На 29 септември Нощта настъпва с програма в 30 града - от Асеновград до Белоградчик,..

публикувано на 28.09.23 в 18:35

На лов за сън

Учените, философите и поетите векове наред са се питали за какво служи сънят? Винаги е имало личности, които са гледали на съня како на вид слабост, на изгубено, непродуктивно време. В последните години науката напредна доста и откри, че по време на сън мозъкът ни извършва забележителна по обем и интензивност работа, за да пречисти натрупаната през..

публикувано на 28.09.23 в 12:45
„Разбиване на въстаниците от юнкери и германци“ от Димитър Гюдженов

Бунтът на масите – Войнишкото въстание

105 години от Войнишкото въстание – първото, което поставя рязко изкарва наяве проблема за вътрешното разслоение и слага началото на социалните борби в Царство България. След пробива при Добро поле отчаяните от мизерия, глад, студ и безкрайни сражения български войници тръгват на поход към София, за да попитат управляващите защо за пореден път..

публикувано на 27.09.23 в 17:30

Родният замък на Батенберг – място за поклонение и за сватби

Замъкът Хайлигенберг се намира южно от Франкфурт на Майн и близо до Дармщат.   Но не само природните красоти и архитектурата са интересни за българите, посетили провинция Хесен и отскочили до Хайлигенберг. В имението там е роден първият български владетел след освобождението през 1878 година – княз Александър фон Батенберг. Д-р Зигрун Комати е..

публикувано на 27.09.23 в 08:35